Предизвикателството пред ОПЕК+ е как да реши вътрешния спор, докато цените падат

На пръв поглед всички са обединени в семейството на ОПЕК+. Слушайте министрите преди срещата им в неделя и всеки издава правилните звуци. Не се изненадвайте, ако картелът удвои съкращенията на производството си, поне на хартия, за да се опита да намали цените на петрола.

Зад затворени врати обаче не всичко е толкова гладко.

Докато Русия, Иран и Венецуела изпомпват повече петрол от очакваното в момента, въпреки западните санкции, ключовата страна, която трябва да се наблюдава през 2024 г., са Обединените арабски емирства, четвъртият по големина производител в рамките на алианса ОПЕК+.

От няколко години ОАЕ водят неуспешна кампания за по-висока квота, съизмерима с нарастващия производствен капацитет. Натискът на емирствата избухна публично през юли 2021 г., когато Рияд и Абу Даби се сблъскаха на среща на ОПЕК+, принуждавайки групата да отложи събирането. Срещата не започна отново, докато ОАЕ няколко дни по-късно не оттеглиха исканията си под саудитски натиск.

Почти две години по-късно пазарът до голяма степен е забравил за този епизод. Но враждата не е изчезнала и може да стане централна през следващите няколко месеца, докато ОПЕК+ започва да планира производствената си политика за 2024 г. Разликата от 2021 г. е, че Рияд изглежда готов да задоволи своя съсед.

Напрежението беше изразено в поредица от неофициални брифинги от двете страни, като някои дипломати от Емирствата дори поставиха под съмнение стойността на членството в ОПЕК. Вярвам, че тези брифинги бяха по-скоро инструмент в кампанията за осигуряване на увеличение на квотата, отколкото реална заплаха. Ако Рияд позволи на Абу Даби да изпомпва повече петрол през 2024 г., както изглежда е сделката, вярвам, че ОАЕ ще се радват да останат в ОПЕК.

Тъй като пазарът на петрол вече е в излишък, до голяма степен поради руското производство, е трудно да се види как ангажирането с добавяне на доставки би било нещо друго, освен меча атака. Цените на петрола паднаха до близо 70 долара за барел, което е спад с почти 30% спрямо края на миналата година. И този спад е още по-лош, когато се коригира с инфлацията. Понастоящем покупателната способност на барел петрол в реално изражение се връща на нивото от 2005 г.

Ако търсенето и предлагането се държат през втората половина на годината, както очаква ОПЕК в момента, затягането на пазара в края на 2023 г. и началото на 2024 г., разрешението за ОАЕ да увеличи производството си може да бъде лесно. Увеличението ще бъде погълнато от търсенето на допълнителен петрол. Но ако пазарът остане хлабав, всяко увеличение може да окаже натиск върху цените.

ОПЕК+ влияе върху цените, като определя цели за добив – наречени „квоти“ – за групата и за всеки от нейните членове. Индивидуалните нива се изчисляват въз основа на микс от историческа продукция, производствен капацитет, петролни запаси и голяма доза пререкания.

Въз основа на последната сделка между шепа страни от ОПЕК в края на април, ОАЕ имат „доброволно“ ниво на производство от 2,875 милиона барела на ден. Но страната казва, че може да произведе повече от 4 милиона. Така, почти една трета от капацитета му за изпомпване остава неизползван. Каква нова цел за производство би задоволила ОАЕ? Ако вярвате на бърборенето на базирани в Близкия изток дипломати, Абу Даби и Рияд вече са се споразумели на четири очи за компромисно увеличение. Средната точка, около 3,5 милиона барела на ден, вероятно е добър залог. И двете страни ще могат да претендират за победа.

Ако, както очаквам, ОАЕ спечели по-висока квота през 2024 г., това вероятно ще бъде първата стъпка от поредица от увеличения. Миналата година Абу Даби представи своя план за достигане на производствен капацитет от 5 милиона барела на ден до 2027 г., като първоначалната цел за това бе 2030 г.

От политическа гледна точка за ОПЕК+ няма да е лесно да преначертае индивидуалните си квоти. Последният път беше по време на разгара на пандемията от Covid-19, когато търсенето на петрол се изпари. Групата беше под натиск и съгласието за нови национални цели стана по-лесно. Занапред може да е по-трудно. Няколко държави от ОПЕК, включително Ангола и Нигерия, не успяват да достигнат официалните си нива поради години на пренебрегване на тяхната петролна индустрия. Като такива, те биха могли да видят своите квоти намалени, за да отразят тази реалност. Но признаването, че човек не може да изпомпва толкова, колкото позволява ОПЕК, е доста трудно от политическа гледна точка.

ОПЕК+ се бори с ниските цени на петрола в момента. Неговото внимание - и това на пазара - е насочено през следващите няколко седмици. Но гледайки напред, през 2024 г., ако ОАЕ наложат исканията си на ОПЕК+, можем да видим по-голям натиск върху цените на петрола.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

ОПЕК+ се изправя пред петролен пазар, разкъсван от опасения за търсенето и рецесия

ОПЕК забрани достъп на Bloomberg, Reuters, WSJ до сградата във Виена

Износът на руски петрол остава висок три месеца след обявения спад на добива

Русия е по-голям проблем за саудитците от спекулантите с петрол

За световния петролен пазар съкращаването на добива в Русия просто не се случва