Производството на ток е напът да стане по-малко смъртоносно

Ето една завладяваща мисъл: 2022 г. може да е била годината, в която въглеродните емисии от глобалния електроенергиен сектор са достигнали своя пик завинаги. И все пак енергийните технологии, които ни доведоха дотам, се сблъскват с нарастващ набор от ограничения точно в неподходящия момент.

Перспективата за пик на емисиите се повдига в скорошен преглед на глобалните данни за електроенергията, публикуван от Ember, базиран в Обединеното кралство мозъчен тръст, който се застъпва за чиста енергия. Това би било епохално събитие: Производството на електроенергия е най-големият източник на емисии на въглероден диоксид, свързани с енергията, което представлява 42% миналата година. Ако преходите се отнасят изцяло до замяната на един набор от технологии с друг, този процес започва с по-старата система, която достига пика си и след това намалява.

Въпреки цялата сложност, която включва, математиката е ясна: ако глобалното търсене на електроенергия се повиши с X ватчаса и генерирането без емисии се повиши с X+1 ватчаса, тогава по дефиниция електричеството от източници, отделящи въглерод, като въглища и природни газ намаля.

Миналата година източниците на неизкопаеми горива – включително вятърни, слънчеви, ядрени, водни и биогорива – са покрили 74% от увеличението на търсенето на електроенергия според данните на Ember. 80% от това е само за вятърна и слънчева енергия, което отразява необичаен спад в други неемитиращи емисии, главно поради прекъсванията на АЕЦ във Франция и затварянията им в Германия. Като цяло това доведе интензивността на емисиите за глобалния енергиен сектор до рекордно ниско ниво.

С няколко основни предположения, делът на производството без емисии в растежа на търсенето вероятно може да премине над 100% тази година, което означава, че електроенергията от изкопаеми горива ще спадне леко. Да приемем, че търсенето на електроенергия нараства с 2,5%, вятърната и слънчевата продукция с 18,6% и производството от други неемитиращи източници с 1,7% (всички това са средни стойности за десетте години до 2022 г.). На тази база светът ще консумира допълнителни 726 тераватчаса - а източниците без емисии ще осигурят всичко това и повече, с допълнителни 773 тераватчаса.

Преди да напишете некролозите за въглищата и природния газ, помнете старата поговорка, че някои модели са полезни, но всички са погрешни. Плюс това, този спорен спад в производството на изкопаеми горива през 2023 г. е малък и сме виждали такива спадове преди този век, включително през 2019 г. (другите две, 2009 и 2020 г., имаха някои смекчаващи обстоятелства, може би си спомняте). Променете предположенията за 2023 г., за да използвате вместо това петгодишни средни стойности, и производството на изкопаеми горива ще се увеличи леко.

Независимо от това математиката е толкова фино балансирана, че настоящите производители, след много десетилетия на господство и гарантиран растеж, са изправени пред ново и по-предизвикателно бъдеще. Устойчивият двуцифрен ръст на производството на възобновяеми енергийни източници изглежда ще надделее над ниския, линеен ръст на търсенето на електроенергия – като по този начин ограничи и в крайна сметка намали дела на производството на изкопаеми горива – скоро, дори и де не е тази година. Слънчевата и вятърната енергия са най-голямата причина за това. Само миналогодишното увеличение на вятърната и слънчевата енергия е еквивалентно на цялото потребление на електроенергия в Германия.

Дори само преди десетилетие слънчевата и вятърната енергия бяха сравнително рядко срещани, произвеждайки 3% от световното електричество. Извън Калифорния, забелязването на покривни панели в САЩ можеше да предизвика шок. Оттогава цената на вятърната енергия е намаляла наполовина; слънчевата с около 80%. Заедно те сега генерират 12% от световното електричество, изпреварвайки ядрената енергия. Това, което беше непознато и авангардно, се превърна в мейнстрийм; малко скучно даже.

В този момент обаче има риск за вятърната и слънчевата енергия. Техният метеоритен възход – с нарастване на продукцията повече от 100 пъти от 2000 г. насам – се дължи главно на смесица от поддържаща климатична политика в множество юрисдикции и подкрепяща индустриална политика, особено в Китай. Първите дават висока стойност на своите избегнати емисии, докато вторите намаляват разходите си.

Сега виждаме обрати или опити за обръщане и на двата фронта. Това може да звучи странно, като се има предвид, че делът на световните емисии от нации без цел за нетна нула е спаднал от 70% на 9% само за три години, според данни, събрани от Bloomberg NEF. През същите тези три години обаче започнаха войната на Русия в Украйна и по-широка фрагментация в търговските отношения, за да предизвикат постигането на подобни цели, които вече бяха достатъчно амбициозни.

