Войната в Залива е „златен прозорец“ за интернационализацията на юана
Тя може да се запомни като края на петродолара и началото на петроюана
Редактор: Петър Нейков
Войната срещу Иран предизвиква нова вълна от ентусиазъм относно перспективите китайската валута да се конкурира по-ефективно с щатския долар, пише в свой анализ агенция Bloomberg.
Въпреки че все още е джудже спрямо долара в международната търговия, търсенето на юана се увеличи, след като Иран пое контрола над Ормузкия проток и започна да приема плащания в китайска валута, за да позволява на товарните кораби да преминават безопасно. Дори когато администрацията на Тръмп започна да блокира иранските пристанища след провала на мирните преговори през уикенда, войната в по-широк смисъл съживи разговорите за „петроюан“ - концепция, която президентът Си Дзинпин защитаваше с малък успех по време на пътуването си до Близкия изток през 2022 г.
Миналата седмица учен, свързан с китайското правителство, заяви, че обемът на суровия петрол, деноминиран в юани, се е увеличил поради конфликта, докато официалните медии съобщиха, че националната система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS) наскоро е регистрирала рекордна транзакция за един ден от 1,22 трилиона юана (179 милиарда долара), надминавайки границата от 1 трилион за първи път. Стратегът на Deutsche Bank Малика Сачдева улови настроенията в скорошна бележка, заявявайки, че войната „може да се запомни като ключов катализатор за ерозията на господството на петродолара и началото на петроюана“.
Германската банка не е единствената, която вижда логика зад преминаването към ценообразуване на петрола във валутата на най-големия вносител на суров петрол в света. Икономическите връзки на Китай с Близкия изток непрекъснато се засилват, като представители на Комунистическата партия разработват инфраструктура за търговия с петрол в Шанхай, която включва фючърсни договори. Те също така разшириха системата CIPS и проучват международна платформа за цифрова валута, която включва партньори от Близкия изток.
Плащанията и постъпленията в юани между Китай и Близкия изток достигнаха 1,1 трилиона юана през 2024 г., нараствайки с годишен темп от 53% от 2020 г. насам, според последните официални данни. По-голямата част от транзакциите обаче са включвали ценни книжа, а не стоки, които съставляват само 18% от общата сума.
„Конфликтите в Близкия изток със сигурност ще увеличат стимула за използване на юани в търговията с петрол, особено в развиващия се свят“, коментира Чи Ло, старши пазарен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в BNP Paribas Asset Management. „Но те няма да доведат до промяна на парадигмата, защото няма конкурент, който да може да замени долара за още доста време.“
Залогът е висок. Суровият петрол представлява една пета от световната търговия, деноминирана в зелените пари, и промяна в ценообразуването и разплащанията може да доведе до по-фрагментирана картина, която подкопава господството на долара в световната парична система. Редица развиващи се икономики вече се стремят да намалят зависимостта си от валута, която все повече се използва като оръжие от САЩ.
Въпреки това, ще отнеме време, за да се разбере дългосрочното въздействие на конфликта върху цените на петрола, като много анализатори остават скептични относно способността на юана да се противопостави на долара в скоро време. Блокадата на иранските пристанища от президента на САЩ Доналд Тръмп показва огромната стена от продължаващи предизвикателства, пред които е изправен „петроюанът“, който би довел до широко използване на китайската валута в световната търговия с петрол отвъд санкционираните от САЩ страни, които имат малко други възможности.
„Администрацията на Тръмп е предпазлива относно последиците от увеличеното използване на юана в търговията с петрол и не може да позволи това да се случи“, каза Хуей Фън, старши преподавател в австралийския университет „Грифит“. „Все още не знаем крайния резултат от войната, но е изключително малко вероятно да видим някаква положителна полза за юана.“
Привлекателността на долара първоначално произтича от сделка от 1974 г. между САЩ и Саудитска Арабия за ценообразуване и уреждане на петролната търговия в долари, като Рияд се съгласява да рециклира приходите си от износ в американски държавни ценни книжа. По това време Китай се възстановяваше от Културната революция на Мао Дзедун и нацията все още не беше преживяла своето икономическо чудо.
Половин век по-късно финансирането в юани непрекъснато нараства с разрастването на китайската икономика, като все повече държави и чуждестранни компании използват местния пазар на облигации, за да набират средства. Въпреки това сумата все още е малка в сравнение със САЩ, като предлага на страните с излишък от петрол относителен недостиг на лесно инвестируеми финансови активи за паркиране на печалбите.
Китайските власти също така са обезпокоени от нестабилността, причинена от потоците от „горещи пари“. Те не желаят да оставят пазарите да работят самостоятелно, като понякога предприемат мерки за ограничаване на търговията и дори на информацията за цените – действия, които обикновено не се наблюдават на големите международни пазари. Чуждестранните фондове държаха по-малко от 5% от китайските държавни облигации към февруари, най-ниският дял от 2017 г. насам.
