Оттеглянето на Китай от американски дълг е сигнал за по-големи рискове
Пекин е намалил наполовина позициите си в американски държавни облигацици от 2013 г. насам
Редактор: Божидарка Чобалигова
Спадът на цените на американските държавни облигации след последния призив на Китай да ограничи своите позиции беше краткотраен, но той насочи вниманието към продължаващата от десетилетие тенденция Пекин да се оттегля от американския дълг и възобнови опасенията за по-широко, глобално оттегляне.
Поглед върху данните за китайските позиции в американски държавни облигации показва защо трейдърите реагираха толкова бързо на съобщението, че Пекин е призовал китайските банки да ограничат покупките си на американски държавни облигации. Китай, който преди време беше най-големият чуждестранен кредитор на американското правителство, тихомълком е намалил наполовина притежаваните си американски държавни облигации от 2013 г. насам и инвеститорите изглежда са решили, че последните заглавия в медиите се вписват в тази тенденция.
Опасността сега е дали непредсказуемите политики на президента Доналд Тръмп няма да отдалечат още повече съюзниците на САЩ и да насърчат традиционни кредитори като Европа и Япония да последват примера на Китай.
Притежаваните от Китай американски държавни облигации намаляват до най-ниското си ниво от 2008 г. насам. Графика: Bloomberg LP
Досега скокът в чуждестранното търсене показва, че дългосрочната промяна в поведението на най-големия геополитически съперник на Америка е по-скоро изключение, отколкото правило.
С изключение на кратки периоди на напрежение дълговият пазар в САЩ продължава да се развива гладко – разликите между цените на покупка и продажба са минимални, волатилността е на най-ниското си ниво от години, а аукционите протичат безпроблемно.
В понеделник облигациите първоначално отбелязаха спад, което доведе до повишение на доходността на 30-годишните облигации с пет базисни пункта. Но във вторник тя отново спадна, тъй като инвеститорите пак насочиха вниманието си към ключовия доклад за заетостта и възможността за по-нататъшни намаления на лихвените проценти от Федералния резерв.
„Те бавно намаляват притежанията си на държавни облигации и преминават към други класове активи“, коментира Боб Микеле, главен инвестиционен директор и глобален ръководител на отдела за инструменти с фиксирана доходност в JPMorgan Asset Management, който заминава за Австралия за поредица от срещи с инвеститори в облигации. „В момента виждам само интерес към американските облигации“, допълва той.
За Китай регулаторните органи са притеснени, че значителните позици в американски държавен дълг може да изложат банките на големи колебания. Официални представители са посъветвали финансовите институции да ограничат покупките и са инструктирали тези с висока експозиция да намалят позициите си, съобщи Bloomberg, като се позова на запознати с въпроса източници.
Рекордният търговски излишък от 1,2 трлн. долара на Китай е двигателят на разточителните покупки. Вместо да внасят приходите от износ в страната, компаниите и банките са увеличили покупките си на чуждестранни активи, за да постигнат по-висока доходност.
Такава голяма експозиция на доларови активи би накарала китайските държавни ръководители да се замислят, тъй като САЩ и Китай са в състояние на засилено геополитическо напрежение, казва Стивън Джен, съосновател на базираната в Лондон компания Eurizon SLJ Capital.
„Цялата идея за отпускане на заеми на правителството на основния ви противник вече не би трябвало да се приветства в Пекин“, допълва той.
Новото предупреждение на Китай идва няколко седмици след като заплахата на Тръмп да придобие Гренландия отново разтърси пазарите през януари.
Същия месец AkademikerPension, датски пенсионен фонд с активи за 25 млрд. долара, обяви, че се оттегля от американските държавни облигации, в които е инвестирал 100 млн. долара, а нидерландският фонд Stichting Pensioenfonds ABP заяви, че е намалил участието си в държавни облигации с около 10 млрд. евро до 19 млрд. евро за шестмесечието до септември.
Държавните ценни книжа, притежавани от САЩ, намаляват от над десетилетие без да предизвикват „мечи“ пазар на облигации или на долара, казва Скилар Монтгомъри Конинг, пазарен стратег на Bloomberg.
Извън Европа позициите на Индия в американски държавни ценни книжа да спаднали до петгодишно дъно, тъй като страната се стреми да подкрепи валутата си и да диверсифицира резервите си. Позициите на Бразилия в дългосрочни държавни ценни книжа също са намалели.
„По-широката тенденция е ясна“, казва Дамиен Ло, главен инвестиционен директор в Ericsenz Capital в Сингапур. „Неамериканските субекти – както държавни, така и корпоративни, намаляват прекомерните си позиции в американски активи, особено в държавни ценни книжа“, допълва той.
Въпреки че чуждестранните позиции в американски държавни ценни книжа достигнаха рекордните 9,4 трлн. долара през ноември, делът им в общия дълг е по-малък, което показва, че покупките им не са успели да се изравнят с ръста на държавния дълг на САЩ. Чуждестранни инвеститори вече притежават около 31% от общата сума в сравнение с около 50% в началото на 2015 г.
Все пак движенията на най-големия дългов пазар в света са далеч от това да се превърнат в удар за купувачите.
Докато САЩ имат търговски дефицит и изпращат долари в чужбина, другите страни трябва да намерят място за доларовите приходи, като държавните ценни книжа остават една от основните дестинации, казва Джим О’Нийл, бивш президент на Goldman Sachs Asset Management.
„Това е отклоняване на вниманието“, казва О’Ний за масовия отказ на чуждестранни инвеститори от американския дълг. „Пазарът на американски облигации е много голям. Ако Китай или Япония намалят позициите си, някой друг ще ги купи“, допълва той.
Увеличаването на норвежките, канадските и саудитските запаси от американски държавни ценни книжа компенсира спада в Китай – най-големите увеличения и намаления в американските държавни ценни книжа, държани от частни и официални дружества, октомври-ноември 2025 г. Графика: Bloomberg LP
Освен това действителният спад на позициите на Китай може да е по-малък, отколкото показват официалните данни.
Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета за външни отношения, счита, че „истинските“ позиции на Китай в американски държавни ценни книжа надхвърлят 1 трлн. долара, много над 683 млрд. долара, отчетени от Министерството на финансите на САЩ.
Това се дължи на факта, че Пекин може да е прикрил следите си, като е прехвърлил активи на попечители в Европа. Белгия, чиито позиции се счита, че включват част от китайските сметки, е увеличила четирикратно притежаваните от нея американски държавни ценни книжа от края на 2017 г. до 481 млрд. долара.
Есвар Прасад, старши преподавател по търговска политика в университета „Корнел“ и бивш ръководител на отдела за Китай в МВФ, счита, че в това положение Китайската народна банка няма много други възможности.
„Тя до голяма степен е обвързана с долара поради липсата на сигурни и ликвидни активи, деноминирани в други валути. Малко е вероятно Китай да е диверсифицирал инвестициите си от американски държавни ценни книжа до степента, в която показват официалните данни“, допълва той.