Разпадането на връзките с дългогодишни съюзници задълбочава изолацията на Тръмп
Лидерите на САЩ и Европа не разговарят в тесен кръг, но публично си разменят остри реплики
Редактор: Божидарка Чобалигова
Войната в Иран и реториката на президента Доналд Тръмп тласнаха съюзите на САЩ с Европа до ръба на разпада.
САЩ приложиха дипломатичната версия на мълчаливото отношение към много европейски партньори, като отказаха да ги включат в плановете си за конфликта и напредъка в мирните преговори, казват официални представители на континента. Това включваше изтласкването на голяма част от Европа от консултациите относно неотдавнашното му решение да наложи блокада срещу малкото кораби, на които Иран е позволил да преминат през Ормузкия проток, както и от решението на Вашингтон да отмени изключението за руския петрол.
САЩ не са единствените, които все повече действат самостоятелно. Очаква се Великобритания и Франция, които предизвикаха гнева на Тръмп с критиките си към войната, да организират собствена конференция в петък, за да обсъдят мирни начини за възстановяване на свободното преминаване през пролива. Междувременно много съюзници засега отказаха да участват в блокадата на САЩ.
И макар лидерите на САЩ и Европа да не разговарят в тесен кръг, те съвсем публично си разменят остри реплики. След критиките на папа Лъв XIV към войната в Иран, Тръмп нападна остро главата на Римокатолическата църква, като го нарече „ужасен в областта на външната политика“.
Италианският премиер Джорджа Мелони, която поддържаше приятелски отношения с американския президент, нарече тирадата на Тръмп срещу папата „неприемлива“ и замрази 20-годишния отбранителен пакт на Италия с Израел, партньор на САЩ във войната, като се позова единствено на „сегашното положение“.
Различията се появиха на фона на изборите в Унгария през уикенда, които сложиха край на 16-годишния мандат на премиера Виктор Орбан въпреки посещението в последния момент на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в рамките на предизборната кампания. Поражението беше възприето като удар за Тръмп, който от дълго време изтъкваше, че Орбан, близък съюзник на руския президент Владимир Путин и чест дразнител за Европейския съюз, е един от най-близките му партньори на Стария континент.
Ванс се присъедини към Орбан на предизборен митинг само няколко дни преди поражението на унгарския премиер. Снимка: Bloomberg LP
Като цяло промяната разкри ограниченията на неповторимия ръководен стил на Тръмп, който пренебрегна коалициите, изградени от предишните президенти с цел да противодействат на противниците и да насърчат американската мека сила в чужбина.
Европейски официални представители признават в частни разговори, че е малко вероятно разривът да се окаже постоянен. Според представителите, пожелали да останат анонимни, заради опасенията за сигурността и енергетиката те не могат да допуснат пълно скъкване на връзките с Вашингтон, а някои дори са съгласни, че блокадата на Тръмп може да окаже необходимия натиск за сключване на споразумение за прекратяване на войната.
Все пак ще зависи от Тръмп да реши кризата в Близкия изток, за която сам допринесе, а военноморският флот на САЩ може да се включи в повторното отваряне на протока, като рискува живота на американски военнослужещи. Това има значителни последици за конфликт, който предизвика световна енергийна криза и доведе до икономическа несигурност.
„Президентът Тръмп и хората около него изглежда не разбират, че американската мощ се основава на доброволното сътрудничество на другите страни, което намалява разходите и затрудненията при всичко, което се опитваме да направим по света“, коментира Кори Шейк, бивш представител на администрацията на Джордж У. Буш, която сега работи в дясноориентирания Американски институт за предприемачество.
Вместо да преследва цели, които са в колективен интерес, „той налага разходите за това, което е в интерес на Америка и Израел, на всички останали в света и то дори без да се консултира с останалите“, допълва Шейк.
Говорителката на Белия дом Анна Кели заяви, че Тръмп е разочарован от европейските съюзници, защото не позволяват на американските сили да използват техни бази за въздушната кампания срещу Иран.
„Президентът на практика възстанови авторитета на Америка на световната сцена и укрепи отношенията в чужбина, но в същото време той никога няма да позволи САЩ да бъдат третирани несправедливо и използвани от т. нар. „съюзници“, добави Кели в изявление по имейл.
Бързото влошаване на отношенията на Тръмп е забележително дори за президент, известен с избухливия си характер и склонността си скоропостижно да се освобождава от съюзниците си.
Близките отношения между Мелони и Тръмп изглежда се разклащат. Снимка: Bloomberg LP
Тръмп заяви пред италианския ежедневник Corriere della Sera, че е бил „шокиран“ от Мелони и че вече не я счита за „смела“. Това е рязък обрат в сравнение с предишните му високи оценки за ръководителката, която преди време определи като „красива млада жена“, която е нахлула в Европа „като хала“.
