Сътресенията с доставките на газ тласкат топ потребителите обратно към въглищата
Въглищата съставляват над една четвърт от глобалните доставки на енергоносители
Редактор: Божидарка Чобалигова
Задълбочаващият се конфликт в Персийския залив предизвика сътресения на пазарите на петрол и газ. Той може би също така даде на въглищата, най-мръсното изкопаемо гориво, най-значителния им тласък от години насам.
Преговарящите по въпросите на климата се опитват от десетилетия да пратят въглищата в историята. Тази задача беше предизвикателна още преди миналия месец поради нарастващото търсене на енергоносители в Азия, засиленото внимание към енергийната независимост на страните и провалящите се програми за преминаване на нововъзникващите икономики към по-зелена енергия.
Но сега втората криза в доставките на газ за малко над четири години принуждава страните в Европа и Азия да се обърнат към „черното злато“, възприемано като лесно достъпна алтернатива. Да добавим и политическата подкрепа от САЩ и дългото сбогуване с въглищата започва да изглежда още по-продължително – този обрат заплашва да унищожи напредъка през последните години в ограничаването на вредните емисии.
Япония, която е един от най-големите вносители на газ в света, заяви в петък, че ще разшири използването на по-малко ефективните въглищни електроцентрали като част от усилията си да разнообрази капацитета си за производство на електроенергия. В Бангладеш и Индия въглищните електроцентрали вече поемат бремето на недостига на електроенергия в други региони.
Дори в Европа, където голяма част от замърсяващата енергия постепенно беше премахната, Нидерландия, Полша и Чехия биха могли да увеличат използването на въглища, ако цените на газа останат високи. Германия обмисля да възобнови работата на замразени въглищни електроцентрали като начин за ограничаване на цените на електроенергията.
„В момента сме свидетели на второ, много голямо сътресение в доставките на енергоносители“, казва Саманта Дарт, глобален съръководител на отдела за анализи в областта на суровините в Goldman Sachs Group. „Ако се намирате в Азия и преживявате това отново, е възможно да промените дългосрочната си стратегия, да разчитате повече на въглищата за по-дълго време, да разширите по-бързо капацитета си за възобновяема енергия и да намалите зависимостта си от природния газ“.
Въглищата съставляват над една четвърт от глобалните доставки на енергоносители – превръщането на горивото в част от историята се оказа предизвикателство. Графика: Bloomberg LP
Газът отдавна се продава на развиващия се свят като преходно гориво – по-чиста алтернатива на въглищата, която е достъпна и надеждна и стъпка към производство на електроенергия с нулеви емисии.
Това твърдение стана все по-трудно за отстояване след сътресенията, последвали нашествието на Русия в Украйна, съпроводени с ръст на цените и срив на търсенето от промишлеността. Последваха удари на САЩ и Израел срещу Иран, както и ответна атака срещу огромния завод „Рас Лафан“ в Катар, която може да осуети производството за години напред.
Цените на газа в Европа и Азия все още не са достигнали нивата от 2022 г., но вече нараснаха значително и стават непосилни за много нововъзникващи икономики, като промишлените клиенти в Азия вече са сериозно засегнати.
„Високите цени на енергията ще накарат правителствата, промишлените сектори и домакинствата да потърсят други варианти“, коментира Фатих Бирол, директор на Международната агенция за енергия. „Няма да се изненадам, ако има, поне временно, натиск за увеличаване на използването на въглища както за производство на електроенергия, така и за промишления сектор“, допълни той.
Стремежът на Европа към възобновяеми енергийни източници допринесе за намаляване на необходимостта от производство на електроенергия от изкопаеми горива, което смекчи удара. Броят на въглищните електроцентрали също намаля, което ограничи възможностите за преминаване към други източници. Според BloombergNEF капацитетът на въглищните електроцентрали в цяла Европа е намалял с 45% от 2015 г. насам.
Но тъй като възобновяемите енергийни източници не могат да задоволят напълно търсенето, нарастващите цени на газа все пак ще накарат някои потребители да се обърнат към въглищата. Енергийни анализатори от London Stock Exchange Group считат, че европейските страни биха могли да произведат около 20% повече електроенергия от въглища това лято в сравнение с миналото, ако европейският бенчмарк за газа се задържи на средно ниво от около 50 евро за мегаватчас. В момента цената е около 54 евро.
„Това е по-голямо сътресение от войната на Русия“, казва Тони Нътсън, глобален ръководител на въглищните пазари в консултантската компания Wood Mackenzi, като се има предвид въздействието върху по-голям брой страни. Тези, които нямат достатъчно газ, ще бъдат принудени да заложат на въглищата, добави той. „Не мисля, че имат избор“.
