- Вътрешният министър на Стармър предлага строги мерки срещу имиграцията, която е основно притеснение на британското общество
- Депутати от лявото крило на Лейбъристката партия са против промяната на правилата за вече установили се мигранти
- Стармър изостава значително в социологически допитвания от антиимиграционната партия„Реформирай Обединеното кралство“
- 21% от британците посочват имиграцията като най-голямото си притеснение
Киър Стармър заяви, че иска да се бори с Найджъл Фараж вместо да влиза в конфликт със собствената си Лейбъристка партия. Вместо това британският премиер изглежда ще бъде подложен на изпитание от назряващ бунт срещу усилията му да се противопостави на партията на Фараж „Реформирай Обединеното кралство“ по въпроса за имиграцията.
Стармър назначи Шабана Махмуд за министър на вътрешните работи през септември с мандат да вземе строги мерки срещу имиграцията, която е основно притеснение на британското общество, тъй като нетният приток на имигранти достигна близо един милион души на година след пандемията. Основната политика на Махмуд е да удвои до десет години срока, през който легалните имигранти трябва да пребивават в страната преди да могат кандидатстват за постоянно местопребиваване, както и да въведе редица други ограничения за търсещите убежище.
Макар че нейната безкомпромисна позиция е популярна сред много избиратели, депутатите от Лейбъристката партия са притеснени относно наказването на семейства, които са дошли във Великобритания законно и са се интегрирали добре. Те твърдят, че е несправедливо да се променят правилата със задна дата и искат Стармър да подложи въпроса на гласуване в Камарата на общините. Това може да доведе до поредния остър сблъсък с депутатите от Лейбъристката партия, след като Стармър не допусна да бъде отстранен от ръководния пост тази седмица.
„Можете да промените леко правилата, но хората наистина не приемат, че можете да ги променяте за лица, които вече са се установили и са дошли тук при старите условия“, казва Нийл Дънкан-Джордан, депутат от лявото крило на Лейбъристката партия, който се противопоставя на промените в безсрочното право на пребиваване (ILR). „Наричам го небиратнско, тъй като смятам, че е точно такова“, допълва той.
Бунт вляво
Дънкан-Джордан събира подписи на депутати за писмо, в което призовава правителството да отмени прилагането със задна дата на новите правила и да спре всякакво по-нататъшно прилагане, докато не бъде публикувана пълна оценка на въздействието. Досега, казва той, 36 депутати от Лейбъристката партия са го подписали.
Тони Воган е друг депутат от Лейбъристката партия и адвокат, който се занимава с дела, свързани с имиграцията и трафика на хора. Той казва, че много от колегите му не са осъзнали, че няма да получат автоматично право на глас по въпроса за промените в имиграционната политика. Когато се осъзнаят, добавя той, ще могат да използват парламентарни механизми, за да наложат гласуване.
Перспективата е опасна за Стармър, чието правителство се изправи пред няколко разрушителни бунта от представителите на задните редици след победата на изборите през юли 2024 г. То беше принудено да отстъпи относно основните реформи в социалната система, като същевременно направи обратен завой по отношение на съкращенията на субсидиите за сметките за енергия на пенсионерите и по-високите данъци върху наследствата на земеделските стопани – все политики, които депутатите смятаха за трудни за обясняване на избирателите.
Министерството на вътрешните работи заяви в изявление, че Махмуд е решена да намали още повече броя на имигрантите. „Вътрешният министър очерта основни реформи за поправяне на нашата нефункционираща имиграционна система, като гарантира, че хората, които идват тук, допринасят и дават повече, отколкото получават“, заяви министерството.
Силата на контрола на Стармър над партията му беше поставена под въпрос, особено по време на неотдавнашната криза около назначаването на Питър Манделсън за посланик на Великобритания в САЩ в момент, когато той имаше знайни връзки със сексуалния престъпник Джефри Епстийн. В крайна сметка премиерът спечели отсрочка от депутатите си тази седмица, но мнозина очакват оттук-нататък той да обръща по-голямо внимание на притесненията им и да възприеме по-леви политики.
Това представлява предизвикателство за Стармър, който в социологическите изследвания изостава значително от антимиграционната партия „Реформирай Обединеното кралство“ на Фараж.
Лейбъристите се борят с торите и изостават значително от „Реформирай Обединеното кралство“ – намерения за гласуване, 14-дневна средна стойност. Графика: Bloomberg LP
Стармър възприе твърд подход към имиграцията, за да се бори с Фараж
Стармър се противопоставя на имиграцията, за да се бори с възхода на „Реформирай Обединеното кралство“. Макар нетната миграция да спадна от над 900 хил. души след Covid-19 до 204 хил. в 12-те месеца до юни, общественото недоволство остава силно и правителството продължава да налага мерки, за да намали още нетната миграция.
