Credit Suisse беше спасена засега, но ще може ли да остане независимa

Credit Suisse Group AG се оглеждаше за кавалерията в сряда и в крайна сметка тя дойде: швейцарските власти ѝ хвърлиха ликвидна линия от 50 милиарда франка (54 милиарда долара), за да потушат нарастващата паника, която заплашваше да преодолее нейните защити.

Още един момент на остра опасност в битката на Credit Suisse да преоткрие себе си отминава: нейните акции скочиха и рисковете на дълга ѝ се подобриха в началото на търговията в четвъртък, въпреки че тези печалби загубиха сила с напредването на сутринта. Проблемът е, че хроничните проблеми остават и там са фокусирани инвеститорите. Някои все още вярват в независимо бъдеще за Credit Suisse, макар и с много намален размер и амбиция; други сега виждат поглъщането и разпадането като най-вероятното крайно решение.

Главният изпълнителен директор Улрих Кьорнер и останалата част от ръководството могат само да се придържат към стратегическото си обновяване и да се опитат да спечелят вярата на клиентите и персонала. Кьорнер каза на служителите да се съсредоточат върху фактите, а не чувствата. Той се нуждае вложителите да направят същото.

Credit Suisse разполага с изобилие от капитал, без застрашаващи загуби от лоши активи и повече от достатъчно ликвидност, за да посрещне тегленията. В момента е важна вярата, а не основите.

За следващите месеци проблемът е, че продължителната бизнес несигурност и поредният пристъп на остър страх добавиха притеснения, че вече е нанесеса твърде много вреда на името на банката. Персоналът напусна и богатите клиенти съкратиха активите си. Именно тези щети - или "ерозия на франчайзинг" на банков език - накараха анализатора на JPMorgan Chase & Co. Киан Абухюсейн да реши, че сегашните планове вече не са достатъчни. Той вижда продажба и разпадане, вероятно ръководени от UBS Group AG, като най-вероятния финал сега. Най-малкото, казва Абухюсейн, инвестиционната банка ще трябва да бъде напълно затворена. Няма да има възраждане в стил First Boston.

Какво може да направи Credit Suisse, за да избегне тази съдба? Първо, да запълни информационната празнота, която е оставила акциите с малко, ако изобщо има такива, маргинални поддръжници. Някъде близо до годишното събрание на акционерите в началото на април и преди резултатите за първото тримесечие няколко седмици по-късно, банката трябва да може да публикува подробности за историческите разходи и приходи на реорганизирания, продължаващ набор от бизнеси. Това е изключително важна първа стъпка, която може да даде на анализаторите и инвеститорите данните, от които се нуждаят, за да оценят вероятната му доходност и да вземат по-информирани решения за това колко трябва да струва акцията. Колкото по-бързо се появят тези числа, толкова по-добре.

Офертата на Credit Suisse да изкупи обратно собствените си облигации на стойност около 3 милиарда долара също е смела игра, предназначена да има множество печалби, докато банката се бори за оцеляване. Разпродажба на акции и облигации на банка и скок в разходите за защита на дълга ѝ срещу неизпълнение създава неприятна обратна връзка, която пряко вреди на способността ѝ да работи.

Още по темата

Стрес тестовете на Фед не са отразили риска от рязко увеличаване на лихвите

Финансовата система само се кърпи, а ѝ трябва котва като златния стандарт

Обхванатата от криза Credit Suisse заемa 54 милиарда долара от централната банка

Най-големият акционер в Credit Suisse отказа да инвестира повече в нея и срина книжата с 30%

Тези движения на пазара правят Credit Suisse по-рисков контрагент за неща като сделки с деривати. Нейните клиенти и партньори в тези сделки трябва да купуват повече хеджове и това може да ги накара да ограничат експозицията си към швейцарската банка, както се съобщава в сряда от BNP Paribas SA. Това е направо лошо за бизнеса.

Предлагането на обратно изкупуване на дълг, който се търгува на проблемни нива, повишава цените и помага за намаляване на разходите за защита. Освен това за всяка облигация, изкупена обратно на по-ниска от номиналната стойност, Credit Suisse добавя към капитала си, като печели от частта от дълга си, която сега никога не трябва да изплаща. Рискът е намален, балансът е допълнително укрепен и тези облигационери, които не са продали, притежават по-сигурна ценна книга от преди.

Deutsche Bank AG следваше тази стратегия по време на кризата, а Credit Suisse също го направи в края на миналата година, след като бившият ковчежник на германската банка Диксит Джоши се присъедини като главен финансов директор. Това е умна тактика, но досега не е имала желания ефект: облигациите на Credit Suisse и суаповете за кредитно неизпълнение все още бяха под натиск в четвъртък, когато американските пазари отвориха.

Това са нервни дни. Ръководните кадри на Credit Suisse работят безупречно, за да изпълнят план А, но тихо зад кулисите сигурно обсъждат и условни резервни планове. Поглъщане от UBS няма да е лесно: вероятно ще трябва да се отдели местната швейцарска банка, тъй като комбинираният пазарен дял ще бъде твърде голям и голяма част от инвестиционната банка вероятно ще бъде изправена пред скъпоструващо закриване. Международният бизнес с богатство би бил наградата, но там, където има общи клиенти, вероятно ще има и известна загуба на бизнес.

И все пак, ако някоя банка закупи приблизително 40 милиарда франка материален капитал на Credit Suisse за нещо, близко до сегашната пазарна стойност от 8 милиарда франка, тази банка ще си създаде достатъчен буфер да направи някоя и друга грешка.

Пол Дж. Дейвис е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ банкирането и финансите. Преди това е бил репортер за Wall Street Journal и Financial Times.