Подновеният фокус върху енергийната сигурност може да работи в полза на възобновяемите енергийни източници, тъй като те помагат за диверсификация от вносни изкопаеми горива. Но може също така да действа и по другия начин, като насърчи използването и развитието на местни изкопаеми горива и източници на топлинна енергия като алтернатива или дори просто резервна система. Само вижте плановете на Китай да построи голям брой нови централи, работещи с въглища, като добави към въглищния флот, който вече произвежда повече електроенергия от цялата мрежа на САЩ.

В САЩ политиката около чистите технологии се промени драматично през изминалата година с приемането на Закона за намаляване на инфлацията (IRA), най-вече към по-добро по отношение на насърчаването на повече търсене. И все пак тежките вътрешни елементи на IRA, идващи в контекста на влошаващите се отношения с Китай, означават, че поне част от допълнителните субсидии ще продължат да покриват по-високите разходи на нарушените вериги на доставки. Скорошното гласуване на Конгреса, което се опитва да принуди Белия дом да наложи отново санкции върху слънчевите панели от няколко страни в Азия, почти сигурно ще получи вето от президента. Но по-широките протекционистични тенденции, които заплашват да обърнат спада на разходите, който е в основата на бума на слънчевата и вятърната енергия, поне за няколко години, остават. Те са неразделна част от собствените планове на президента, дори ако съществуват в напрежение.

Това е отчасти защото, в другата крайност, много републикански законодатели са възприели инстинктивна враждебност към чистата енергия, без значение колко полезна може да бъде тя за собствените им области. Тексас се очерта като своеобразен шампион, като щатските сенатори изглежда са готови да смажат собствения му процъфтяващ сектор на възобновяемите енергийни източници - и група собственици на земя - само за да докажат... нещо. Колкото и ирационално да е това, то съвпада до известна степен с нарастващото противопоставяне на проекти за възобновяема енергия от комунални услуги от някои местни общности в САЩ и Европа. В известен смисъл това е още един знак за успех: всички енергийни проекти разрошват нечии пера, докато изпъстрят повече от пейзажа. Все пак това е проблем.

Ние имаме навика в САЩ да натоварваме нашите енергийни пазари с косвени цели, било то различните социални надбавки, наслоени в сметките за комунални услуги в Калифорния, или опити да се даде тласък на един вид политически облагодетелствана енергия над друга (благодаря отново, Тексас). Отчитам тук таксите или субсидиите, свързани с емисиите, тъй като, колкото и несъвършени да са те, те са насочени към външен ефект, присъщ на енергийната система. И все пак, използването на енергийна политика за постигане на геополитически или трудови цели (или просто за начесване на възпален идеологически сърбеж) по своята същност рискува да изкриви или дерайлира енергийните цели.

Слънчевата и вятърната енергия са постигнали много досега и може да са на прага на форсирането на първия голям пик в емисиите. Въпреки това, за да запази инерцията, политиката трябва да остане подкрепяща, а не разсейваща или ограничаваща. Общественото благо, което пораждат – по-ниските емисии – остава твърде мъгляво ценено в голяма част от света, за да се приеме, че са постигнали достатъчна скорост на възприемане. Освен това, преодоляването на техните ограничения от страна на променливото производство означава насърчаване на по-нататъшен огромен напредък в свързаните приложения за съхранение на енергия и сложно управление на търсенето. Те също се нуждаят от целенасочена политическа подкрепа и реформа на пазара на електроенергия, за да процъфтяват напълно.

Преминаването на вятърната и слънчевата енергия от екзотиката към ежедневието трябва да се отпразнува. За всяка технология скучното е добро. Скучно означава, че е толкова безопасно, надеждно и достъпно, че всъщност не трябва да се тревожим за него. Просто не позволявайте това да породи самодоволство.

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Бивш инвестиционен банкер, той е бил редактор на рубриката Heard on the Street на The Wall Street Journal и репортер за Financial Times.

Още по темата

Слънчевата енергия изпреварва въглищата в Европа за първи път... но има проблем

Водородното бъдеще на Европа не успява да привлече инвеститори

Европейският газ се върна в нормалните граници за първи път от енергийната криза

Руската ядрена компания, без която Западът не може

Европейските енергийни гиганти имат необясним проблем с търговските си звена

Европа извади късмет с газа, но е по-добре да не изкушава съдбата сега

Новаторска идея за прекратяване на енергийна криза: оставете пазарът да работи