Данни от тази седмица на компанията за анализи Gallup показаха, че Великобритания е пред всички останали страни относно противопоставяето си на по-голяма имиграция, като 21% от британците я посочват като най-голямото си притеснение. Само шест други страни имат най-малко 10% от пълнолетните лица, които я смятат за най-големия проблем.
Джим Ратклиф, милиардер и съсобственик на футболен клуб Манчестър Юнайтед, подхрани дебата в интервю за Sky News в сряда, в което заяви, че Великобритания е била „колонизирана от мигранти“. Стармър каза, че Ратклиф, който е основател и на химическата компания Ineos, трябва да се извини за коментарите, които премиерът определи като „обидни и неверни“. Това е деликатен баланс за премиера, който иска да изглежда твърд относно миграцията, без да отблъсква по-либерално настроените депутати и избиратели, които се противопоставят на реакционния език.
Великобритания е начело в света относно притесненията около миграцията – процент на гражданите, които посочват имиграцията като основен национален проблем. Графика: Bloomberg LP
Без тези промени Министерството на вътрешните работи се опасява, че разходите за социални помощи във Великобритания може да се увеличат значително. Успешното получаване на ILR означава, че мигрантът има достъп до по-широк спектър от социални помощи и според изчисленията на правителството над 2 млн. души биха могли да отговарят на условията за ILR до 2030 г. поради големия брой мигранти, които са влезли в страната, за да запълнят свободни работни места след пандемията и Brexit.
Но Воган смята, че правителството допуска политическа грешка, като наказва законните, уредени мигранти. Той смята, че повечето избиратели искат да видят намаляване на броя на търсещите убежище, които преминават Ламанша с малки лодки, но са предпазливи относно промяната на правилата за хората, които вече са в страната.
„Това според мен е политическа грешка, да се приеме постановката на десницата, да се приеме постановката за тяхното твърдение“, счита Воган. Опасенията му се споделят не само от лявото крило в Лейбъристката партия, а и от някои центристки депутати.
„Ние инвестирахме в тази страна“
Институтът за изследване на държавната политика, който има влияние върху Лейбъристката партия, счита, че около 1,35 млн. души, които вече са напът да получат статут на установени имигранти, може да чакат още години преди да бъдат приети като жители на Великобритания.
Правителството съобщи, че би искало да приложи реформите си в системата за пребиваване до април. Според Гозде Буюкакинкак, която дошла във Великобритания със съпруга си и двете им деца с виза за работещи турски граждани, ще са нужни само няколко седмици преди да може да кандидатства за ILR.
„Инвестирахме всичките си пари и време в тази страна“, казва тя. Децата ѝ на възраст от 8 и 11 години, са във Великобритания, откакто се помнят.
„Децата чуват разговорите ни у дома и питат: Мамо, ще се връщаме ли в Турция? Плачат и казват: Не искам да оставям приятелите си, не искам да напускам училището, дома ни“, споделя Гозде. „Защо трябва да бъдат подложени на този психологически натиск в продължение на месеци?“, пита тя.
Наталия Куташвили избягала от Грузия във Великобритания като бежанка с трите си малки деца през 2015 г., след като семейството ѝ било подложено на преследване поради проукраинскиет политически убеждения на съпруга ѝ. Поради няколко съдебни забавяния от Великобритания по време на Covid пандемията тя не получила статут на бежанец до 2023 г. и би могла да кандидатства за ILR през 2028 г.
Съгласно новите правила, като бежанец тя е изправена пред 20-годишно чакане, въпреки че то може да бъде намалено, ако премине към отделна пътна карта за защита на работното място и обучението, чиито подробности все още не са ясни.
„Правителството ми ни наказва, тъй като съпругат беше въвлечен във войната в Украйна. И сме наказани, защото дойдохме тук. Това е и психологически проблем, тъй като мозъците ни никога не са си почивали“, споделя Наталия.
Правителството, което беше избрано с обещанието да стимулира икономическия растеж, твърди, че имиграционните реформи няма да навредят на тази цел. За хората, които печелят над 50 хил. паунда (68 248 долара), срокът ще остане пет години, а за тези, кито печелят над 125 хил. паунда, той ще бъде съкратен на три години.
Но това няма да помогне на Гозде, въпреки че тя работи в областта на правото, а съпругът ѝ – в областта на медицината, които са сектори с високо заплащане. В момента той печели под прага, докато учи за приравнителни изпити, които ще му позволят да работи като лекар в Националната здравна служба.
„Ако променят правилата със задна дата, ще обмислим да напуснем“, казва тя.