След Гренландия датската "кралица на кризите" насочва поглед към изборите
Мете Фредериксен обмисля да насрочи предсрочни избори, за да се възползва от нарасналата си популярност след кризата в Гренландия
Редактор: Божидарка Чобалигова
За датския премиер заграбването на Гренландия от Доналд Тръмп вече изглежда като криза, която е твърде добра, за да бъде пропусната.
Обществената подкрепа се обърна в полза на Мете Фредериксен поради нейното притовопоставяне на администрацията на САЩ и това я кара обмисли свикването на предсрочни избори, за да се възползва от набраната инерция. Изборите трябва да се проведат на 31 октомври, но Фредериксен може да призове датчаните да гласуват, когато сметне за най-подходящо.
Фредериксен изглеждаше в затруднено положение преди конфликта, като вторият ѝ мандат беше съпътстван от вътрешни противоречия. Повишаващите се разходи за живот и недоволството от решението на правителството да отмени официален празник бяха сред факторите, които доведоха до спад на одобрението към нея през декември.
Два месеца по-късно възобновяването от Тръмп на дипломатическото напрежение около арктическата територия пренасочи политическото внимание в Дания към външната политика и лидерството. Това е в полза на Фредериксен, тъй като тя се опитва да се покаже като лидер със силна ръка, който се изправя срещу непредсказуема суперсила, с цяла Европа зад гърба ѝ.
„Мете Фредериксен е във вихъра си, когато страната преживява най-големите си кризи – тя по същество е кралицата на кризите“, казва Ханс Енгел, политически коментатор и бивш министър от консервативната опозиционна партия. „Тя процъфтява в тях и черпи енергия от ситуации, които изглеждат мрачни и сложни“, допълва той.
Резултатът е съживяване на партията на 48-годишната социалдемократка, което Руне Стубагер, преподавател по политология в университета в Орхус, нарича „подарък“ за Фредериксен, поднесен от Тръмп.
Протест срещу амбициите на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрол върху Гренландия в Копенхаген на 17 януари. Photographer: Nichlas Pollier/Bloomberg
Фредериксен често е определяна като „желязната лейди“ на Дания, лявото превъплъщение на Маргарет Тачър. Откакто влезе в датския парламент през 2001 г. на 23-годишна възраст, тя беше възприемана като пряма новачка, която е твърдо решена да стигне до властта. Репутацията ѝ на откровена личност се затвърди през 2014 г., когато малко след назначаването ѝ за министър на правосъдието, тя незабавно понижи най-висшия държавен служител в министерството. Ходът предизвика такъв вътрешен гняв, че другите ръководители на отдели се появиха в черни „траурни дрехи“ в необичайно явен протест срещу действащ министър.
Спорът за Гренландия постави Фредериксен, считана за безкомпромисен лидер, който презира слабостта, в уникална позиция. Тъй като въпросът все още не е решен окончателно, избирателите искат да посочат най-подходящия да ръководи Дания в по-враждебна глобална среда. Това работи решително в полза на Фредериксен, счита Енгел.
Родена в северния промишлен град Олборг в семейство от работническата класа, тя се присъединява към младежкото крило на Социалдемократическата партия на 15-годишна възраст. В университета се съсредоточава върху обществените науки и африканските изследвания, но прекъсва образованието си, когато политическата ѝ кариера набира скорост и по-късно се връща, за да завърши.
Фредериксен достигна върха на датската политика през 2019 г., когато на 41-годишна възраст стана най-младият премиер в историята на страната. Успехът ѝ се дължеше на това, че успя да си върне избирателите от работническата класа, които бяха преминали към десницата, като насочи партията си към по-твърда позиция към имиграцията.
Фредериксен по време на предизборна кампания преди парламентарните избори в Албертслунд през май 2019 г. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg
Тя се озова в прицела на Тръмп същата година, когато той за първи път започна да изразява интереса си към най-големия остров в света. Фредериксен определи предложението като „абсурдно“, а Тръмп я нарече „гаднярка“ и отмени планираното си посещение в Дания. След това, през февруари миналата година, когато той започна втория си мандат, като поднови кампанията си за поемане на контрол над Гренландия, тя проведе разговор с Тръмп, определен като „разгорещен“.
Дори в разгара на най-сериозната външнополитическа криза в Дания от Втората световна война насам Фредериксен проявява спокойствие и решителност. След като вече се бе сблъсквала с гамбита на Тръмп за Гренландия, тя се бе научила как да се справя с конфронтацията и как да се държи с него.
Празен централен площад в Копенхаген през април 2020 г. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg
След като първоначално експериментира с дискретен задкулисен подход, наречен „хиге дипломация“ по датското понятие за уют, тя премина към очертаването на ясни червени линии и мобилизиране на европейска подкрепа. При последния конфликт в началото на януари съвместната декларация с други европейски лидери, призоваваща Тръмп да зачита границите на Гренландя, беше широко възприета в Дания като дипломатическа победа.
