Ердоган няма да се промени, Байдън също няма нужда да го прави

По време на сегашната предизборна кампания той и други лидери на неговата Партия на справедливостта и развитието обвиняваха Запада, и особено САЩ, за голяма част от проблемите на Турция днес.

19:09 | 26 май 2023
Автор: Боби Гош
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Изглежда все по-вероятно, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган да бъде преизбран на втория тур на изборите в неделя, и ако това наистина се случи, можете да сте сигурни за три неща. Първо: Турция ще продължи да се отдалечава от Запада. Второ: Икономиката ѝ ще продължи да върви надолу. И трето: Външнополитическият елит на САЩ ще препоръча на Вашингтон да се споразумее с Анкара с аргумента, че това би било по-добре от още пет години неприязън.

Администрацията на президента Джо Байдън трябва да следва логиката на първите две сигурни неща, за да отхвърли аргументацията на третото. Вместо да бърза да се помирява с Ердоган, тя трябва да увеличи икономическия и дипломатическия натиск, докато той не бъде готов да рестартира американско-турските отношения.

Никой във Вашингтон не бива да затаява дъх. Турският лидер даде ясно да се разбере, че няма намерение да промени нито една от своите политики - нито вътрешна, нито външна. В интервю за CNN Ердоган заяви, че "абсолютно" ще продължи да намалява лихвените проценти, въпреки множеството доказателства, че това е нанесло тежки вреди на икономиката и е отблъснало инвеститорите. Той също така говори положително за "специалните" си отношения с руския президент Владимир Путин, повтори дългогодишния си отказ да прилага санкции срещу Русия и разкритикува Запада, че не успява да възприеме "балансиран подход" към Москва.

Именно подходът на Ердоган към външната политика е този, в който видимо липсва баланс. Докато изграждаше специалните си отношения с Путин в продължение на няколко години, той отчужди Турция от партньорите ѝ от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и застраши отбраната на алианса - най-провокативно чрез закупуването на руски системи за противоракетна отбрана С-400. Той също така разгневи основните търговски партньори на страната си в Европа, като заплаши да отприщи поток от бежанци през западните граници на Турция.

По време на сегашната предизборна кампания той и други лидери на неговата Партия на справедливостта и развитието обвиняваха Запада, и особено САЩ, за голяма част от проблемите на Турция днес.

Оптимистите биха посочили, че Ердоган е известен с резки обрати във външната политика: През последните няколко години той се помири с близкоизточни държави, които преди това беше отблъснал, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет и Израел. Може би ще направи същото и със САЩ, ако администрацията на Байдън, да речем, върне Турция в програмата за производство на F-35 (тя беше премахната, когато Анкара купи С-400) или оттегли американската подкрепа за кюрдските съюзници, които Ердоган смята за терористи.

Промените в Близкия изток на Ердоган обаче не са резултат от умиротворяване на регионалните лидери: В по-голямата си част те бяха продиктувани от неговото отчаяние. След като икономиката на Турция е закъсала, той се нуждае от щедростта на арабите от Персийския залив. И без снизхождението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, той се нуждаеше от израелска и египетска дипломатическа помощ за разрешаване на регионалните спорове.
Урокът от тези обрати за администрацията на Байдън е, че в отношенията си с размирна Турция е добре да се изчака.
Трудно е да се определи каква комбинация от фактори ще принуди Ердоган да потърси рестартиране на отношенията със Запада, но два елемента са от съществено значение. Единият е, че Турция ще трябва да достигне ниво на икономическа криза, от което дори арабските приятели на Ердоган няма да могат да го измъкнат. Другият е, че поведението на Русия във войната в Украйна превръща специалните му отношения с Путин в отговорност.

Администрацията на Байдън не трябва да прави почти нищо по отношение на първия въпрос: На Ердоган може да се разчита да вкара турската икономика още по-дълбоко в дупката, която е създал, а арабските петролни държави няма да му оказват подкрепа още дълго. Както би могъл да потвърди президентът на Египет Абдел-Фатах Ел-Сиси, саудитците и емирствата вече не обслужват неограничени спасителни програми.

Що се отнася до второто, администрацията на Байдън и Западният алианс твърдо подкрепиха Украйна, за да отблъсне руската инвазия. Колкото повече обрати претърпява Путин на бойното поле, толкова по-малко специално ще изглежда приятелството му с Ердоган. Междувременно Вашингтон трябва да продължи да оказва натиск върху Анкара да спре да позволява на Москва достъп до санкционирани стоки. Заплахата от наказателни мерки има известен ефект: Наскоро Турция блокира транзита на някои пратки.

Ако Ердоган спечели втория тур на изборите в неделя, както се очаква, темата на благодарствената му реч ще бъде, че Турция няма да промени политиката си. Байдън трябва да даде знак, че и САЩ няма да го направят.

Боби Гош е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ международната дипломация. Преди това той е бил главен редактор в Hindustan Times, управляващ редактор в Quartz и международен редактор в Time.