Икономиките в Залива са изправени пред най-големия спад от 90-те насам

Конфликтът с Иран засяга не само енергийния сектор, но и туризма, недвижимите имоти и инвестициите в региона

16 March 2026 | 12:11
Автор: Мирет Магди
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Продължителен конфликт и блокиране на Ормузкия проток може да свие БВП на Катар и Кувейт с до 14%
  • Това би бил най-тежкият икономически спад за страните от Залива от началото на 90-те години
  • Саудитска Арабия и ОАЕ вероятно ще понесат по-ограничен икономически удар заради алтернативни маршрути за износ на петрол

Войната с Иран заплашва да нанесе сериозни удари върху най-големите икономики в Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, ако не приключи скоро. 

Катар и Кувейт биха могли да отчетат свиване на брутния си вътрешен продукт с 14% птази година, ако конфликтът продължи до април и доведе до двумесечно затваряне на Ормузкия проток, според икономиста на Goldman Sachs Фарук Суса.

Това би било най-тежкият икономически спад за тези държави от началото на 90-те години на миналия век, когато нахлуването на Ирак в Кувейт предизвика Войната в Залива и разтърси световните петролни пазари.

Qatar and
Катар и Кувейт може да понесат най-големия удар върху БВП от 90-те години

Саудитска Арабия и ОАЕ биха се справили по-добре заради способността си да пренасочват петролните потоци извън ключовия морски коридор през Ормуз, но въпреки това вероятно ще отчетат спад на БВП съответно с около 3% и 5% - най-големият икономически удар от пандемията през 2020 г.

Силен краткосрочен ефект

„За много от икономиките в Персийския залив войната може да има по-силен краткосрочен ефект от Covid“, каза Суса, икономист на Goldman за Близкия изток и Северна Африка.

„Когато прахът се уталожи, те ще се възстановят и ще изградят отново икономиките си, но предстои да видим какви белези ще остави този конфликт върху доверието.“

Тази оценка подчертава как войната в Близкия изток създава кошмарен сценарий за арабските държави от Персийския залив,които са изправени пред двоен удар - загуби както в петролния, така и в непетролния сектор. 

Конфликтът не показва признаци за утихване и през третата си седмица, като Иран продължава да нанася удари по съседни държави в региона в отговор на американските и израелските бомбардировки.

Международното летище в Дубай временно преустанови полетите след инцидент с дрон, който предизвика пожар, а Саудитска Арабия е прихванала повече от дузина дронове през нощта.

През уикенда САЩ нанесоха удари по военни обекти на иранския център за износ на суров петрол на остров Харг и предупредиха, че ще атакуват енергийни съоръжения, ако Техеран продължи да нарушава трафика в Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния износ на петрол.

Президентът Доналд Тръмп също така заяви пред репортери, че САЩ водят преговори с „около седем държави“ за сформиране на коалиция за осигуряване на сигурността в протока и ескортиране на кораби през този коридор.

Високопоставен съветник на Тръмп заяви, че Пентагонът оценява продължителността на войната с Иран на между четири и шест седмици. 

Oil refineries
Петролни рафинерии и терминали в Близкия изток

В понеделник цената на сорта Брент продължи да се покачва над 104 долара за барел на фона на блокирането на Ормузкия проток и принудителното ограничаване на добива на петрол в страни като Саудитска Арабия и ОАЕ. Фючърсите са поскъпнали с повече от 40% през последните две седмици.

Световните пазари на газ също бяха разтърсени от рязкото свиване на износа на втечнен природен газ от Катар, докато Бахрейн започна да намалява производството в най-големия алуминиев завод в света, отчасти заради спирането на трафика през Ормуз.

Ако подобни сътресения продължат по-дълго, според Суса те могат да нанесат най-сериозни щети на петролните икономики на Катар, Кувейт и Бахрейн, според Суса

Картината е по-сложна за Саудитска Арабия и ОАЕ, които могат да изнасят суров петрол по алтернативни маршрути и вероятно ще бъдат подкрепени от рязкото поскъпване на петрола, посочват икономисти, сред които Мохамед Абу Баша от EFG Hermes и Джъстин Александър от Khalij Economics.

Що се отнася до непетролните сектори, негативният ефект може да бъде по-широко разпространен за държавите от Персийския залив, тъй като са засегнати всички дейности – от недвижимите имоти до туризма и инвестициите.

Саудитска Арабия може да излезе относително по-устойчива

Според шестима икономисти, разговаряли с Bloomberg, Саудитска Арабия може да се справи най-добре при продължителна война. Кралството продължава да неутрализира повечето ирански атаки, докато въздушното пространство и бизнесът остават отворени с ограничени смущения.

Ако тази ситуация продължи, най-големият краткосрочен риск за страната може да бъде по-дълбок бюджетен дефицит през първото тримесечие заради по-ниски приходи, според Моника Малик от Abu Dhabi Commercial Bank и Азад Зангана от Oxford Economics.

За 2026 г. Саудитска Арабия може всъщност да надмине очакванията, като отчете по-малък дефицит от прогнозирания преди войната - ако цените на петрола и износът останат високи, казват повечето икономисти, разговаряли с Bloomberg.

Saudi arabia’s
Бюджетът на Саудитска Арабия вероятно ще остане на дефицит в следващите години

Тим Кален, гостуващ изследовател в Института на арабските държави от Персийския залив във Вашингтон, смята, че годишният бюджетен дефицит може да се свие с 1%, ако добивът на петрол в Саудитска Арабия достигне средно около 7,5 милиона барела дневно, а цената на сорта Brent се задържи в около 90 долара за барел.

Фискалните рискове и ролята на дълговите пазари

Саудитското правителство прогнозира бюджетен дефицит от 3,3% за 2026 г.

На други места в региона ОАЕ все още се очаква да отчетат бюджетен излишък тази година, докато дефицитът на Катар може да се разшири, според Абу Баша от EFG Hermes.

Икономиките на страните от Персийския залив може да продължат да се обръщат към дълговите пазари, за да облекчат фискалния натиск.

Засега инвеститорите в облигации не показват сериозна тревога относно последиците от войната върху регионалните финанси, според Фади Генди, портфолио мениджър в Arqaam Capital.

„Това би било повод за притеснение, ако конфликтът се проточи за дълъг период, което към момента не е заложено в пазарните очаквания.“