Върховният лидер аятолах Али Хаменей беше типично войнствен в речта си пред нацията в петък. Според него как Иран може да се довери на новия американски президент, който преди това изолира Ислямската република и ѝ наложи още икономически санкции?
Критично е обаче, че Хаменей не изключи изрично разговори със САЩ, след като тази седмица президентът Доналд Тръмп даде най-силния си досега сигнал, че иска да се ангажира пряко с Иран.
Сега изглежда, че инерцията е по-скоро на страната на дипломатите, отколкото на генералите от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. С отслабването на иранските пълномощници от страна на Израел и с умножаването на икономическите предизвикателства пред режима висшите служители и законодателите са все по-притеснени от острата липса на чуждестранни инвестиции, а някои открито призовават за директни разговори със САЩ.
Световните сили се надпреварват да оформят Близкия изток след прекратяването на огъня в Газа и Ливан и падането на режима на Асад в Сирия. Реакцията на Иран ще бъде от ключово значение за региона. За Хаменей, който с неохота подписа ядреното споразумение от 2015 г., което Тръмп след това развали, американският призив за помирение може да се окаже подходящ момент, стига духовникът да е убеден, че това няма да доведе до друг катастрофален договор.
„Хаменей е прагматичен човек“, казва Вали Наср, бивш съветник в Държавния департамент на САЩ и професор по международни отношения и близкоизточни изследвания в университета „Джон Хопкинс“. „Той ще трябва да търси дипломатически решения за нуждите на иранската сигурност.“
Съюзниците на Иран в Източното Средиземноморие - „Хизбула“, „Хамас“, силите на Башар Асад в Сирия - са или силно намалели, или са изчезнали. Така наречената „Ос на съпротивата“ е в разпад.
Правителството на президента Масуд Пезешкян, политически умерен, е изправено пред съвсем различни политически реалности в сравнение с времето, когато реформаторите бяха на власт за последен път през 2021 г. и бяха обезсилени от стратегията на Тръмп за „максимален натиск“ през първия му мандат.
„Сега за нас е време да продължим напред“, заяви бившият ирански външен министър Мохамад Джавад Зариф, който сега е вицепрезидент по стратегическите въпроси, на Световния икономически форум в Давос на 22 януари. „Можем да се движим напред въз основа на възможностите, а не въз основа на заплахите.“
Дипломатът ветеран заяви, че с администрацията на Байдън се работи по разрешаването на ядреното противопоставяне. Но иранското правителство е било заслепено от нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври. Това „унищожи“ планираната среща с американски представители, каза той. Това не е първият път, в който той се оплаква, че „дипломатическото поле“ на Иран е било прекършено от събитията на „бойното поле“.
В сряда Тръмп даде сигнал, че може да изостави тактиката от миналото и да смекчи подхода си към Иран: той иска да сключи ядрена сделка, която да позволи на страната „мирно да се развива и просперира“.
Часове по-рано той шокира света, като обяви, че САЩ ще превземат Газа и ще преместят палестинските ѝ жители на друго място, за да могат да построят „ривиера“. Тези коментари бяха широко осъдени.
„Искам Иран да бъде велика и успешна страна, но такава, която не може да има ядрено оръжие“, каза Тръмп в публикация в социалната си мрежа Truth Social. „Съобщенията, че Съединените щати, които работят съвместно с Израел, ще взривят Иран на парчета, СА ГРОЗНО ИЗМИСЛЕНИ.“ Той заяви, че работата по споразумението трябва да започне незабавно.
Думите бележат драматичен контраст с начина, по който Тръмп се обръщаше към Ислямската република. Зариф отбеляза в Давос, че ястребово настроените служители, които разработваха политиката на САЩ по отношение на Иран по време на първото президентство на Тръмп, са плод на миналото.
Новите американски санкции на Тръмп бяха насочени към шепа кораби, превозващи ирански петрол, макар че според спедитори и анализатори не са били чак такива, каквито са били заплахите.
„Тонът и изявленията на президента Тръмп подчертават, че той не желае да пристъпи с пълна пара към прилагане на максимален натиск, за да даде време за дипломатически пробив“, заяви Ели Геранмайе, старши сътрудник по политиките и заместник-ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Европейския съвет за външна политика. „Сега топката е в полето на Техеран, който трябва да направи нещо. Но времето за това ще бъде много кратко.“
Коментарите на Хаменей в петък ще успокоят основните му поддръжници, които поддържат Ислямската република, и хардлайнерите, които го заобикалят. Те доминират в ключови институции като ГРУ и съдебната власт.
Акцентът му върху това как Тръмп веднъж вече се отказа от ядрената сделка може да е и знак, че той очаква предварителни гаранции или уверения от Белия дом, че САЩ не само ще удържат на думата си, но и облекчаването на санкциите ще е постоянно.
Наличието на умерен президент - избран на предсрочен вот през юли миналата година, след като твърдолинейният му предшественик загина при катастрофа с хеликоптер - отразява и факта, че теокрацията вече не може да си позволи да остане икономически изолирана, тъй като се сблъсква с инфраструктурна криза и непопулярност.
За тази цел на среща с чуждестранни посланици в Техеран в четвъртък Пезешкиян повтори, че Иран не се стреми към ядрени оръжия и заяви, че те нарушават доктрината на Ислямската република срещу оръжията за масово унищожение, според държавната информационна агенция на Ислямската република.
Не беше ясно дали той е адресирал директно коментарите на Тръмп. Но изглежда, че той направи намек за призивите на американския президент за „проверена“ ядрена сделка, като повтори, че Международната агенция за атомна енергия на ООН е добре дошла да проучи атомните дейности на Иран.
След избирането си Пезешкян превърна облекчаването на санкциите в свой приоритет и въпреки думите на Хаменей единственият начин да се постигне това е да се съживят преговорите със САЩ. Това би осигурило икономически спасителен пояс, от който обикновените иранци отчаяно се нуждаят.
Според Наср отслабването на иранската мрежа от съюзници в Леванта от страна на Израел е послужило за удар на иранските ястреби като Саид Джалили, основният съперник на Пезешкиан на президентските избори миналото лято, които „искат твърдо състояние на конфронтация с Америка“, което е довело до повече сътресения и изолационизъм пред вратата на Хаменей.
Но няма никаква гаранция, че двамата дългогодишни врагове - връзките им официално са прекъснати след Ислямската революция от 1979 г. - ще си стиснат ръцете. Не е ясно и как Иран може да сключи каквото и да е споразумение със САЩ, докато Тръмп говори за превземане на Газа и убива всякакъв шанс за бъдеща палестинска държавност.
Хардлайнерите на Иран заклеймиха коментарите на Зариф в Давос и поставиха под въпрос разумността на пътуването му. Те вероятно ще се опитват непрекъснато да усложняват неговия и на Пезешкян опит за съживяване на ядреното споразумение.
„Ако иранските лидери осъзнаят, че има някакъв малък шанс за промяна в американското поведение, те биха се замислили за преговори“, казва Фоад Изади, доцент във Факултета по световни науки в Техеранския университет и критик на ядреното споразумение от 2015 г. Но за Тръмп всичко това е едно шоу, казва той. „Мисля, че иранските лидери отказват да му дадат този шанс“.