Швеция създава най-много "еднорози" в Европа, но повечето избират САЩ за растеж

Швеция създава повече стартиращи компании на стойност над 1 млрд. долара на глава от населението от която и да е друга страна в Европа, но много от нейните изгряващи звезди се насочват към САЩ, а призивите за по-дълбоки капиталови пазари, които да ги спрат, нарастват.

През последните години Даниел Ек от Spotify Technology и Себастиан Семятковски от Klarna Group публично обявиха листването в САЩ като естествена следваща стъпка в разширяването на компаниите им. Тази рамка продължава да влияе на нова вълна от шведски основатели, много от които смятат навлизането на американските капиталови пазари за важен етап по пътя към постигане на световен мащаб.

Логото на Spotify на екран на Нюйоркската фондова борса. Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Шведското правителство започна отрано да подкрепя цифровите услуги, отчасти чрез либерализиране на данъчния си режим и инвестиции в оптичен интернет. Към средата на първото десетилетие от 21-и век страната беше една от най-цифровизираните в света и оттогава е създала 50 „еднорога“ на стойност 1 млрд. долара. Нейната процъфтяваща технологична сцена е наречена „Силициевата Валхала“.

Още по темата

Новият световен ред на Тръмп тласка Швеция към еврото

Президентът на Nasdaq даде Швеция за пример

Но над 70% от тези „еднорози“ са напуснали скандинавската страна до момента чрез чуждестранни придобивания или в търсене на по-високи оценки чрез листване на други места, сочи доклад от 2025 г. на консултантската компания McKinsey & Co.

Шведски „еднорози“, листнати в чужбина или придобити от чуждестранни компании, разделени въз основа на корпоративна стойност в размер на 226 млрд. евро на общия брой „еднорози“. Графика: Bloomberg LP

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и бившият италиански премиер Марио Драги са сред политиците, които призовават за по-хармонизирани правни системи и капиталови пазари в Европа, за да се противопоставят на привлекателността на САЩ.

Но постигането на напредък се оказа трудно. Фрагментираната пазарна структура на Европа, включваща множество борси, клирингови системи, валути и регулаторни режими, може да усложни процеса на листване. Шведската компания за напитки Oatly Group и компанията за камиони без шофьор Einride, например, сметнаха, че рамката на САЩ е по-привлекателна алтернатива, когато планираха да станат публични.

Повече от десетилетие пазарите очакват ЕС да постигне напредък по създаването на единна система за спестявания и инвестиции. Неспособността му да достигне САЩ във възможностите за създаване на компании с публична оценка над 10 млрд. долара ще има сериозни последици за бъдещия просперитет на континента, заяви през октомври Пер Франзен, главен изпълнителен директор на шведската компания за частни капиталови инвестиции EQT AB.

Усилия за задържане

Сред водещите фигури в усилията да се задържат талантите в страната е Изабел Кьолен, главен изпълнителен директор на стартъп център в Stockholm School of Economics. SEE Business Lab, който неотдавна беше класиран на седмо място сред 180 инкубатора в Европа, е спомогнал за създаването на компании като Klarna, компанията за електрически скутери Voi Technology и доставчика на правни услуги с изкуствен интелект Legora.

Поддръжка на електрически скутери в центъра на Voi Technology в Стокхолм, Швеция. SEE Business Lab е спомогнал за създаването на компании като Voi. Снимка: Mikael Sjoberg/Bloomberg

Много основатели на стартиращи компании решават „да се листнат в Делауер, тъй като смятат това за знак, че са амбициозни“, казва Кьолен пред Bloomberg TV в офиса си в Стокхолм. „Те знаят, че шансовете им да си осигурят повече капитал може да нараснат, ако се установят отвъд Океана“, допълва тя.

„Затова трябва да улесним създаването на такава екосистема, в която да решим и въпроса с капитала и възможностите за излизане на пазара за тези компании“, отбелязва Кьолен.

