Войната в Залива заплашва производството на храни и коли в Европа
В продължение на десетилетия ЕС разчиташе на лесен достъп до световните ресурси
Редактор: Петър Нейков
По време на Първата световна война Германия се нуждаеше от внос на съединения, необходими за торове и взривни вещества, за да поддържа военната си машин – уязвимост, от която британците опитаха да се възползват чрез морска блокада. Повече от век по-късно Европа отново е изправена пред стратегически рискове, свързани с нейните индустриални градивни елементи.
Този път доставките ѝ на основни химикали са изложени на риск не заради противникова военна сила, а заради икономиката на производството им. И проблемите до голяма степен са създадени от самите европейци.
В продължение на десетилетия Европейският съюз провеждаше политики, които разчитаха на лесен достъп до световните ресурси. На фона на разпадането на световния ред тези вградени зависимости заплашват да се предадат по веригата на стойността и да засегнат всичко – от храни и болкоуспокояващи до автомобили и строителни материали.
С нарушените пазари на петрол и природен газ от спирането на корабоплаването през Ормузкия проток, основните химикали – като етилен и пропилен, които се използват в пластмасите – стават все по-неконкурентни за производство в Европа. Тези условия засягат и съединения като амоняка, газът с остра миризма, който Германия започна да произвежда синтетично през Първата световна война, след като доставките ѝ на нитрати от Чили бяха прекъснати.
В продължение на вече десетилетия ЕС внася по-голямата част от енергията си. Зависимостта беше подчертана от руската инвазия в Украйна и се засили след конфликта на САЩ и Израел с Иран. С покачването на цените на петрола и газа, това подлага на риск местното производство на материалите, необходими за производството на по-сложни химикали. Въпреки че вносът е опция, това би изложило региона още повече към глобалната нестабилност.
„В сценарий със свободна световна търговия много химически продукти могат да бъдат лесно внесени“, коментира Ян Фризе, партньор в Boston Consulting Group. „Но във времена на криза или когато се формират геополитически блокове, които възпрепятстват свободната търговия, това става проблематично, тъй като цели производствени линии могат внезапно да спрат.“
Имаше много предупреждения, че зависимостта на Европа от глобализираните вериги за доставки се превръща в проблем. След пандемията от Covid автомобилното производство на континента спря поради недостиг на чипове от Азия. Наскоро европейската авиация беше поставена в трудно положение, след като затварянето на Ормузкия проток заплаши с недостиг на реактивно гориво.
За SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH – наследство от инвестиции, направени от Германската империя за възстановяване на веригата ѝ за доставки по време на Първата световна война – рисковете станаха осезаеми. „Фокусираме се предимно върху оцеляването, защото то е заложено на карта“, посочва Карстен Францке, главен оперативен директор на SKW, от петия етаж на офис сграда в съветски стил във Витенберг в Източна Германия. „Земята под нас започва да се клати, стените се рушат.“
Най-големият производител на амоняк в Германия трябваше временно да спре производството си през 2022 г., след като скок в цените на газа направи производството на ключовата съставка за торове, добавки за горива и взривни вещества нерентабилно. Макар че SKW все още може да прехвърля към клиентите си разходите, които се увеличиха поради войната с Иран, настоящата ситуация показва колко нестабилен е станал секторът.
Поради скокове в цените и трудности с доставките на суровини вследствие на войната в Иран, германският химически гигант BASF предприе стъпки за повишаване на цените на перилните препарати с около 30%, докато конкурентът му Evonik Industries също обяви по-високи цени за съединенията, използвани във фуражи за говеда и пилета. В крайна сметка тези увеличения се отразяват върху разходите за живот.
Дори преди последния енергиен шок големи амонячни заводи бяха затворени в Германия и Белгия. Между 2022 и 2025 г. около 9% от капацитета за производство на химикали в Европа беше заличен, като затварянията се ускориха рязко през последните две години, според индустриалната група Cefic.
В същото време Китай бързо разшири капацитета си в стремежа си да стане по-самодостатъчен, допринасяйки за глобалното пренасищане с продукти и притискайки европейските компании.
Докато хората усещат енергийните шокове предимно чрез цените на бензина, химическите заводи са далеч нагоре по веригата от продуктите за ежедневна употреба, така че проблемите на сектора остават до голяма степен незабелязани, въпреки че в него работят около 1,2 милиона души. Но големите производители обръщат внимание.
„Устойчивите вериги за доставки все повече се превръщат в стратегически фактор“, заяви говорител на BMW в отговор на въпроси на Bloomberg. Докато германският автомобилен производител оставя на доставчиците си на лепила, бои и антифриз сами да си набавят материали, „ние следим отблизо пазарните развития и потенциалните рискове за доставките“.
