Как би изглеждала американската блокада на Ормузкия проток

Планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за пълна морска блокада на Ормузкия проток заплашва да задълбочи и без това безпрецедентната криза в един от най-важните енергийно-производителни региони в света.

Тесният воден път, свързващ Персийския залив с по-широкия свят, се превърна в гореща точка, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран преди шест седмици. В отговор Техеран затегна контрола си върху коридора, като почти затвори жизненоважната артерия. Пълната блокада може да спре останалите потоци и да застраши икономиките далеч отвъд Близкия изток.

Транзитните превози са намалели до едноцифрени числа на ден, в сравнение с около 135 в мирно време. Американска военноморска блокада, подобна на тази, извършена край Венецуела от края на миналата година, може да намали това до нула, оказвайки натиск върху Иран, но също така прекъсвайки жизненоважен източник на доставки за азиатските държави.

Това вероятно би обрекло и на провал вече крехкото прекратяване на огъня, договорено миналата седмица.

Много по-неясно е как подобна блокада би работила на практика - или дали Вашингтон е готов да поеме рисковете от прилагането ѝ. Ето какво знаем досега.

Какво точно заплашват да направят САЩ?

Часове след като мирните преговори в Исламабад се провалиха в неделя, Тръмп публикува в социалните медии, че „с незабавно действие“ американският военноморски флот ще блокира „всеки кораб, който се опитва да влезе или да напусне Ормузкия проток“. Той добави, че и други държави ще участват, без да назовава имена.

Той заплаши да „препречи пътя на всеки кораб в международни води, който е платил такса на Иран“, което намекна, че САЩ могат да наложат блокадата си широко, далеч отвъд пролива и дори водите на Оманския залив.

Американските военни отделно издадоха по-тясно тълкуване, като определиха начало на блокадата в понеделник в 10:00 ч. източно време в САЩ (17:00 часа българско време). Тя се отнася за всички кораби, „влизащи или напускащи ирански пристанища и крайбрежни зони“, добавяйки, че свободата на корабоплаване през коридора няма да бъде възпрепятствана.

Моряците се съветват да следят официалните предавания и да се свързват с военноморските сили на САЩ, когато са в Оманския залив и се приближават към Ормузкия проток, добавя се в съобщението.

Въпреки че точният вид на блокадата е неясен, тя почти сигурно ще включва инспекция и задържане на някои плавателни съдове, евентуално дори качване на борда и изземване на кораби, свързани с Техеран, както се случи с Венецуела. По-малко очевидно е обаче, че САЩ ще искат да ангажират корабите си, преследващи танкери в Индийския океан, или как всяка от страните би реагирала на конфронтация или потенциално повреждане на танкер.

САЩ имат активи в региона, включително USS Tripoli, десантно-военен кораб, способен на бързо реагиране. Той превозва 3500 моряци и морски пехотинци, в допълнение към стелт изтребители и транспортни самолети.

Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция отговори на призива на Тръмп за блокада, като заяви, че всеки военен кораб, който се опитва да се приближи до пролива „под какъвто и да е претекст“, ще се счита за нарушение на прекратяването на огъня.

Защо САЩ правят това?

Почти пълното затваряне на Ормузкия проток от Иран се оказа изключително ефективно асиметрично оръжие, причинявайки остри финансови проблеми по начин, на който Вашингтон се бори да противодейства, и предоставяйки източник на голямо разочарование за Белия дом.

Крайната цел на блокадата би била да се прекъснат потоците на петрол от Иран, прекъсвайки жизненоважна финансова артерия за режима.

В навечерието на конфликта много експерти отхвърлиха възможността за затваряне на пролива, защото Иран не би искал да застраши износа си. Вместо това Техеран показа, че е способен да възпрепятства другите, като същевременно поддържа потока на собствените си доставки. Това помогна за увеличаване на приходите му от суров петрол, като същевременно повиши световните цени.

Вариантът с блокадата вече беше използван от администрацията на Тръмп във Венецуела, като притисна икономика, засегната от санкции, за да обезглави след това нейното ръководство. Но латиноамериканският производител е далеч по-малък, разчита на далеч по-ограничен флот от кораби и е по-малко важен за най-големия вносител на петрол в света - Китай.

„Тази нова ескалация е по-вероятно да предизвика още ескалации, отколкото да доведе до помирение. Самата заплаха е достатъчна, за да разубеди легитимните международни кораби да напускат Персийския залив“, каза Джон Брадфорд, бивш военноморски офицер на САЩ и съосновател на Съвета Йокосука за азиатско-тихоокеански изследвания.

Какво означава това за Иран?

Ако блокадата бъде успешно приложена, тя би се оказала изключително болезнена за Иран, който разчита в голяма степен на износа си на петрол.

През последните седмици страната се възползва от по-високи цени, а товари, продавани преди това с отстъпка от световния Brent, се оказаха с премия по-рано този месец, благодарение на освобождаване от санкции от страна на САЩ, позволяващо закупуване на преди това санкционирани товари, за да се увеличи предлагането. Индия изглежда е получила два товара под освобождаването - потенциално първото от 2019 г. насам.

По-високата продажна цена за всеки барел е ключова за Иран, който е претърпял големи щети от американските и израелските въздушни удари и ще трябва да направи значителни инвестиции, за да възстанови и подкрепи опустошената си икономика.

Тази неочаквана печалба, на стойност стотици милиони долари от началото на войната, може би вече е приключила.

Какво означава това за САЩ?

Тръмп често се е опитвал да съчетае въздействието върху доставките от Близкия изток с усилията си да предлага на пазара производството на американски петрол и газ, представяйки кризата като предимство за водещ производител.

И все пак американският суров петрол не винаги е перфектен заместител на марките от Близкия изток. А за американските потребители високите референтни цени вече повишават инфлацията.

Иран показа, че е напълно наясно, че може да има по-голяма способност да издържа на болка от САЩ.

         „Насладете се на настоящите цени на бензиностанцията“, написа в X председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, който ръководеше иранската делегация в Исламабад през уикенда. „С така наречената „блокада“ скоро ще сте носталгични по бензина за 4-5 долара.“

А какво означава това за азиатските държави?

Азия понесе основната тежест на енергийната криза и по-нататъшните ограничения на трафика през Ормузкия проток биха влошили тежкото положение на региона. Изглежда, че отмяната на санкциите за иранския петрол от страна на САЩ е обезсилена от блокадата - рязък обрат - и страните, които са търсили двустранни споразумения с Иран, сега може да се притесняват от сблъсък със САЩ, което допълнително ограничава възможностите им за осигуряване на горива и суров петрол.

„Те са толкова фокусирани върху Иран, че губят от поглед какво причиняват на света“, каза Хорхе Монтепеке, управляващ директор на Onyx Capital Group, в интервю за Bloomberg Television. „И болката е в Азия, болката е в Южния Пасифик, болката е във всеки, който зависи от петрола.“

Още по темата

Блокадата на Ормузкия проток е битка, която САЩ не могат да спечелят

Продажбите на саудитски петрол на Китай ще намалеят наполовина

Блокадата на Ормузкия проток рискува да увеличи болката в цяла Азия

Блокадата на Тръмп рискува разширяване на войната в открито море