Типичен пример за това е шведската стартираща компания в областта на изкуствения интелект Sana Labs, която миналия месец прие да бъде купена от американската компания Workday за около 1,1 млрд. долара. По-рано, през 2025 г. преди сключването на сделката, главният изпълнителен директор и основател Джоел Хелермарк коментира пред Bloomberg, че като цяло САЩ предлагат по-добра среда за технологичните компании.

Не всички напускат

Антон Осика е един от  главните изпълнителни директори, които не се вписват в тази тенденция, като неотдавна обяви, че ще запази централата на компанията си за vibe coding Lovable Labs в Стокхолм.

„Можем да бъдем най-големият магнит за таланти, където всеки в Стокхолм би искал да работи. Това е много стратегическо решение“, коментира Осика в интервю за Bloomberg TV.

Още по темата

Швеция е изпаднала в рецесия заради ниски потребителски разходи

Швеция се отказва от парите в брой - какво ще последва

Предимството да бъдеш в Швеция „е, че се изграждаш глобално от първия ден“, казва той и допълва, че е необходимо компаниите с големи амбиции да мислят  извън относително малкия вътрешен пазар на скандинавската страна, който наброява едва 10,5 млн. души.

Lovable, която в края на миналата година набра 330 млн. долара ново финансиране при оценка от 6,6 млрд. долара, няма непосредствени планове за първично публично предлагане. Осика казва, че местните капиталови пазари досега не са се оказали ограничаващи.

IPO-то на Klarna Group на Нюйоркската фондова борса на 10 септември 2025 г. Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

С толкова много пари в играта консултантските банки в скандинавския регион укрепват екипите си, за да намерят и задържат следващите Klarna или Spotify.

В началото на този месец Danske Bank съобщи, че ще инвестира 3 млрд. крони (329 млрд. долара) в скандинавски стартиращи компании, като смята да наеме специалисти и да разшири възможностите си за хибридно финансиране.

През февруари американската инвестиционна банка JPMorgan Chase & Co. помогна за организирането на събитие в Стокхолм, посветено на изкуствения интелект и начина, по който той променя ежедневната работа в различни сектори. Главните изпълнителни директори от Lovable и Legora бяха сред основните говорители.

„Швеция се отличава в преодоляването на пропастта между иновациите и капитала“, казва Ким Ларсон Нихайм, вицепрезидент на отдела за иновативна икономика в JPMorgan. „Местните пенсионни фондове и семейните офиси са особено ангажирани в инвестициите в технологии, а пътят от стартиращ бизнес до IPO е добре утвърден“, допълва той.

Главният изпълнителен директор и основател на Sana Labs Джоел Хелермарк. Снимка: Jason Henry/Bloomberg

Само стратегиите не са достатъчни

За да насърчи иновациите, шведското правителство задейства неотдавна Стратегия за изкуствен интелект с годишен бюджет от 46 млн. долара, въпреки че Осика от Lovable и Хелермарк от Sana считат, че това не е достатъчно.

В статия, публикувана в Sifted, медия, съсредоточена върху технологиите, те пишат заедно с Фредерик Хелм от Voi и Йоханес Шилд от Kry, че „в цяла Европа правителствата продължават да публикуват амбициозни стратегии за изкуствения интелект, които звучат добре, но не променят нищо“.

Сложният модел на управление на Швеция – страната има 340 правителствени агенции, е пречка, която забавя напредъка, а предизвикателствата, свързани с визи, жилища и грижи за децата, затрудняват привличането на чуждестранни таланти, казват те и добавят, че други европейски страни имат свои версии на същия проблем.

„Стратегиите, които не променят реалността за хората, на които са предназначени да служат, са просто документи. Всеки месец забавяне се равнява на един основател, който вместо това избира Сан Франциско“, считат те.

Още по темата

Klarna: Американците са ограбвани с кредитните карти

Revolut се изправя срещу Klarna в битка за 3 млн. скандинавски потребители

Шведската Klarna разтърси Уолстрийт: IPO-то беше презаписано 20 пъти

Klarna, Revolut и Monzo - кой е най-добрият финтех за потенциална инвестиция