Какво се знае за примирието между САЩ и Иран и какво следва

САЩ и Иран постигнаха двуседмично примирие, но ключови въпроси остават. Ще се отвори ли Ормузкият проток и възможен ли е траен мир?

8 April 2026 | 18:40
Обновен: 8 April 2026 | 19:35
Автор: Патрик Сайкс
Редактор: Антон Груев
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Примирието създава кратък прозорец за дипломация, но не гарантира мир
  • Ормузкият проток остава критичен за глобалните енергийни пазари
  • Дълбоките различия между САЩ и Иран поставят под въпрос трайно споразумение

САЩ и Иран се договориха за двуседмично примирие, като предотвратиха ескалацията на войната, с която заплаши президентът Доналд Тръмп. Конфликтът вече е отнел хиляди животи и предизвика глобален енергиен шок. Примирието дава време на двете страни да се опитат да постигнат споразумение, което окончателно да сложи край на конфликта. Тръмп заяви, че „почти всички спорни точки от миналото“ между САЩ и Иран са изгладени.

По покана на Пакистан - ключов посредник в примирието - двете страни трябва да изпратят делегации в Исламабад за преки преговори на 10 април.

Обявяването на паузата в бойните действия беше посрещнато с облекчение от суровинните и финансовите пазари, където трейдърите следят дали Иран действително ще позволи възобновяване на корабоплаването през Ормузкия проток за период от две седмици.

Продължилите седмици наред смущения в износа през този ключов търговски „тесен участък“ повишиха цените на енергията и други стоки, което заплашва да ускори инфлацията и да натежи върху икономическия растеж в световен мащаб.

Какво е договорено на този етап

Пълните условия на примирието не са публично разкрити. Пакистан заяви, че то влиза в сила незабавно. В публикация в Truth Social Тръмп посочи, че САЩ ще прекратят атаките си срещу Иран за период от две седмици, при условие за „пълно, незабавно и безопасно отваряне“ на Ормузкия проток.

Трафикът през този ключов воден път - през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ - е спаднал почти до минимум, след като САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран в края на февруари. Иран на практика затвори протока за всички, освен за одобрени кораби, след началото на войната.

Външният министър Абас Арагчи заяви на 8 април, че ще бъде осигурено безопасно преминаване през протока за две седмици - в координация с иранските военни и „при надлежно отчитане на техническите ограничения“.

Иран работи и по формализиране на система за таксуване на транзитите през Ормуз. Арагчи допълни, че въоръжените сили на страната ще „прекратят отбранителните си операции“, ако атаките срещу Иран бъдат прекратени.

Натиск, отстъпление и политически сигнали

Обявяването на примирието от Тръмп дойде около 90 минути преди крайния срок, който той беше поставил на Иран да отвори Ормузкия проток или да се изправи пред мащабни удари по цивилна инфраструктура - действия, които биха могли да се тълкуват като военни престъпления, ако бяха осъществени.

Отстъплението е пореден пример за това как президентът се отказва от най-агресивните си заплахи - модел, който започна да се описва с акронима TACO (Trump Always Chickens Out).

Ролята на Израел и противоречията около обхвата

Израел също се е съгласил да прекрати атаките си срещу Иран за период от две седмици. Въпреки това остава спорно дали примирието обхваща и Ливан, където Израел води паралелен конфликт срещу подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“.

Докато пакистанският премиер Шехбаз Шариф заяви, че Ливан е включен в договореностите, офисът на израелския премиер Бенямин Нетаняху оспори това твърдение. Израелските отбранителни сили съобщиха на 8 април, че са провели най-мащабната си операция срещу „Хизбула“ от началото на войната с Иран. Началникът на генералния щаб Еял Замир заяви, че армията ще продължи да нанася удари „с решителност“ при всяка възможност.

Ще се възстанови ли трафикът през Ормузкия проток

Цената на петрола Brent - глобалният бенчмарк - спадна под 100 долара за барел след обявяването на примирието на фона на надеждите, че танкерите ще могат, поне временно, да преминават през Ормузкия проток.

Остава обаче неясно дали корабособствениците ще се почувстват достатъчно уверени, че могат безопасно да преминат през водния път. Повечето вероятно ще изчакат повече яснота относно условията на примирието и реалното функциониране на транзита. Вниманието е насочено към два кораба, които се опитват да осъществят първото излизане от Персийския залив след обявяването на примирието.

Въпреки че Тръмп заяви, че САЩ ще съдействат за възстановяване на трафика през Ормуз и ще „останат на място“, за да „гарантират, че всичко върви добре“, не е ясно как точно ще изглеждат подобни операции.

Дори при най-благоприятен сценарий ще е необходимо време за реално възстановяване на преминаванията. Натрупала се е значителна опашка от кораби от двете страни на протока, като над 800 плавателни съда са блокирани в Персийския залив.

„Не можете да възстановите глобалните корабни потоци за 24 часа“, казва Дженифър Паркър, хоноруван професор в Института по отбрана и сигурност към Университета на Западна Австралия. „Собствениците на танкери, застрахователите и екипажите трябва да повярват, че рискът действително е намалял - не просто временно спрян.“

Какви са пречките пред трайно споразумение

На първо място остава неясно дали примирието ще се задържи. Някои държави от Залива и Израел съобщиха за ракетни и дронови атаки от страна на Иран непосредствено след обявяването му. Въпреки това подобни конфликти често постепенно затихват след постигане на примирие.

Освен това Иран е децентрализирал командната структура на своите въоръжени сили, за да я направи по-устойчива при удари срещу ръководството, което означава, че заповедите за прекратяване на атаките може да отнемат време, докато достигнат до всички звена.

Както САЩ, така и Иран представят примирието като победа, но траен край на конфликта ще зависи от развитието на преговорите. Преди началото на войната двете страни водеха разговори за ядрената програма на Иран.

Иран се е съгласил да участва в преки преговори в Исламабад, но говорителят на Белия дом Каролин Левит предупреди, че разговорите за следващата фаза продължават и „нищо не е окончателно“. Тръмп определи 10-точково предложение от Иран като „работеща основа за преговори“, но различията остават значителни.

Иран не изглежда склонен да приеме мащабните искания на САЩ, които биха довели до разформироване на режима или до политическа трансформация в посока, благоприятна за Вашингтон. Страната също не е поела публичен ангажимент да се откаже от ядрената си програма или от балистичните си ракети.

След обявяването на примирието американският президент заяви, че Иран няма да обогатява уран. Това противоречи на условията, поставени от Ислямската република, които включват признаване на правото ѝ да обогатява уран, запазване на контрола върху Ормузкия проток, премахване на всички санкции, компенсации за военни щети и изтегляне на американските сили от региона, според позиция на Висшия съвет за национална сигурност, разпространена от държавните медии.

Тръмп може да се окаже склонен на компромис по максималистичните си искания и да остави част от ключовите въпроси нерешени под натиска на политически и икономически фактори. Конфликтът вече изтласка цените на бензина в САЩ над 4 долара за галон за първи път от 2022 г., оказвайки натиск върху потребителите преди междинните избори по-късно тази година.