Сривът на раждаемостта в Китай ще има глобални последици

Населението на Китай се свива с темпове, невиждани от десетилетия, което представлява рязък обрат за държава, дълго време определяна от огромния си демографски мащаб. След като през 2023 г. загуби титлата си на най-многолюдната страна в света в полза на Индия, официалните данни показват, че през 2025 г. Китай е отчел най-големия годишен спад на населението си от времето на Големия глад през 1960 г. при управлението на Мао Дзедун.

Причината е съвпадението на намаляваща раждаемост и застаряващо общество, въпреки че политиката за едно дете беше отменена.

Тази промяна повдига сериозни въпроси за това с какви възможности разполага Пекин, за да промени траекторията, която има далечни икономически последици.

Какво се случва с населението на Китай

Поради спада в броя на ражданията и увеличаването на смъртните случаи населението на континентален Китай е намаляло с 3,39 милиона души по-малко през 2025 г. в сравнение с предходната година, показват данни на Националното статистическо бюро.

През 2025 г. в страната са регистрирани 7,93 милиона раждания, което е най-ниското равнище поне от основаването на Китайската народна република през 1949 г. насам. Броят на ражданията намалява всяка година след 2016 г., с изключение на кратко повишение през 2024 г.

Въпреки края на политиката за едно дете преди десетилетие, дългогодишното предпочитание към синове е довело до аборти на женски фетуси в миналото, което е изкривило съотношението между половете при раждане. Макар през последните години това съотношение да се е стабилизирало около 104 момчета на 100 момичета, днес все още има недостиг на жени в детеродна възраст.

Новородените в Китай намаляват рязко през 2025 г. | Раждаемостта води до спад на общото население за четвърта поредна година

Коефициентът на плодовитост в Китай, тоест средният брой деца, които една жена ражда през живота си, е спаднал до 1,3 през 2020 г., далеч под необходимите 2,1 за поддържане на стабилно население без да се отчита миграцията. В същото време изходящата миграция на китайски граждани изглежда се е увеличила през последните години, което допълнително натежава върху демографския растеж.

Демографският проблем е видим и на пазара на труда. Населението в трудоспособна възраст, между 16 и 59 години, се свива от години и през 2025 г. е спаднало до около 60,6 процента от общото население, спрямо над 70 процента преди десетилетие. Прогнозите сочат, че до 2034 г. 30 процента от населението ще бъде на 60 или повече години.

Какви са последиците

Намаляващото население може да подкопае дългосрочния потенциал за растеж на Китай и да намали вероятността икономиката му да изпревари по размер тази на САЩ, особено на фона на очакванията американското население да продължи да расте.

Ако общото население и работната сила продължат да намаляват, по-малко хора ще бъдат заети, което може да повиши разходите за труд и да оскъпи произведените стоки.

Повишаването на пенсионната възраст би могло да облекчи част от натиска. В продължение на повече от четири десетилетия Китай поддържаше пенсионна възраст от 60 години за мъжете и 55 години за жените на административни позиции, въпреки нарастващата продължителност на живота.

Още по темата

Русия вече не предоставя подробни данни за населението си

Какво означава намаляващото население на Китай за бъдещето на страната

През 2024 г. Пекин прие план за постепенно отлагане на пенсионирането с до пет години в рамките на 15-годишен период, решение, което предизвика незабавно обществено недоволство.

По-малко хора, които създават семейства, биха се отразили и на дългосрочното търсене на жилища, с потенциални последици за строителството и за китайската индустрия за желязна руда. В същото време свиващата се работна сила затруднява финансирането на недофинансираната национална пенсионна система, тъй като броят на внасящите осигуровки намалява, а този на пенсионерите расте.

Ефектите могат да се усетят и извън Китай. По-малък брой млади хора вероятно ще доведе до намаляване на китайските студенти в САЩ, Австралия и други страни, което ще има отражение върху университетите и местните икономики, зависими от тях.

Какви мерки се предприемат за раждаемостта

През 2016 г. висшият орган за вземане на решения в Китайската комунистическа партия, Политбюро, сложи край на политиката за едно дете и позволи на двойките да имат две деца. През 2021 г. правилата бяха променени отново, като се разреши раждането на до три деца.

Още по темата

Япония е отбелязала рекордно нисък брой новородени през 2024 г.

С една трета ще се стопи населението в трудоспособна възраст в България до 2050 г.

Мярката от 2016 г. първоначално даде резултат. Броят на новородените тогава нарасна до 17,9 милиона, с над 1 милион повече спрямо 2015 г. След това обаче ражданията намаляваха всяка година, с изключение на 2024 г.

Миналата година Китай започна да въвежда субсидии за грижи за деца. На двойките се предлагат около 500 долара годишно за всяко дете, родено на или след 1 януари 2025 г., до навършване на тригодишна възраст. Някои региони удължиха родителския отпуск и предложиха данъчни облекчения, но тези стимули масово се възприемат като твърде ограничени, за да доведат до съществен ръст на раждаемостта.

Откъде произлиза политиката за едно дете

След създаването на Китайската народна република и края на гражданската война правителството обучи десетки хиляди така наречени „боси лекари“, за да осигури здравеопазване в бедните и селските райони. Смъртността рязко спадна, а темпът на нарастване на населението се увеличи от 16 на хиляда души през 1949 г. до 25 на хиляда само пет години по-късно.

Това доведе до първите опити за насърчаване на семейното планиране през 1953 г. Въпреки това населението на Китай нарасна до над 800 милиона души в края на 60-те години.

През 70-те години страната се сблъска с недостиг на храна и жилища. През 1979 г. лидерът Дън Сяопин реши да ограничи повечето двойки до едно дете, с изключения за селските фермери, етническите малцинства и определени случаи, като например когато първото дете е с увреждане.

Демографските промени в Китай

Прилагането на политиката често беше принудително. Според Human Rights Watch жени са били принуждавани да правят аборти. Децата, родени извън държавния план, са били лишавани от хукоу, задължителна регистрация за достъп до обществени услуги и други придобивки.

Как още Китай се опитва да реши проблема

Пекин се стреми да намали финансовите и времевите разходи за отглеждане на деца, тъй като много двойки твърдят, че могат да си позволят само едно дете, ако изобщо решат да имат.

Правителството предприе стъпки за закриване на частния сектор за извънкласно обучение с цел ограничаване на разходите за образование и издаде насоки за намаляване на абортите, като същевременно осигури повече подкрепа за жените, които отглеждат деца.

Въпреки това опитът на развити държави като Япония или Южна Корея показва, че е изключително трудно, ако не и невъзможно, раждаемостта да бъде рязко повишена дори при наличие на субсидии, безплатни грижи за деца и дълъг родителски отпуск.

Още по темата

Икономическият растеж на Китай отслабва въпреки постигнатата цел от 5%

Индия няма представа колко души живеят в страната

Да работиш и след 70 вече е норма в Япония, която може да плъзне по целия свят