Войната с Иран изважда наяве риска за питейната вода в Персийския залив

Войната в Иран подчерта фундаменталната уязвимост на богатите на петрол държави в Персийския залив: тяхната зависимост от инсталации за обезсоляване на морска вода.

Сухият климат в страните от Персийския залив означава, че те не разполагат с достатъчно прясна вода. За да преодолеят този проблем, те превръщат морската вода в питейна, за да поддържат нарастващото си население, индустрията и производство на храни.

Досега три съоръжения за обезсоляване са били повредени по време на войната, като две от тях продължават да функционират. Залогът обаче е изключително висок, ако подобни обекти се превърнат в редовни цели.

Масови прекъсвания в работата им биха могли да доведат до хуманитарна и икономическа криза.

Защо пречиствателните съоръжения в Персийския залив са толкова важни?

Персийският залив е един от регионите в света с най-голям недостиг на вода. Правителствата там все по-често прибягват до обезсоляване, за да осигурят питейна вода - особено на фона на бързото разрастване на големи градове като Абу Даби и Доха.

Тази технология е ключова за трансформацията на страните от Залива в бизнес и туристически центрове, които могат да поддържат голф игрища, закрити ски писти и центрове за данни насред пустинята.

Около половината от инсталирания капацитет за обезсоляване в света е разпределен между шестте членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив: Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и Обединените арабски емирства.

Голяма част от приблизително 60-те милиона души, които живеят в тези страни, зависят от инсталациите за обезсоляване. Това включва много от над 8-те милиона души, които наричат столицата на Саудитска Арабия Рияд свой дом, както и повече от 4 милиона жители на най-големия град в ОАЕ - Дубай.

Според Френския институт за международни отношения, съоръженията за обезсоляване осигуряват около 90% от сладката вода, използвана в Кувейт, 86% в Оман, 70% в Саудитска Арабия и 42% в ОАЕ. 

Иран е по-малко зависим от обезсоляването, тъй като все още получава по-голямата част от водата си от реки, язовири и подземни води. Страната обаче преживява поредица от години на тежка суша.

През ноември президентът Масуд Пезешкиан предупреди, че столицата Техеран може да се наложи да бъде евакуирана заради недостига на вода.

Водното обезсоляване в държавите от Персийския залив

Още по темата

Корабоплаването през жизненоважния Ормузки проток е в колапс

Горивата поскъпнаха повече от петрола, след като войната в Иран наруши доставките

Колко уязвими са съоръженията за обезсоляване в региона?

Съгласно допълнителен протокол към Женевските конвенции - международните договори, които  улеждат правилата по време на война - съоръжения за питейна вода са забранени, тъй като те са „жизненоважни за оцеляването на цивилното население“.

Това означава, че заводите за обезсоляване в Залива, които в голямата си част са разположени по крайбрежието, би трябвало да бъдат извън обсега на военни действия.

Въпреки това Иран обвини САЩ, че са ударили едно от неговите съоръжения за обезсоляване на остров Кешм в Персийския залив.

Според външния министър Абас Арагчи водоснабдяването на 30 села е било прекъснато, като той заяви, че САЩ създават опасен прецедент с атака срещу подобна инфраструктура. Вашингтон отрече да е атакувал инсталацията и посочи, че е насочвал удари по военни съоръжения.

След този инцидент Бахрейн съобщи, че една от неговите инсталации за обезсоляване е била ударена от ирански дрон, макар че водоснабдяването не е било засегнато. Отломки от прехванат снаряд предизвикаха пожар в комплекса за електроенергия и обезсоляване Doha West в Кувейт.

Съоръженията за обезсоляване често са разположени до електроцентрали, тъй като процесът по отстраняване на солта, минералите и другите примеси от морската вода изисква огромни количества електроенергия. Това ги прави уязвими при атаки срещу обекти за производство на енергия.

Подобни съоръжения са били целенасочено разрушавани и в предишни конфликти, например по време на войната в Персийския залив през 1990-1991 г.

Иракските сили не само атакуват капацитета на Кувейт за обезсоляване, но и изливат суров петрол в Персийския залив, което замърсява морската вода. В резултат Кувейт е принуден да разчита на спешни доставки на вода от страни като Саудитска Арабия и Турция.

Още по темата

Застрахователи прекратяват покритието на военен риск за кораби в Персийския залив

Близкоизточният конфликт се разширява - Техеран е пред екзистенциална заплаха

Какво могат да направят страните от Персийския залив, ако заводите спрат работа? 

Замяната на унищожено съоръжение за обезсоляване може да отнеме години, тъй като те разчитат на сложни и скъпи технологии. Дори ремонтът на повредени инсталации може да продължи седмици или месеци.

Допълнителна уязвима точка са тръбопроводите, които доставят вода до вътрешността на страните – макар че те могат да бъдат възстановени сравнително по-бързо при повреда.

Държавите от Персийския залив изграждат стратегически резерви от питейна вода, за да смекчат ефекта от евентуални прекъсвания. Тези запаси обаче обикновено са достатъчни само за няколко дни.

Като част от стратегията си за водна сигурност Обединените арабски емирства планират да изградят капацитет за съхранение, който да осигури повече от 45 дни водоснабдяване при „екстремни извънредни ситуации“.

В краткосрочен план правителствата могат да реагират на прекъсвания в работата на обезсолителните инсталации чрез ограничения върху потреблението на вода от бизнеса, въвеждане на режим за домакинствата и раздаване на бутилирана вода. Ако наличните водни ресурси започнат да се изчерпват, властите ще трябва да обмислят и евакуации.

Ако войната с Иран ескалира до системни атаки срещу такива съоръжения, иранските сили могат да се опитат да ударят инсталации и извън Залива – например в Израел.

Дори това да се случи, ефектът там вероятно ще бъде по-ограничен, тъй като страната разполага и с други източници на вода, включително Галилейското езеро, посочва Сет Сийгъл, автор на книгата „Нека има вода: решението на Израел за свят, страдащ от недостиг на вода“.

По думите му излизането от строя на една или две инсталации за обезсоляване „би било сериозен проблем, но не и катастрофа“

Още по темата

Защо САЩ и Израел не смеят да ударят иранския петролен център на остров Харг

Иран принуждава Персийския залив да избира: да се бори или да се примири