Има признаци, че действията на Тръмп предизвикват тревога и сред партньорите на САЩ в Персийския залив. Саудитска Арабия притиска Вашингтон да се откаже от блокадата си поради опасения, че Иран може да атакува проток в Червено море (Баб ел-Мандеб – бел. ред.), който е изключително важен за собствения ѝ износ на суров петрол, съобщи Wall Street Journal.
Разбира се, страните от Персийския залив, които се сближиха с администрацията на Тръмп, казват, че военните отношения със САЩ вероятно ще се задълбочат след войната, съобщават официални представители в Европа и региона. Но онези държави, които разчитат силно на САЩ за сигурността си, също ще трябва да укрепят отбраната си след конфликта.
Новите развития задълбочиха и без това вече дълбоките различия между САЩ и техните партньори в областта на търговията и сигурността, които се натрупаха, откакто Тръмп се върна на власт. Той настрои другите държави срещу САЩ, като наложи всеобхватни мита върху стоки както от съюзници, така и от противници, изтегли страната си от международни институции и упрекна лидерите, че третират САЩ несправедливо.
Демонстранти държат гренландски знамена, докато се събират през януари за поход в знак на протест срещу Тръмп и обявеното му намерение да придобие Гренландия. Снимка: Bloomberg LP
Той също така заплаши да подкопае НАТО, като заяви, че 77-годишната институция е „остаряла“ и отправи към алианса заплахи за военни действия за придобиване на Гренландия, полуавтономна датска територия. Дори решението на Тръмп да започне удари с Израел срещу Иран през февруари беше взето без покана към европейски страни да се присъединят към мисията.
Събитията с Гренландия накараха някои европейски официални представители да бъдат по-решителни спрямо Тръмп, след като първоначално бяха възприели по-предпазлив подход през първите месеци от втория му мандат, казва запознат с мисленето им източник.
Тръмп се придържа към „изолационистки и интервенционистки подход“, който не се вписва в световния ред след Втората световна война, казва бившият конгресмен от Републиканската партия Карлос Курбело. Страните, които са предпочели да не помагат на САЩ в охраната на Ормузкия проток, са жертва на тази стратегия, допълва той.
„Изглежда, че най-накрая плащаме цената за всичко това. Струва ми се, че той е изолиран, както и страната“, отбелязва Курбело.
Някои азиатски съюзници запазиха по-голямо мълчание относно липсата на консултации от Вашингтон, но положението все пак се оказа предизвикателно. Японският премиер Санае Такаичи не успя да си уреди телефонен разговор с Тръмп след примирието с Иран, но на 8 април разговаря по телефона с иранския президент Масуд Пезешкиан.
Действията на Тръмп насърчиха Китай, казват някои анализатори, според които те са предоставили на страната силен аргумент за укрепване на собствените ѝ връзки със западни държави като Канада и Франция. Пекин предупреди, че блокадата на САЩ застрашава световната търговия и призова за „спокойствие и сдържаност“.
„Китайците смятат, че се възползват от това, че са оазис на стабилност в изключително нестабилен свят“, казва Райън Хас, бивш представител на Съвета за национална сигурност, който сега е част от Brookings Institution. „Те донякъде смяат, че тенденциите в момента са в тяхна полза, така че не е нужно да полагат големи усилия, за да се възползват от неочакваната добра възможност, която им дават действията на президента Тръмп на световната сцена“, допълва той.
Купувачи чакат на опашка за пропан-бутан в склад в Нойда в условията на остър недостиг на горивото, използвано за готвене и в промишлени процеси. Снимка: Bloomberg LP
Междувременно прекъсването на електроснабдяването заради войната поставя в затруднено положение американските съюзници. Замразяването седмици наред на повечето доставки на петрол и втечнен природен газ през Ормузкия проток причини недостиг на гориво за готвене в страните от Югоизточна Азия, доведе до извънредно затваряне на обекти и принуди поне една рафинерия да спре работа.
Сега решението на Тръмп да наложи блокада може да влоши още повече кризата с доставките за Япония, Филипините, Южна Корея и Индия. Доставките на авиационно гориво за граждански и военни самолети предизвикват особена тревога, казват европейски официални представители.
„Ако бях азиатска страна, която е сключила споразумение с Иран за плащане на такса в замяна на доставки на петрол или нещо друго, бих била доста подразнена, че Тръмп вече обезсмисли това“, казва Розмари Келаник от Defense Priorities, организация във Вашингтон, която се противопоставя на намесите. „Това прави САЩ още по-пряко отговорни за скоковете в цените на петрола“, допълва тя.