Какво е заложено на карта за петролния пазар, ако кризата в Иран ескалира

Търговците на петрол следят за евентуална ескалация на гражданските вълнения в Иран, които биха могли да нарушат производството на суров петрол или да накарат правителството да блокира критичен транспортен маршрут, използван от няколко големи износители на енергия от Близкия изток.

Масовите протести, предизвикани от валутна криза и икономически колапс, представляват най-голямата заплаха за управляващите в Ислямската република от десетилетия насам и бяха посрещнати с жестоки репресии.

Напрежението се засили от страна на САЩ, като президентът Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон обмисля „много силни варианти“, включително потенциални военни действия.

Всякаква интервенция – или ход от страна на Иран за ограничаване на достъпа до Ормузкия пролив, през който преминава около една четвърт от световния морски транспорт на петрол – би могла да има последствия за световните пазари на петрол, а новообявените мита на САЩ за страните, които „правят бизнес“ с Иран, добавят още едно ниво на риск.

Колко значима е петролната индустрия на Иран?

Влиянието на Иран е намаляло през последните години поради продължителните санкции и ограничените чуждестранни инвестиции. Като цяло страната осигурява около 3% от световните доставки, като произвежда приблизително 3,3 милиона барела на ден.

Производството на петрол в Иран е засегнато от санкции и недостатъчни инвестиции | Тримесечно производство на суров петрол

Иран започна да развива петролната си индустрия в началото на 20-ти век под наблюдението на британското правителство, което се стремеше да си осигури надеждни доставки. Десетилетия по-късно страната стана член-учредител на Организацията на страните износителки на петрол и се издигна до второто място по производство в групата.

В разцвета си в средата на 70-те години на миналия век Иран се нареждаше сред най-важните доставчици на петрол в света, отговаряйки за повече от 10% от световното производство на суров петрол.

Това господство се разпадна след иранската революция от 1979 г., когато новият режим изгони чуждестранните компании от петролната индустрия, ограничавайки инвестициите и външния експертен опит. Производството на суров петрол в страната се срина и никога повече не достигна върховите си нива.

Ислямската република увеличи износа след края на ирано-иракската война в края на 80-те години, за да подкрепи икономическия растеж. Европейските и американските гиганти в крайна сметка се опитаха да се върнат в сектора.

Но тези усилия се провалиха през 2018 г., когато първата администрация на Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран – международно споразумение за ограничаване и наблюдение на ядрената програма на страната в замяна на облекчаване на санкциите – и наложи отново санкции. 

Днес делът на Иран на световния пазар на петрол е значително намален, ограничен от собствения му размер и нарастващото производство на други производители. Според данните за производството от декември страната заема четвърто място в ОПЕК, след Саудитска Арабия, Ирак и Обединените арабски емирства.

Иран е четвъртият по големина производител в ОПЕК | Въпреки че влиянието му е намаляло, Иран остава основен член на организацията

Кой купува иранския петрол?

Въпреки международните санкции, Иран разчита на Китай да поеме около 90% от износа му на суров петрол, който се продава на независими рафинерии с голяма отстъпка.

Въпреки че официалните митнически данни сочат, че Китай не е внасял ирански суров петрол от средата на 2022 г., тези барели се транспортират чрез непрозрачни търговски мрежи и „тъмна флота“ от предимно остарели танкери.

Към края на декември тези обеми са достигнали най-високото си ниво за последните две години и половина – над 50 милиона барела, според данни на аналитичната и корабна проследяваща компания Kpler Ltd.

Сред другите страни, които продължават да купуват ирански товари, е и Сирия.

Как нестабилността в Иран може да повлияе на цените на петрола?

Голяма част от производството на Иран – до 2 милиона барела на ден – отива в китайски рафинерии, които биха били принудени да търсят алтернативни доставки в случай на сериозно прекъсване.

Но по-големият риск е извън самия Иран. Всяка ескалация, която се разпространи в по-широкия регион, може да застраши Ормузкия пролив, гръбнака на световните доставки на петрол, през който Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ и Катар транспортират голяма част от суровия си петрол.

Политиката на САЩ добавя още едно ниво на несигурност. На 12 януари Тръмп заяви, че Вашингтон ще наложи 25% мито върху стоките от страни, които „правят бизнес“ с Иран.

Макар подробностите да остават неясни, тази стъпка най-вероятно ще засегне големи икономики като Китай, Индия и Турция, които търгуват както с Техеран, така и с Вашингтон.

Ако големите купувачи ограничат или пренасочат иранския суров петрол, за да избегнат по-широки търговски санкции, износът на Иран може да спадне още повече, което ще доведе до свиване на предлагането и повишаване на цените, ако другите производители не успеят бързо да запълнят празнината.

Досега пазарите остават относително спокойни. Подкрепен от изобилието на глобалното предлагане, суровият петрол тип Brent се движи около нивата от 60 долара за барел, което не е далеч от най-ниските нива за 2021 г.

Все пак, цените на фючърсите се стабилизираха през последните дни, като както Brent, така и американският бенчмарк West Texas Intermediate отбелязаха леко повишение, тъй като търговците отразяват в цените нарастващия геополитически риск.

Защо Ормузкият проливът е толкова важен?

Ормузкият пролив е тесен воден път, който свързва Персийския залив с Арабско море. Иранското правителство заяви по-рано, че има възможност да наложи морска блокада в периоди на повишена геополитическа напрегнатост, макар че все още не е блокирало ефективно водния път.

Ако прекъсне този ключов търговски коридор, доставките на петрол, втечнен природен газ и втечнен нефтен газ от Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ ще бъдат изложени на риск. 

Около 16,5 милиона барела петрол на ден преминават през пролива, включително по-голямата част от износа на Иран. 

Саудитска Арабия изнася най-много по водния път, около 5 милиона барела на ден, но може да пренасочи доставките, като използва 746-милен тръбопровод, който преминава през кралството от изток на запад до пристанище в Червено море, където петролът се товари на кораби за по-нататъшен транспорт.

ОАЕ също може да заобиколи този преграден пункт, като пренася 1,5 милиона барела на ден през тръбопровод, който завършва в Оманския пролив.

Затварянето на Ормузкия пролив вероятно би прекъснало потока на петрол от Близкия изток към Азия. През юни, когато напрежението в региона ескалира по време на 12-дневен конфликт между Израел и Иран, базовият курс за супертанкер, превозващ 2 милиона барела суров петрол от Близкия изток до Китай, скочи.

Ормузкия пролив е ключов изход за износа на петрол и газ от Близкия изток | Иран заяви, че има възможност да затвори пролива в моменти на напрежение

Колко важен е петролът за икономиката на Иран?

Износът на петрол остава централен стълб на икономиката, въпреки дългогодишните усилия да се намали зависимостта от суровия петрол и да се диверсифицира в тежка промишленост, текстил и минно дело.

Макар санкциите да принудиха Иран да изнася петрола си с големи отстъпки от международните референтни цени, за да привлече купувачи, страната все пак е спечелила около 2,7 милиарда долара приходи само през ноември, като се използва отстъпка от 45 долара за барел, след като се отчетат разходите за транспорт и други разходи, сочи изчисление на Bloomberg.

Още по темата

Goldman прогнозира Брент средно на $56 за 2026г

Тръмп заплашва с 25% мита върху стоките от „бизнес“ партньорите на Иран

Ди Паола: Тръмп не би разрушил инфраструктурата на Иран