НАТО няма устойчивост да води продължителна война
Бойното поле става по-сложно и варира от кибер- до военни заплахи, предупреди висш британски военен
Редактор: Божидарка Чобалигова
Въоръжените сили на НАТО към момента не разполагат с необходимата устойчивост за продължителен конфликт, предупреди най-високопоставеният морски командир на алианса, като засили опасенията, че Европа все още не е подготвена за дългосрочна конфронтация с Русия.
Майк Атли, вицеадмирал от Кралските военноморски сили на Великобритания, който ръководи Съюзническото морско командване на блока, заявява в интервю, че западните въоръжени сили трябва да се подготвят за по-сложно бойно поле, вариращо от кибер- до военни заплахи. Той допълни, че НАТО има по-големи способности от Русия, но не непременно способността да ги поддържа в период на продължителни боеве.
„Имаме ли устойчивостта, която бихме искали да имаме? Струва ми се, че коментарите през последните десет месеца показаха, че не, нямаме“, казва Атли пред Bloomberg. „Но нациите са го признали и са готови да инвестират в тези способности, за да увеличат устойчивостта ни“, допълва той.
Високопоставени европейски представители в областта на сигурността говориха за необходимостта от подготовка за възможен конфликт с Русия, тъй като Москва засилва хибридните си атаки срещу Европа. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви миналата седмица, че „Русия може да е готова да използва военна сила срещу НАТО в рамките на пет години“ и че алиансът „трябва да бъде подготвен за мащаба на войните, които са преживели нашите баби и дядовци, прабаби и прадядовци“.
В понеделник новите ръководители на разузнавателните служби и въоръжените сили на Великобритания отправиха сходни предупреждения, като директорът на МИ6 Блейз Метревели заяви, че Европа „оперира в пространството между мира и войната“. Началникът на британските въоръжени сили Ричард Найтън заяви отделно, че повече британци трябва да бъдат подготвени да се сражават за страната си.
Стремежът на Доналд Тръмп за ускоряване на мирните проговори между Русия и Украйна поднови опасенията, че американският президент иска да пренасочи вниманието си от Европа, въпреки че лидерите на Стария континент се надяват, че критичните разпоредби в подкрепяния от Конгреса Закон за националната отбрана ще затруднят изтеглянето на американските войски и ключови оръжейни системи от региона.
Дори и да бъде постигнато примирие, западните представители в областта на сигурността считат, че Владимир Путин ще продължи да воюва в Украйна и да предприема хибридни атаки на други места.
Макар че всички членове на НАТО с изключение на Испания приеха тази година да заделят най-малко 3,5% от брутния вътрешен продукт за основни програми за отбрана и още 1,5% от свързаните области до 2035 г., те са по-бавни в разпределянето на средствата. Великобритания, където Атли започва военната си кариера през 1988 г., отложи публикуването на собствения си план за инвестиции в отбраната до следващата година.
Все пак Атли заяви, че инвестициите на НАТО ще са в унисон с разнообразните предизвикателства „с течение на времето“.
„Реалист съм – парите са проблем и всички наши съюзници имат много конкурентни приоритети за това как да харчат парите на данъкоплатците“, отбелязва той. „Не твърдя, че отбраната трябва да получи всеки цент, за да го похарчи за всяка налична способност. Става въпрос за приоритизиране“, коментира Атли.
Руската армия продължава да проучва границите на НАТО – изпраща кораби в британски води и представи най-новата си подводница, способна на пренася торпедни дронове „Посейдон“. Путин заяви, че ядреното оръжие е избегнало прехващане при последните изпитвания.
НАТО започна операция „Балтийски страж“ по-рано тази година, за да засили присъствието си и да защити по-добре критичната подводна инфраструктура чрез интегриране на фрегати, морски патрулни самолети и военноморски дронове. Комбинацията от данни и нови технологии, разработени за откриване на подозрителни дейности в съчетание с военни кораби и други военни средства позволява на НАТО да реагира по-бързо при установяването на заплаха.
Въпреки че този вид игра на котка и мишка между руски кораби и кораби на НАТО може би напомня за Студената война, Атли казва, че нещата са много по-сложни сега, тъй като светът е станал силно взаимозависим. Това означава, че уязвимите активи включват технологии, вериги за доставка и права върху интелектуалната собственост. Сътрудничеството на Русия със страни като Китай, Иран и Северна Корея само прави задачата по-трудна.
„Това предизвикателство ще става все по-сложно, по-устойчиво и няма да изчезне. Това е наистина много различно бойно поле“, коментира Атли.
Тази година НАТО публикува нова морска стратегия, която очертава виждането му за повишаване на устойчивостта в тази област, подкрепено от индустриално сътрудничество с възможност за бързо производство на запаси от боеприпаси. Последната подобна стратегия, публикувана през 2011 г. и насочена предимно към борбата с фундаменталния тероризъм, бързо остаря след анексирането на Крим от Русия.
Новата стратегия посочва Русия и тероризма като двете най-големи заплахи за НАТО и подчертава трансатлантическите проблеми за сигурността, предизвикани от т. нар. „сенчест флот“ от кораби и собствено наблюдение на Русия върху подводната инфраструктура на Европа.
Стратегията посочва също, че Китай „създава системни предизвикателства“ за региона поради бързо разширяващите се военноморски способности, както и по-широкото струпване на въоръжени сили и присъствие в Арктика и т. нар. „далечен север“. „Задълбочаващото се стратегическо партньорство“ между Пекин и Москва също е повод за загриженост за НАТО, която смята Китай за „решаващ фактор“ за войната на Русия в Украйна.
Въпреки резервите си относно сегашната готовност за продължителен конфликт, Атли счита, че страните членки на НАТО поемат необходимите ангажименти.
„Смятам ли, че нещата вървят в правилната посока? Напълно. Да, така е“, отбелязва той.