И докато транзакциите чрез базираната в юани мрежа CIPS достигат нови върхове, те са малка част от средния дневен обем от 2 трилиона долара на доларовите плащания чрез контролираната от САЩ мрежа CHIPS (Clearing House Interbank Payment System).
За Саудитска Арабия и други страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, преминаването към плащания в юани би могло да отслаби основата за фиксирането на валутите им към долара - голяма стъпка към неизвестното след десетилетия на стабилност. Подобен ход би рискувал и да разгневи Тръмп, който в миналото е заплашвал държави, обмислящи отказ от долара.
„Концепцията за петроюана е малко вероятно да засили значението на юана в глобалните плащания“, посочва Есвар Прасад, професор в университета Корнел и бивш ръководител на отдела за Китай в Международния валутен фонд (МВФ). „Дори ако някои петролни транзакции бъдат деноминирани и уреждани в юани, за да се избегнат финансови или други видове санкции, това едва ли ще доведе до промяна в световния валутен пейзаж.“
Що се отнася до глобалните разплащания за суровини, Джу Джаойи, изпълнителен директор на Института за Близкия изток в HSBC Business School към Пекинския университет, прогнозира, че делът на долара ще намалее до около 70% от сегашните 80% през следващите пет години. Делът на юана може да се увеличи от 4%-5% до 8%-10%, каза той.
Ключов елемент, забавящ процеса, е нежеланието на Пекин да приеме свободния паричен поток към и извън валутата си. Властите продължават да управляват юана и са позволили само умерен растеж в офшорната търговия. Ликвидността на офшорните юани, измерена чрез депозитите, е била 1,6 трилиона юана (234 милиарда долара) към март миналата година, според данни на Народната бана на Китай (PBOC) - малка част от над 15-те трилиона долара в офшорни активи в зелената валута.
„Липсата на напълно конвертируема валута ще бъде възпиращ фактор за използването на приходите за инвестиране в офшорни активи, деноминирани в китайски юани“, изтъква Едуард Бел, изпълняващ длъжността ръководител на изследванията и главен икономист в Emirates NBD Bank PJSC, най-голямата банка в Дубай. „Това е риск, който не съществува при щатския долар.“
Въпреки това, Китай все повече се възприема като добре позициониран за бъдещето, тъй като начинът, по който Тръмп се справя с конфликта, повдига въпроси относно американските ангажименти към дългогодишни съюзници - динамика, която едва ли увеличава привлекателността на долара с течение на времето. В знак на доверие на инвеститорите към относителната устойчивост на Китай срещу петролния шок, китайският юан се представя по-добре от всички азиатски конкуренти и валути от Г-10 от началото на войната.
В Китай нараства усещането, че глобалната среда се подобрява за разширяване на международния обхват на юана. Бившият управител на PBOC Джоу Сяочуан този месец го нарече „златен прозорец“ за интернационализацията на юана, тъй като политиката на САЩ отслаби доверието в долара. Той призова монетарните власти да се възползват от възможността да направят юана по-свободно преминаващ през границата.
Досега нарастващото присъствие на юана в света на суровините се води от санкционирани икономики. Почти цялата двустранна търговия между Русия и Китай се урежда в юани или рубли, заяви руски представител миналата година. Това включва около 563 милиарда юана (81,8 милиарда долара) китайски внос на изкопаеми горива, според митнически данни.
Има напредъка и в уреждането на индивидуални сделки в юани, но това е далеч от промяната в ценообразуването, която би изисквал истинският петроюан - такава, при която самите петролни бенчмаркове се откъсват от долара. Деноминираните в юани петролни фючърси започнаха да се търгуват на Шанхайската международна енергийна борса през 2018 г., но дневният обем на транзакциите от около 170 000 договора е само малка част от над 1 милион за фючърсите на West Texas Intermediate (WTI).
И все пак за Китай това е дълга игра без краен срок. Историята показва, че отнема много време, за да може която и да е валута да придобие господство в световната система, тъй като мрежовите ефекти затрудняват прoмяната на съществуващата парадигма. Въпреки че икономиката на Великобритания вече беше по-малка от тази на САЩ към 1900 г., паундът запази доминацията си в света до 40-те години на миналия век.
Демонстрираната стратегия на Китай е постепенно да налага използването на юана в търговията, като същевременно въведе необходимата платежна инфраструктура. През 2023 г. Китай за първи път започна да се разплаща за вноса на втечнен природен газ в юани на Шанхайската борса за петрол и природен газ, включвайки доставки от Обединените арабски емирства.
През нея година се осъществи и първата трансгранична транзакция със суров петрол в цифрови юани. Миналата година First Abu Dhabi Bank пък стана първият пряк участник от Близкия изток в CIPS.
„Преди конфликта в Иран някои държави от Персийския залив вече чувстваха нуждата да разширят икономическата си дипломация, като проучат начини за търговия с валути, различни от долара“, коментира Чарлз Чан, управляващ директор на S&P Global Ratings и ръководител на корпоративните рейтинги за Голям Китай. „Ако конфликтът в Иран засили тези настроения, повече държави от Персийския залив може да са склонни да приемат „петроюани“ с течение на времето.“