Колко сериозен ефект ще има блокада на Ормузкия проток за световната търговия

Правителството на Иран заяви, че ще „се защити и ще отвърне както никога досега“, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп изпълни заплахите си да атакува страната, ако тя не се съгласи на споразумение за ограничаване на ядрената си програма. Една от възможностите за ответни мерки би била да се опита да блокира или ефективно да затвори Ормузкия проток.

Този тесен морски коридор в устието на Персийския залив обслужва около една четвърт от световната търговия с петрол по море.

Ако Иран ограничи достъпа на гигантските танкери, които превозват петрол и газ от Близкия изток към Китай, Европа, САЩ и други големи потребители на енергия, това би предизвикало рязък скок в цените на петрола и потенциално би дестабилизирало световната икономика.

Напрежението между САЩ и Иран остава високо, въпреки че двете страни подновиха преговорите по ядрената програма. САЩ засилиха военното си присъствие в Близкия изток, а Иран проведе военноморски учения в Ормузкия проток.

Въпреки че Иран заяви, че частично е затворил водния път по време на тези учения в средата на февруари, петролният пазар до голяма степен пренебрегна ограничената и временна мярка. 

Ормузкия проток

Какво е значението на Ормузкия проток?

С Иран на север и Обединените арабски емирства и Оман на юг, Ормузкият проток свързва Персийския залив с Индийския океан.

Той е от съществено значение за световната търговия с петрол. Повечето доставчици около Персийския залив нямат алтернативен морски маршрут за доставките си.

Според данни, събрани от Bloomberg, през 2025 г. танкерите са превозили около 16,7 милиона барела суров петрол и кондензат на ден през пролива. Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, ОАЕ и Иран превозват петрол през Ормуз, като по-голямата част от товарите им са предназначени за Азия.

Водният път е ключов и за пазара на втечнен природен газ. Близо една пета от световните доставки на втечнен природен газ – предимно от Катар – са преминали през този канал през миналата година.

Ормузкият проток е дълъг близо 161 км и е широк едва 34 км в най-тясната си част. Корабоплавателните коридори във всяка посока са широки само около 3 км.

Малката дълбочина на водния път прави корабите уязвими за мини, а близостта до сушата - особено до Иран - излага корабите на риск от атаки с брегови ракети или прихващане от патрулни лодки и хеликоптери.

Още по темата

Притиснат в ъгъла Иран може да всее хаос в световната търговия с петрол

Ормузкият проток е жизненоважен, но рисков за корабоплаването

Може ли Иран действително да блокира Ормузкия проток?

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право държавите могат да упражняват суверенитет до 12 морски мили от бреговата си линия — по-малко от най-тясната точка на Ормузкия проток.

Те са длъжни да допускат „невинен проход“ на чуждестранни кораби през тези териториални води и не трябва да възпрепятстват транзитното преминаване през проливи, използвани за международна навигация. Макар Иран да подписва договора през 1982 г., парламентът на страната не го е ратифицирал.

В периоди на засилено геополитическо напрежение Техеран неведнъж е заявявал, че има капацитет да наложи морска блокада. Досега обаче никога не е реализирал заплахите си за пълно затваряне на протока - ход, който вероятно би предизвикал силен отговор от западните военноморски сили, патрулиращи в района, особено от страна на САЩ.

Иран може да причини сериозни смущения дори без военните му кораби да напускат пристанищата. Благодарение на дългата си брегова линия по протока страната разполага с множество опции.

Те варират от по-лек тормоз на кораби малки бързоходни катери до по-крайни алтернативи, като атакуване на танкери с ракети и дронове, така че да направят преминаването твърде рисковано за търговските съдове. Иран би могъл и да постави морски мини, макар рискът за собственото му корабоплаване да прави подобна стъпка по-малко вероятна.

Съвременните кораби са уязвими и към заглушаване на GPS сигналите - тактика, която все по-често се използва от държавни и недържавни играчи за нарушаване на навигацията. Хиляди кораби изпитаха смущения в и около Ормузкия проток по време на конфликта между Иран и Израел миналия юни.

Как евентуални смущения биха повлияли на петролния пазар?