Цените на въглищата нарастват силно заради конфликта в Близкия изток – страните разчитат на въглищата, за да заменят загубените доставки на природен газ. Графика: Bloomberg LP
Най-голямото преориентиране към въглищата вероятно ще се наблюдава в Азия, където силната зависимост от петрол и газ от Близкия изток, а в много случаи и ограничената възможност да се поемат по-високи разходи, вече причиняват сериозни затруднения. Фючърсите върху въглищата от Нюкясъл, които служат за бенчмарк за горивото на електроцентралите в Азия, се покачиха с около една трета през тази година, като по-рано този месец достигнаха най-високото си ниво от 2024 г. насам.
Големи икономики като Япония, Южна Корея и Тайван са основни вносители на втечнен природен газ и също така поддържат големи въглищни паркове, което им дава възможност, а в някои случаи и стимул, да изгарят повече замърсяващо гориво, тъй като доставките на втечнен природен газ намаляват. Япония ще позволи повече въглищни електроцентрали в търговете за мощности, а Южна Корея също съобщи, че обмисля да се откаже от собствените си ограничения върху по-замърсяващата енергия.
За големите потребители, които са и големи производители, като Индия, недостигът от гориво, причинен от войната, засилва аргументите в полза на въглищата, особено сега, когато температурите започват да се покачват преди лятото, което повишава търсенето.
Властите планират да поискат от въглищните електроцентрали да отложат доброволните прекъсвания за техническо обслужване, докато не отмине връхната точка на потреблението и разпоредиха на електроцентрала с капацитет от 4 гигавата на Tata Power в Гуджарат, която беше затворена в продължение на месеци, да работи с пълен капацитет до юни, когато обикновено започват дъждовете в страната.
Акциите на Coal India, най-големия производител на въглища в света, достигнаха най-високата си стойност от 2024 г. насам в началото на този месец.
„Тази криза даде нов тласък на въглищата в Индия“, казва Ананджи Прасад, технически директор в Western Coalfields, подразделение на Coal India. „Разглеждахме възможността за агресивно развитие на въглищата за производство на електроенергия, но тази кризи насочи вниманието към необходимостта от заместване на петролните продукти и газа с въглища“, добавя той.
Циментовите заводи в страната, които отдавна разчитат на нефтококс – страничен продукт от рафинирането на петрол, са сред тези, които бяха принудени да преосмислят стратегията си, когато цените започнаха да се повишават.
„Запасяваме се с въглища за следващите два-три месеца, но това не може да бъде дългосрочно решение“, казва Хари Мохан Бангур, президент на Shree Cement, като посочва по-ниското съдържание на пепел и по-високата калоричност на стандартната суровина. „Циментовата промишленост се нуждае от нефтококс“, отбелязва той.
Новото правителство на съседен Бангладеш беше принудено да потърси заеми в размер на 2 млрд. долара, за да може да внесе достатъчно гориво за лятото. Страната също така ще работи с въглищните електроцентрали на максимални нива в краткосрочен план, тъй като цените на втечнения природен газ се повишават, а недостигът на електроенергия се задълбочава, казва Шафикул Алам, главен анализатор за страната в Института за енергийна икономика и финансов анализ.
Китай, като най-големия потребител в света, теоретично е уязвим. Всъщност, страната се възползва от дългогодишната си кампания за диверсификация на енергийните доставки и, след поредица от енергийни кризи през 2021 и 2022 г., за удвояване на местното производство на въглища.
Все пак най-независимата голяма икономика изглежда са САЩ. Мащабното производство на шистов газ, съчетано с износен капацитет, който беше достигнал максималния си праг още преди войната, доведе до това цените на газа да останат почти непроменени от началото на конфликта, което не дава особени нови стимули за обръщане към въглищата.
Въпреки това политическата подкрепа от администрацията на президента Доналд Тръмп даде тласък на този нов вид гориво. В началото на този месец Terra Energy Center обяви инвестиция за 1 млрд. долара в първия нов проект за въглищна електроцентрала в страната от над десет години насам.
В световен мащаб се очакваше търсенето на въглища да започне да спада това десетилетие. През декември МАЕ съобщи, че потреблението през 2025 г. е достигнало 8,85 млрд. тона и според прогнозите трябваше да спадне с 1,4% до 2027 г.
Сега това изглежда много по-малко вероятно, дори ако сегашният спад се окаже временен като част от пътя, който в крайна сметка ще насочи страните към по-чиста енергия.
„Интуицията ми подсказва, че през 2026 г. потреблението със сигурност няма да намалее в съответствие с прогнозите, които се основаваха на предположения преди войната“, коментира Дъг Арънт, старши сътрудник в центъра „Полски“ за глобален енергиен преход към WRI. „Най-важното е да запазим осветлението и да поддържаме производителността“, допълва той.