Защо Китай се оттегля все повече от американските държавни ценни книжа?
Те са се понижили почти наполовина спрямо връхната си точка през 2013 г.
Редактор: Божидарка Чобалигова
Това е най-голямото дългово бреме в света – пазарът на американски държавни облигации в размер на 30 трлн. долара. Той беше изграден с помощта на чуждестранни централни банки и инвеститори, които се надпреварваха да купуват американски държавни ценни книжа както в добри, така и в лоши времена. Но какво ще се случи, ако интересът им намалее?
През последното десетилетие китайското правителство постоянно намалява активите си. Въпреки че все още е един от най-големите чуждестранни собственици на американски държавни облигации, запасите му са се понижили почти наполовина спрямо връхната точка през 2013 г., като през ноември са се свили до 683 млрд. долара, най-ниското ниво от 2008 г. насам.
Сега Пекин призовава китайските банки да намалят частните си активи. Ограничаването на тези позиции би смекчило зависимостта на Китай от САЩ, като би подсилило финансовата и националната сигурност, особено в периоди на напрежение. Но твърде бързото разпродаване на американски държавни ценни книжа може да доведе до поскъпване на юана и да подкопае силния износен двигател на Китай.
Наличностите от Китай на американски държавни ценни книжа са най-малките от 2008 г. насам – страната намалява позициите си от десетилетие. Графика: Bloomberg LP
Китайските власти представят мярката като усилие да помогнат на банките да намалят риска от концентрация и да ограничат експозицията си към пазарната волатилност. Но по-широкият контекст насочва към стратегическата цел на Пекин – да намали зависимостта на страната от американски активи, тъй като напрежението в търговските отношения, технологиите и Тайван продължава.
Държавните ръководители са наясно с прецедента от 2022 г., когато САЩ и техните съюзници замразиха около 300 млрд. долара от резервите на Руската централна банка след нашествието в Украйна. Съществува притеснение, че ако напрежението ескалира, САЩ биха могли, в краен сценарий, да ограничат достъпа до държавните и частните доларови активи на Китай по подобен начин.
Китайското правителство трупа запаси от злато от десетилетие и значително ускори покупките през 2025 г., което го превърна в един от най-големите официални притежатели в света. Но освен златото Китай има малко жизнени алтернативи за инвестиране на своите валутни резерви в размер на около 3,4 трлн. долара – най-големите в света, и местните банки се сблъскват със същия проблем.
Другите пазари на държавни облигации, например тези в Европа и Япония, са значителни, но им липсва дълбочината и ликвидността на пазара на американски държавни ценни книжа. И тъй като страни като Германия, Франция и Япония са съюзници на САЩ, е възможно те да се координират с Вашингтон и да наложат подобни санкции, ако САЩ замразят активите на Китай. Други пазари като например тези на акции и имоти са или прекалено рискови, или недостатъчно ликвидни.
Златните резерви на Китай нараснаха през последните години – мярката беше предприета в момент, когато глобалните инвеститори се диверсифицират от доларовите активи. Графика: Bloomberg LP
Съществуват и потенциални последици за китайската икономика и баланс. Бързото и мащабно разпродаване вероятно ще доведе до понижаване на цените на държавните ценни книжа и до повишаване на доходността в САЩ, което, от своя страна, може да окаже натиск върху американския долар. По-слабият долар би направил износа на САЩ по-конкурентен и от своя страна, би понижил търсенето на китайски стоки, особено в допълнение към митата, наложени от американския президент Доналд Тръмп. Поевтиняващият долар би намалил и стойността на останалите активи на Китай, деноминирани в долари.
Накрая, явно оттегляне от държавните ценни книжа може да предизвика ответни мерки от САЩ и това да подкопае финансовата стабилност, която Китай иска да запази.
Първоначалният спад в цените на държавните ценни книжа, който последва призива на Пекин за ограничаване на банковите активи, беше краткотраен, което предполага, че инвеститорите виждат ограничени последици за пазара и не очакват рязко влошаване на отношенията между Китай и САЩ в резултат на това.
Но по-агресивна промяна може да се окаже проблематична. Ако Китай спре изцяло покупките, или в краен сценарий продаде голям брой държавни ценни книжа, това ще доведе до понижаване на цените на облигациите и повишаване на доходността. Това би означавало повишени разходи по заемите в цялата американска икономика, включително лихвите по ипотечните кредити, корпоративните заеми и държавното финансиране.
Такава разпродажба би могла да подтикне и други страни да последват примера, което може да накърни статута на долара като глобално убежище. Въпреки това пълният отказ от държавните ценни книжа се счита за малко вероятен.
Огромните запаси от американски дълг на Китай не са само инвестиционен избор. Те са до голяма степен страничен продукт на икономиката му, основана на износа. Благодарение на ниската цена на продуктите ѝ азиатската страна от десетилетия продава много повече стоки на САЩ – като играчки, дрехи и електроника, отколкото купува. Тези търговски излишъци генерират постоянен приток на долари.
Китайските износители не могат да използват доларите директно за плащане на заплати или разширяване на бизнеса си у дома. Макар че теоретично могат да превърнат доларите в юани чрез банковата система, много износители предпочитат да държат доларовите си приходи в чужбина и да ги инвестират в чуждестранни ценни книжа, като плащат на служителите от приходите си в юани, тъй като това е по-изгодно от финансова гледна точка.
За централната банка поддържането на големи запаси от държавни ценни книжа има и стратегическо значение. Това дава възможност на Китайската народна банка за действие в кризисни ситуации, като ѝ позволява да подкрепи юана и да стабилизира местните пазари чрез продажба на резервите си, когато е необходимо, точно както направи след шоковата девалвация през 2015 г.
Датският пенсионен фонд AkademikerPension, който разполага с 25 млрд. долара, съобщи през януари, след като американският президент Доналд Тръмп заплаши да придобие Гренландия, че ще продаде държавните облигации на стойност около 100 млн. долара, които притежава. Нидерландският пенсионен фонд Stichting Pensioenfonds заяви, че е намалил експозицията си към американски държавни облигации, като е свил притежанията си с около 10 млрд. евро до 19 млрд. евро за шестте месеца до септември.
Извън Европа притежаваните от Индия облигации са намалели до петгодишно дъно, тъй като властите предприеха мерки за подкрепа на рупията и за диверсификация на резервите. Бразилия също е намалила дългосрочните си притежания на американски държавни ценни книжа.
Междувременно Япония, Великобритания и Канада са увеличили активите си в държавни ценни книжа през годината до ноември 2025 г., сочат официални данни.
Китай е третият по големина собственик на американски държавни ценни книжа – от 2013 г. насам страната тихомълком е намалила наполовина активите си от държавни облигации. Графика: Bloomberg LP
Като цяло чуждестранните държавни ценни книжа достигнаха рекорд от 9,4 трлн. долара през ноември, но чуждестранните инвеститори вече представляват по-малка част от общия дългов пазар, отколкото преди, което отразява бързия растеж на заемните средства на американското правителство. Чуждестранните инвеститори вече притежават 31% от държавните ценни книжа, което е спад спрямо около 50% в началото на 2013 г.