Ако преминаването през протока стане опасно, корабите може да се движат само в конвои под защитата на западните военноморски сили. Това би забавило трафика, но не би се отразило значително на глобалното предлагане на петрол.

Пълно затваряне на водния път за повече от няколко дни обаче е кошмарен сценарий за енергийните пазари. Старшият анализатор на суров петрол в Kpler Ltd. Мую Сю изчисли през юни, че блокиране на протока от Иран дори за един ден може да изстреля цените на петрола до 120–150 долара за барел.

Международният бенчмарк за суров петрол Brent се търгуваше средно около 66 долара за барел от началото на годината към средата на февруари.

Затварянето на Ормузкия проток би се отразило бързо и на самата икономика на Иран, тъй като страната няма да може да изнася петрол.

Нарушаването на потоците от Близкия изток също би би могло да предизвика недоволството на Китай, най-големият купувач на ирански суров петрол ключов партньор, който използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН, за да предпазва Техеран от санкциите и резолюциите на Запада.

Още по темата

Корабоплаването в Близкия изток е в повишена тревога след намесата на САЩ

САЩ: Китай трябва да спре Иран от това да затвори Ормузкия проток

Кой разчита най-много на Ормузкия проток?

Саудитска Арабия изнася най-големи обеми през водния път. Страната обаче може частично да пренасочи доставките чрез тръбопровод с дължина 1200 км, който преминава през кралството до терминал на Червено море, откъдето петролът се товари на танкери.

Т.нар. Източно-западен тръбопровод може да пренася 5 милиона барела суров петрол на ден.

ОАЕ също могат в известна степен да заобиколят Ормузкия проток чрез тръбопровод от петролните си находища до пристанище на Оманския залив. Тръбопроводът Хабшан–Фуджейра може да транспортира 1,5 млн. барела дневно.

Ирак разполага с тръбопровод, който преминава през Турция до брега на Средиземно море, който беше отворен отново миналата година.

Той обаче може да пренася само петрол от северните находища на страната, така че почти целият износ на суров петрол се извършва по море от пристанището в Басра и преминава през Ормузкия проток. Кувейт, Катар и Бахрейн нямат друг избор, освен да транспортират петрола си по водния път.

Иран също разчита на протока за износа си. През 2025 г. през него са преминали повече ирански барели, отколкото по всяко време от 2018 г., показват данни за корабния трафик на Bloomberg.

Малко алтернативи на Ормуз за износа на петрол и газ от Близкия изток

Как САЩ и съюзниците им реагираха на заплахите за корабоплаването в Ормуз? 

По време на войната между Иран и Ирак (1980–1988) ударите по нефтени съоръжения ескалираха до нападения от двете страни над търговски кораби в Персийския залив, в това, което стана известно като „Войната на танкерите“. Американският флот прибегна до ескортиране на кувейтски кораби, превозващи иракски петрол през залива.

През 2019 г. страни като Великобритания, Саудитска Арабия и Бахрейн се присъединиха към коалиция, водена от САЩ, известна като Международна морска сигурност, за да осигурят морските линии в Близкия изток, които са от жизненоважно значение за транспортирането на петрол.

Това стана след поредица от атаки срещу кораби и брегови съоръжения, за които някои членове на коалицията обвиниха Иран.

От края на 2023 г. фокусът върху защитата на корабоплаването до голяма степен се измести от Ормузкия проток към южната част на Червено море. Причината са атаките на подкрепяните от Иран хути в Йемен срещу кораби в протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан.

При последното изостряне на отношенията между САЩ и Иран корабите увеличиха скоростта си при преминаване през Ормузкия проток, за да намалят до минимум времето, през което са изложени на риск, а САЩ посъветваха корабите под американски флаг да стоят възможно най-далеч от ирански води.

Отделно от това, американски изтребител F-35C свали ирански дрон в началото на февруари, след като безпилотният апарат „агресивно се приближи“ до самолетоносача USS Abraham Lincoln с „неясни намерения“, съобщи Централното командване на САЩ.

Още по темата

САЩ и Иран отчитат напредък в ядрените преговори след заплахите на Тръмп

Пазарът на петрол е заложник на напрежението между Вашингтон и Техеран

Петролът поскъпна след ескалацията в Близкия изток