Зависимостта на Европа от внос на втечнен природен газ често прави горивото два до три пъти по-скъпо, отколкото в САЩ, като Китай е по средата. Енергоемки индустрии като химическата промишленост също трябва да плащат за емисиите си на въглерод. SKW плати 40 милиона евро за сертификати за емисии през 2025 г. - цена, която се очаква да се увеличи през следващите години.
Повечето международни конкуренти не са изправени пред подобни такси, като правилата бяха създадени във време, когато европейските политици очакваха другите големи икономики да тръгнат по същия път по отношение на околната среда. Но това не се случи. При президента Доналд Тръмп САЩ се отказаха от много мерки за защита на климата, докато Китай се стреми да се изкачи нагоре по веригата на стойността в промишлеността, за да се конкурира по-директно с Европа.
В продължение на десетилетия Европа изгради гъсти индустриални клъстери, които свързват химикалите и промишлеността, но тъй като крайното производство все повече се измества в чужбина, моделът става все по-труден за поддържане.
Принудата да се внасят основни материали „задвижва низходяща спирала, в която клиентите на химическата промишленост започват да бягат“, изтъква Ирис Херман, партньор в консултантската компания Oliver Wyman. „В определен момент става изключително трудно да се обърне тенденцията.“
ЕС и неговите държави членки са наясно с рисковете, но реакцията следва познат модел, при който националните интереси се конкурират помежду си и спъват усилията за намиране на решения.
Миналата година блокът създаде Алианса за критични химикали, за да идентифицира съединения и обекти, които са от решаващо значение за устойчивостта на региона. Но това е спорна инициатива, тъй като на практика би отделила победители и губещи.
Франция и няколко други държави членки предложиха класифицирането на редица вещества, включително амоняк и етилен – използвани за производство на антифриз и пластмаси, както и за узряването на плодове – като стратегически и следователно отговарящи на условията за целенасочена подкрепа. Германия, несравнимо най-големият производител на химикали в Европа, се съпротивлява и иска да подобри рамковите условия, като например намаляване на разходите за енергия и бюрокрацията.
„Дискусията за това какво да се предпочете е подход, който ние в германската химическа индустрия не харесваме особено“, споделя Матиас Блум от германската асоциация на химическата индустрия VCI. „Важно е да се възприеме възможно най-обективен подход – без да се дава положителен или отрицателен знак за отделните молекули.“
Освен какво да се защити, въпросът как да се помогне на индустрията също е спорен. Предложенията варират от изключения за държавна помощ до търговски мерки. Предвид затруднените финанси на ЕС всички субсидии вероятно ще бъдат целенасочени и временни.
Но с продължаващото развитие на енергийната криза и настъпващите глобални конкуренти, времето за дискусии изтича. Забавянията в прилагането на план рискуват да възпрепятстват инвестициите, които биха били от решаващо значение за поддържане на конкурентоспособността спрямо фирмите от Близкия изток и Китай, според Бенедикт Франк, партньор в Kearney.
„Ако протича като нормалните европейски процеси, ще бъде твърде бавно“, казва Михаел Василиадис, ръководител на германския синдикат IGBCE, който представлява химическите работници. Той предупреди, че разчитането на вносен амоняк не само задълбочава зависимостите, но и ще изисква значителна нова инфраструктура за транспортиране на токсичния газ.
Основните химикали са най-застрашени, защото са стандартизирана стока и трябва да бъдат конкурентни по цена. Производството обаче е силно енергоемко, като се разчита на петрол и газ не само за енергия, но и като суровина.
В парните контейнери въглеводородите като етан или нафта се нагряват до екстремни температури, което води до разпадане на големите молекули. Амонякът се произвежда чрез комбиниране на водород – обикновено получен от природен газ – с азот от въздуха при високи температури и налягания. Природният газ представлява над 70% от производствените разходи.
Когато цените на газа се покачват, компаниите имат малко място за маневриране. Те или прехвърлят по-високите разходи, или просто спират дейността си – както направи SKW през 2022 г. Рискът за Европа е, че ако производството на тези основни химикали изчезне от континента, това би задълбочило уязвимостите и би създало ефект на зараза, който би блокирал цялата икономика.
„Ако нямаме десетте основни химикала тук, в Германия – защото сме ги загубили или веригите за доставки са се разпаднали – имаме сериозен проблем“, обяснява Францке от SKW. „Ако не се предприемат действия, е много реална възможността икономиката на Европа да се срине.“