Руското енергийно влияние е лакмусът дали Радев ще се пребори с корупцията

Планът на Румен Радев за съдебна реформа е изправен пред геополитически тест заради вкорененото руско влияние в енергетиката

21 April 2026 | 19:30
Автор: Слав Оков
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Амбициозната антикорупционна програма на Румен Радев е изправена пред вътрешно противоречие поради призивите му за възстановяване на икономическите връзки с Русия.
  • Руското влияние остава силно чрез мащабни проекти като рафинерията в Бургас и „Турски поток“, които анализаторите определят като основни огнища на системна корупция.
  • За промяна на съдебната система Радев се нуждае от подкрепата на ПП-ДБ, които обаче са в остър конфликт с неговата „прагматична“ линия към Кремъл.

Политическите и икономическите отношения на България с Русия представляват основния риск за плана на очаквания за премиер Румен Радев за борба с корупцията.

Доскорошният президент е решен да сложи край на дългогодишната политическа безизходица след убедителната си победа на изборите в неделя.

Той определи като свой основен приоритет прочистването на съдебната система и ограничаването на влиянието на малката, но мощна елитна група. Но той призовава и Европейския съюз да възстанови икономическите си отношения с Русия, което може да доведе до конфликт между неговите цели.

Дори след години на санкции, наложени след инвазията в Украйна през 2022 г., икономиката на България остава тясно свързана с руската енергийна индустрия.

Белезите на Кремъл: „Лукойл“, „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“ 

Руската петролна рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД генерира приходи от над 5 милиарда долара годишно. „Лукойл“ ПАО притежава и газопровод, който свързва рафинерията със София, и мрежа от около 220 бензиностанции в цялата страна, всичките управлявани понастоящем от българските власти, след като международните активи на „Лукойл“ бяха санкционирани от САЩ през октомври миналата година.

В най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС (наред с Унгария) политиците от опозицията от години предупреждават, че икономическото присъствие на Русия е в основата на много от случаите на корупция на високо равнище.

Газопроводът към Русия през Турция, „Турски поток“, завършен през 2021 г., е обект на разследване оттогава, а планът за АЕЦ „Белене“, проектирана от Русия, доведе до повдигане на наказателни обвинения срещу няколко бивши министри.

„Следващото българско правителство трябва да постави на първо място борбата със системната корупция“ – заяви Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. „Това започва с разглеждане на въпроса за руската енергия.“

Генералът срещу „войнолюбците“

Разбира се, България вече е дълбоко интегрирана в институциите на ЕС и тази година се присъедини към еврозоната. Търговията с Русия се срива от началото на войната в Украйна, а правителството строи нова военна база като част от усилията на НАТО да укрепи южния си фланг.

И все пак Радев се готви да встъпи в длъжност, с аргумента, че ЕС трябва да отмени санкциите срещу Русия, за да възстанови евтините енергийни доставки и да подкрепи затруднените производители в блока. Като част от това, което той нарича „прагматичен“ подход към отношенията с Кремъл, той определи страните, които предоставят военна подкрепа на Украйна, като „войнолюбци“.

„Неприемливо е да се отричат както географските, така и икономическите реалности“, заяви той пред свои поддръжници в Плевен миналия месец. „Не е нормално да внасяме петрол от далечни страни, през проливи с високи такси и риск, като се има предвид, че евтиният петрол, за който е пригодена нашата рафинерия, е само на два дни път по пряк маршрут през Черно море.“

Route to
Пътят към Европа

Тези коментари подчертават геополитическото измерение на победата на Радев.

Анализатори и политически опоненти са единодушни, че е малко вероятно Радев да замени бившия унгарски премиер Виктор Орбан в ролята на основен съюзник на Москва в Европа и да блокира санкциите срещу Русия и помощта за Украйна. Самият Радев заяви, че няма да пречи на финансирането за Киев, стига страната му да не поема риска.

Вкорененото руско влияние

Но България разполага с други начини да подкрепи Кремъл.

„Турски поток“, който предизвика досъдебни производства, беше завършен само година преди руската инвазия в Украйна през 2022 г., което подчертава връзката между проблемите с корупцията в София и геополитиката на енергетиката.

Като заобикаля украинската територия, газопроводът намалява и без това малкото влияние, което Киев упражнява върху президента Владимир Путин. Повече от четири години след началото на войната газопроводът все още носи приходи на Русия, макар това да приключи догодина, когато ЕС трябва да прекрати окончателно вноса на газ от Русия.

Радев, бивш генерал от военновъздушните сили, е продукт на консервативната култура на българската армия и привлича част от българския електорат, която отдавна симпатизира на Кремъл.

Част от това се дължи на разпространената прокремълска дезинформация в социалните медии. Но то е и резултат от десетилетия на руска пропаганда и общата история между Москва и София, където в центъра на града има статуя на руския цар Александър II и катедрала, посветена на Александър Невски, руски принц от XIII век.

Прочистването на съдебната система и нуждата от ПП-ДБ

Така антикорупционната стратегия на Радев пренебрегва въпроса за руското влияние и вместо това се фокусира върху прочистването на съдебната система и въвеждането на контрол върху силната прокуратура, която той е обвинявал в миналото, че сътрудничи на организираната престъпност.

За да постигне това, той се нуждае от квалифирано мнозинство от 160 гласа в парламента. Въпреки убедителната си победа, най-вероятно той ще потърси подкрепата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, които многократно са го критикували за сближаването му с Кремъл.

Групата е изготвила подробен план за укрепване на независимостта на прокуратурата, но тази инициатива вероятно ще се сблъска с неформалните мрежи на влияние, които са се развили между руските енергийни компании и държавните служители.

„Корупцията в България не е просто политически проблем“, каза Денис Шен, лектор по финанси в Международното училище по мениджмънт в Берлин. „Тя е институционална, вкоренена във всички административни нива, системите за възлагане на обществени поръчки и части от съдебната система. Това прави бързите успехи малко вероятни.“