Тръмп се надява ударите по Иран да съживят буксуващата програма на MAGA

Военната ескалация срещу Иран пренасочва политическия фокус на Тръмп и задълбочава риска за вътрешната му подкрепа

28 February 2026 | 19:00
Автор: Нийл Мънши, Питър Мартин
Редактор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Тръмп залага, че ударите по Иран ще възстановят политическата му позиция въпреки вътрешния спад.
  • Военната ескалация измества фокуса от икономиката и обвързва мандата му с непредвидими събития.
  • Анализатори предупреждават, че продължителен конфликт може да отслаби още повече подкрепата.

Американско-израелската атака срещу Техеран в събота бележи повратен момент за президента Доналд Тръмп, който залага, че една война, каквато преди е обещавал да не започва, ще укрепи програмата му за втория мандат.

В разрез с предизборните си обещания да държи САЩ извън чужди конфликти, Тръмп реши да атакува, въпреки че арабски посредници описаха значителен напредък в ядрените преговори с Техеран и въпреки социологически данни, според които повечето американци се противопоставят на нови военни действия.

Това се случи по-малко от два месеца след като той нареди високорискова военна операция във Венецуела, още един знак, че вторият му мандат се насочва към по-агресивна външна намеса.

Военната ескалация като политически риск

Ударите по Иран са най-големият му политически риск досега. Рейтингът му се срина през последните седмици, а проучванията показват, че американците смятат, че той се фокусира прекалено върху външната политика и недостатъчно върху икономиката.

Прогнозите сочат, че републиканците може да загубят Камарата на представителите на междинните избори през ноември, а резултатът в Сената остава неясен.

САЩ са бомбардирали поне седем държави, откакто Тръмп се върна в Белия дом, но нито една от операциите не е била толкова значима. Новите удари засилват фокуса му върху международните кризи за сметка на вътрешни теми като инфлацията и разходите за живот.

Те също така обвързват политическата му съдба с развитие на събития, които той не може напълно да контролира.

„Възможно е това да изглежда привлекателно за Доналд Тръмп, който се сблъсква с много проблеми у дома“, казва Пол Мъсгрейв, експерт по външна политика в университета Джорджтаун в Доха, визирайки политиците, които използват външни войни за подкрепа на вътрешния фронт. „След похвалите, които получи за операцията във Венецуела, може да се опитва да повтори този ефект в по-голям мащаб.“

Войните често определят президентските мандати по начини, които лидерите никога не са предвиждали. Виетнам погълна мандата на Линдън Джонсън, а Ирак беляза този на Джордж У. Буш. Дори ясните военни победи не гарантират политическо спасение.

Бързата победа в Залива през 1991 г. не помогна на Буш-старши, когато избирателите се обърнаха към икономиката.

„Тръмп сякаш подготвя американците за по-дълъг и по-кървав конфликт“, казва Мъсгрейв. „Ако мисли за нещо продължително, за нещо, което да отклони вниманието, това може да завърши много зле за него.“

Предишните предупреждения на Тръмп за война с Иран

Преди да влезе в Белия дом, самият Тръмп многократно предупреждаваше, че президентите могат да използват удари по Иран, за да спасят провалени мандати.

„За да бъде преизбран, Барак Обама ще започне война с Иран“, написа той в Twitter през 2011 г. Година по-късно предсказа, че Обама ще „атакува Иран, за да бъде преизбран“, а през 2013 г. заяви, че очаква удар, за да „спаси имиджа си“. По-късно същата година каза, че „Обама ще атакува Иран, защото не може да преговаря добре“.

В събота Тръмп призна, че „животът на смели американски герои може да бъде загубен и може да имаме жертви“.

Освен това цените на петрола, които вече са се повишили с близо 20% тази година заради напрежението между САЩ и Иран, вероятно ще скочат, когато пазарите в Азия отворят в понеделник. Това може да означава по-скъп бензин за американците.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който преди беше яростен противник на чужди войни, отхвърли идеята за продължителен конфликт. „Няма шанс да бъдем във война в Близкия изток години наред без край“, каза той в четвъртък, преди ударите.

Въпреки това много военни анализатори смятат, че смяна на режима в Иран не може да бъде постигната бързо само с въздушна кампания, а може би и изобщо.

Дебатът във Вашингтон за стратегията към Иран

В администрацията на Тръмп висши служители отдавна твърдят, че дипломацията вероятно няма да е достатъчна, за да спре ядрените амбиции на Иран, въпреки че страната отрича да иска да изгради оръжие.

Извън Белия дом републикански ястреби като сенатор Линдзи Греъм открито призовават за решителни военни действия, представяйки ги като историческа възможност да бъдат отслабени способностите на Техеран и да бъде свалена Ислямската република, враг на САЩ от почти 50 години.

Над дебата стои и израелският премиер Бенямин Нетаняху, който е превърнал неутрализирането на Иран в основна цел на политическата си кариера.

Откакто се върна в Белия дом преди 13 месеца, Тръмп често действа в синхрон с Нетаняху, въпреки недоволството сред част от собствената му база. Тръмп дори призова за помилване в делото за подкуп срещу Нетаняху, наричайки го изключителен лидер във време на война.

Това разгневи част от поддръжниците му и разкри разлом вдясно относно Израел и перспективата за война с Иран.

„САЩ се насочват към голяма война, истинска война с Иран, война за смяна на режима, най-голямата от инвазията в Ирак през 2003 г.“, каза коментаторът Тъкър Карлсън. „И Израел движи това. Правим го по настояване на израелския премиер Бенямин Нетаняху.“

Някои американски съюзници също поставиха под въпрос ударите. Президентът на Финландия Александър Стуб заяви, че САЩ „действат до голяма степен извън традиционното международно право“.

Цената на ескалацията не е само политическа. Иранските ракетни атаки срещу Израел миналата година изчерпаха огромни количества прехващачи. Смята се, че САЩ са използвали около 150 ракети THAAD, почти една четвърт от наличните им запаси.

Вътрешните сътресения в Иран и променената динамика

Протестите в Иран през декември и януари, най-голямата заплаха за режима от 1979 г., може да са променили изчисленията на САЩ и Израел. Те показаха дълбоко недоволство сред населението.

Възможно е Тръмп да преследва стратегия, подобна на тази във Венецуела, опитвайки се да премахне ръководството, без да поема отговорност за това, което следва.

Но свалянето на режим в държава с 90 милиона души и добре въоръжени сили е изключително трудно. А въпреки непопулярността на правителството, иранците често се обединяват срещу външни заплахи.

„Това е екзистенциален момент за управляващите в Иран и както силовият, така и идеологическият им апарат е готов за продължителна война със САЩ и Израел“, казва Ели Геранмайех от Европейския съвет за външни отношения. „Това незабавно отвори вратата за регионален хаос с масирани ответни удари от Иран.“