Оттогава датският премиер предупреди Тръмп в интервюта да не отправя повече заплахи и настоя, че САЩ нямат право да анексират Гренландия. Тя засили сериозността на посланието си, като при тези изяви беше облечена изцяло в черно.
Способността на Фредериксен да създава впечатление, че държи контрола в моменти на национални сътресения многократно ѝ е носила политически успехи – по време на пандемията рейтингът ѝ скочи, след като тя наложи отрано мерки за изолация и предприе бързи действия за овладяване на епидемията, като затвърди имиджа си на компетентен ръководител по време на кризи. Неотдавнашни проучвания показват, че социалдемократите са най-популярната партия в Дания с подкрепа от 23%, което е ръст спрямо 18% през декември.
Кризата в Гренландия подкрепя партията на Фредериксен – подкрепа на избирателите за социалдемократите в Дания. Графика: Bloomberg LP
В това отношение тя се радва на подкрепа, подобна на тази за лидерите на Канада, Австралия и Бразилия, които са се противопоставяли на Тръмп по въпроси, вариращи от търговските мита до усилията за регулиране на големите американски технологични компании.
Това е ефектът на „събиране около знамето“, казва Рейчъл Ризо, старши изследовател в независимия глобален мозъчен тръст Observer Research Foundation в Делхи.
„Политическите лидери искат лесно послание, което да могат да изградят и да отправят към базата си от избиратели. Доналд Тръмп предлага това на чуждестранните лидери по много начини“, отбелязва тя.
Но това е тънка граница и то не само заради риска от ответна реакция от Вашингтон.
Репутацията на Фредериксен като твърд ръководител не се приема добре от всички избиратели. Често критикувана като безкомпромисна и строга, тя се опитва да излъчва по-близък образ на човек от работническата класа, като споделя внимателно подбрани снимки от ежедневието си като например как яде сандвичи със скумрия и чисти прозорците си. Тя също така опровергава твърденията, че е жадна за власт и заявява, че тези атаки са сексистки.
Фредериксен на събитие на партията ѝ в изборната нощ в парламента в Копенхаген в ранните часове на 2 ноември 2022 г. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg
Мандатът ѝ беше белязан от противоречия, които подкопаха популярността ѝ в страната. През 2022 г. тя свика предсрочни избори, след като избиването на 17 млн. норки по време на пандемията предизвика обвинения, че правителството ѝ е превишило законодателните си правомощия.
Неотдавна законопроект за отмяна на официален празник в Дания, за да се увеличат военните разходи, коства на Фредериксен подкрепата на избирателите. Миналата година социалдемократите загубиха политическия контрол над Копенхаген за първи път от над един век, което е сигнал за отслабваща подкрепа сред градските избиратели, които отдавна са базата на партията.
Докато подкрепата ѝ в страната отслабваше през този период, международната популярност на Фредериксен нарасна и някои анализатори прогнозираха, че тя може да бъде сериозен кандидат за поста генерален секретарр на НАТО. Това не се случи и оттогава вниманието се върна към политическото ѝ бъдеще в страната.
Има признаци, че правителството се подготвя за възможността за предсрочни избори – то набързо прие помощи въз основа на цените на храните, втвърди позицията си относно имиграцията и представи планове за реформа на датската образователна система.
Но насрочването на избори твърде рано може да създаде впечатление, че Фредериксен се възползва от националната криза, докато твърде голямо забавяне може да ѝ отнеме контрола над времето и да я принуди да води кампания в неудобна среда.
Свикването на предсрочни избори носи допълнителния риск от прекъсване на дипломатическите преговори със САЩ, въпреки че тя може да се аргументира с факта, че сегашното затишие предлага възможност на датчаните да отидат до урните. Също така сегашната подкрепа за Фредериксен може бързо да изчезне, след като започне предизборната кампания и вниманието се пренасочи към вътрешните проблеми.
Стремежът на Доналд Тръмп да завземе Гренландия кара Фредериксен да обмисля свикването на предсрочни избори. Photographer: Juliette Pavy/Bloomberg
„Такава подкрепа е мимолетна“, казва Каспер Молер Хансен, преподавател по политология в Копенхагенския университет, който изследва поведението на избирателите. Макар избирателите да застават зад страната си в трудни времена, „това не означава, че датчаните изведнъж са станали социалдемократи“.
Независимо дали ще получи подкрепа от Тръмп или не, партията на Фредериксен изглежда ще бъде по-малка, отколкото преди четири години, въпреки че тя все пак ще остане начело на страната.
„Дори партията ѝ да претърпи значителен неуспех, трудно е да си представим изход от предстоящите избори, при който Мете Фредериксен да не остане премиер“, казва Хансен.