Сянката на Льо Пен е надвиснала върху надпреварата за наследник на Лагард в ЕЦБ

В надпреварата за наследник на управителя на Европейската централна банка Кристин Лагард въпросът кога лидерите ще изберат следващия президент започва да се очертава като почти толкова значим, колкото и кого ще изберат.

Това е ключовият урок от оставката на управителя на Банката на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало, чийто предсрочно напускане, обявено миналата седмица, автоматично означава, че изборът на негов наследник ще бъде направен от Еманюел Макрон - а не от евентуален бъдещ крайнодесен президент като Марин Льо Пен или нейния протеже Жордан Бардела.

Подобно на Лагард, управителят трябваше да напусне поста си през октомври 2027 г., което вероятно щеше да отложи избора на наследник на следващия държавен глава за след изборите през първата половина на следващата година. Същият победител ще има думата и при подбора на ръководителя на ЕЦБ, освен ако европейските лидери не ускорят вземането на решения.

Времева линия

„Има основателни причини решенията да бъдат взети преди френските избори“, каза Емануел Мьонх, професор във Frankfurt School of Finance и бивш служител на Бундесбанк. „С Макрон със сигурност би било по-лесно, отколкото с Льо Пен или Бардела, които вече показаха, че имат много различни идеи за ролята на ЕЦБ.“

Още по темата

ЕЦБ променя механизма за ликвидност в евро, за да укрепи позициите на валутата

ЕЦБ призова за спешни действия от лидерите на ЕС за отключване на растежа

Дали правителствата виждат нужда да действат бързо, за да защитят централната банка, и как възприемат заплахата за функционирането на ЕС от възхода на френския крайнодесен „Национален сбор“, са решаващи за детайлите около на едно от най-значимите кадрови решения пред региона.

Фонът на глобалната несигурност при централните банки

Нервността на инвеститорите около Федералния резерв в момент, когато и там тече смяна на ръководството, а президентът на САЩ Доналд Тръмп атакува настоящото му управление, създава фон, който може да подтикне европейските власти да обмислят по-ранно решение. От друга страна, вечните спорове в ЕС за висши постове могат да действат в обратната посока.

Няма фиксиран календар за назначаването на председател на ЕЦБ. Споразумението за Лагард беше част от мащабен пакетен политически компромис за висшите постове в ЕС, постигнат четири месеца преди началото на мандата ѝ. При нейния предшественик Марио Драги времевата рамка беше сходна.

Спекулации за комбинирано назначение

Официалните лица в европейските столици засега пазят позициите си и настояват, че е твърде рано темата да бъде решавана. Това обаче не спира спекулациите сред експертите от еврозоната, че правителствата може да изоставят стандартната практика за поетапен избор на ръководители и да заложат на комбинирано решение за по-бърз и по-структуриран резултат.

Марин льо Пен пристига в съда в Париж на 10 февруари. Фотограф: Том Никълсън/Getty Images

Освен председателския пост предстои да се освободят още две позиции, включително тази на главния икономист Филип Лейн през май 2027 г. Необходимостта от обсъждания в Европейския парламент и желанието да се избегне съвпадение с френската изборна година може да позволят решение още до декември. Лидерите могат също да се договорят и за наследник на членa на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, която ще напусне в края на 2027 г.

„Мисля, че това ясно би било предпочитанието на Макрон“, каза Шахин Валe, старши изследовател в Германския съвет за външни отношения и бивш съветник на Макрон. „Не е ясно дали останалите лидери ще се съгласят, но ако Макрон наложи волята си, той би превърнал назначението на Лейн в момент за по-широка сделка.“

Най-големите държави са склонни да печелят конкуренцията за най-високите постове в ЕЦБ

Политическите рискове около Франция

Едно предимство на едновременно решение би било уреждането на управленските позиции за половината от висшето ръководство на ЕЦБ. Като се има предвид вероятното желание на Франция за поста на Лейн, което би означавало две места в борда до края на мандата на Лагард, общото споразумение може да успокои големи държави като Германия и Испания, че също ще получат свои позиции.

Привлекателността на такъв подход е и възможността сделката да бъде финализирана преди президентски избори, на които кандидат на „Национален сбор“ - Льо Пен или Бардела - води в социологическите проучвания.

От гледна точка на Брюксел възходът на партията буди тревога, тъй като евроскептична сила никога досега не е била толкова близо до властта в страна-основател на ЕС.

Още по темата

Лагард: ЕЦБ е решена да стабилизира инфлацията на 2%

Льо Пен преди е водила кампания за излизане от еврото, макар по-късно да промени позицията си. Бардела заяви през ноември, че партията би настоявала ЕЦБ да възобнови количествените облекчения като начин за справяне с нарасналия дълг на Франция.

Опасенията на централните банкери

Подобни идеи тревожат икономистите. Миналата седмица управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел предупреди за опасността централните банки да поставят фискални цели на първо място, посочи атаките на Тръмп срещу Фед и предупреди, че всеки успех там може да се превърне в „модел за централните банкери в други страни“.

Тези опасения могат да убедят сегашните правителства в ЕС - повечето от които са предпазливи към възможен крайнодесен президент - да ускорят преговорите за избор на надежден ръководител на ЕЦБ без участието на Льо Пен или Бардела.

По-общо, как подобен политик би взаимодействал със съюза остава въпрос на догадки, а предпазливостта може да подтикне взимането на решението преди нови трусове на френските пазари, предизвикани от политиката.

Нагел е един от възможните кандидати за наследник на Лагард, макар според анкета на Bloomberg сред икономисти най-големи шансове да има нидерландецът Клаас Нот. В надпреварата е и ръководителят на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос.

Най-вероятният наследник на Лагард не се счита за най-квалифицирания кандидат

Възможни неочаквани сценарии

Австрия служи като скорошен пример за изтегляне напред на назначения преди възможна крайнодясна победа. През март 2024 г., шест месеца преди изборите, тогавашното дясноцентристко правителство откри кандидатстване за всички вакантни позиции в борда на централната банка много преди някои от тях да освободят постовете си. Министърът на икономиката Мартин Кохер беше номиниран за управител през август и встъпи в длъжност 13 месеца по-късно.

Макар по-ранните действия да са една възможност, събитията могат и да принудят лидерите да реагират - както направи оставката на Вилроа, който напуска, за да оглави благотворителна организация за проблемни младежи. А какво би станало, ако самата Лагард се оттегли предсрочно?

Гуверньорът на ЕЦБ вече прекрати преждевременно предишния си мандат начело на Международния валутен фонд. Съобщенията миналата година, че може да напусне, за да оглави Световния икономически форум, поддържат спекулациите живи, въпреки че тя настоява, че „не е човек, който се отказва“.

„Напълно решена съм да изпълня мисията си и да завърша мандата си“, каза тя пред репортери миналия юни. „Съжалявам да ви разочаровам, но няма да се отървете скоро от мен.“

Още по темата

Поскъпването на еврото е новият риск за инфлационната прогноза на ЕЦБ

ЕЦБ: Дигиталното евро е ключово за стратегическата автономия на Европа

Докато Макрон избира нов управител на Банката на Франция, той знае и цената на това да лиши „Национален сбор“ от подобни назначения. Това подхранва популисткия наратив - използван и от Тръмп в САЩ - че фаворизирането на кандидати от установения ред подкопава демокрацията.

„Това би могло да засили недоволството срещу центристките партии“, каза Валe. „Но това е риск, който си струва.“