Да се справиш с Ердоган: как да действат Финландия, Швеция и НАТО

За да се държиш толкова безотговорно, колкото турският президент Реджеп Тайип Ердоган, трябва да си клиничен случай на солипсизъм. От друга страна, може би той го прави нарочно. На Ердоган му предстоят избори през май или юни - избори, които, въпреки силовите му машинации, теоретично може да загуби. В навечерието на изборите той очевидно се опитва да активизира своите твърдолинейни и ислямистки среди. За него това изглежда означава да се държи като геополитически орк.

Официално страната му е една от 30-те членки на НАТО и на хартия дори кандидат един ден да се присъедини към Европейския съюз. В действителност той по-често подкопава западния алианс и ЕС, като част от антизападния си и неоосмански стил. Това включва дори заплахи за война срещу Гърция, съюзник на НАТО. Но най-вече това означава блокиране на присъединяването към НАТО на две доскоро неутрални държави от ЕС - Финландия и Швеция.

Осем месеца след като скандинавските съседи подадоха молба за присъединяване към алианса, само Унгария и Турция все още не са ратифицирали присъединяването им, което трябваше да бъде финализирано на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли тази година. Унгария вече даде знак, че няма да пречи. Остава Турция - тоест Ердоган.

Ердоган намекна, че може би няма нищо против присъединяването на финландците, но че не е в настроение да понася шведите. И това поставя нова дилема както за двете скандинавски страни, така и за алианса. Трябва ли финландците да се присъединят без шведите?

В географско, културно, историческо, политическо и стратегическо отношение Швеция и Финландия в днешно време се възприемат не като съюз, а като двойка. Финландците, които споделят 800-километрова граница с Русия, са военно силни на сушата, а шведите - в морето и във въздуха. Заедно те биха могли да подсигурят - един за друг и за НАТО - Балтийско море срещу руско нападение и да помогнат за защитата на Естония, Латвия, Литва и Полша. Поради всички тези причини двете страни подадоха съвместно заявление за членство в НАТО. На свой ред повечето съюзници ги приеха с ентусиазъм като динамичния дует на Севера. 

Швеция и Финландия могат да направят НАТО по-силна. Присъединявайки се към алианса, скандинавците биха могли да превърнат Балтийско море в езеро на НАТО

Не и Ердоган. Той забеляза възможност да изнудва целия алианс. Според него шведите са били твърде снизходителни към кюрдските групи, които той смята за терористи. И не са продавали на Турция оръжията, които той би искал. Затова Анкара изпрати на Стокхолм списък с искания. 

Шведите изпълниха почти всички от тях. Те се противопоставиха на кюрдските групировки и посочиха, че ще облекчат ограниченията за износ на оръжие, за да може Турция да купува техните изделия. Колкото и да е шокиращо, те все още вярват във върховенството на закона и свободата на словото. Ето защо не могат да се съобразят с Ердоган по два конкретни въпроса.

Първо, те не могат просто да екстрадират в Турция всеки, когото Ердоган би искал да вкара в затвора. Това включва Бюлент Кенеш, журналист, който няма нищо общо с кюрдските терористи. Ердоган твърди, че Кенеш има връзки с Фетхуллах Гюлен, ислямски учен, когото Ердоган обвинява за опита за преврат през 2016 г. Кенеш отрича да е замесен. Той също така не е извършил нищо, което да се счита за престъпление в Швеция. На практика той ще бъде политически затворник в Турция. Затова Върховният съд на Швеция блокира екстрадицията. В страна с независима съдебна система това е краят на историята, както турците може би - с копнеж - оценяват.

Следва един наистина жалък инцидент на безсмислена идиотщина, който обаче минава за законен в Швеция на основание свободата на словото. Наскоро Расмус Палудан, крайно десен бунтар с датски и шведски паспорти, осъден в Дания за расизъм и клевета, изгори копие на Корана близо до турското посолство в Стокхолм. Това беше глупаво и обидно. Но в една свободна страна е позволено да бъдеш обидно глупав. Шведите се извиниха. Ердоган се престори, че не е разбрал нюансите, и обяви кандидатурата им за НАТО за мъртва.

Това, което прави изстъпленията на Ердоган толкова скандални, е геополитическият контекст. Ето единственото нещо, което има значение: Руският президент Владимир Путин води геноцидна война на империалистическа агресия срещу Украйна и не пропуска възможност да каже на руснаците, че смята Украйна чисто и просто за марионетка на НАТО и Запада. 

Вместо обаче да разбере този развой като Zeitenwende (повратна точка) и да стегне редиците си със своите съюзници, Ердоган продължава да играе и на двете страни - НАТО и Москва. Той дори използва руската противоракетна система С-400, която подкопава отбранителната инфраструктура на НАТО. Ето един справедлив въпрос: В случай, че Путин нападне страна от НАТО, би ли участвал Ердоган в защитата на този съюзник?

Какво тогава трябва да направят финландците, шведите и НАТО по отношение на тази каша? Първо, те трябва да изчакат изборите в Турция през май. Ердоган може да бъде победен в президентските избори или неговият политически блок да загуби парламента, или и двете. Нов турски лидер или законодателен орган може да бъде по-разумен. И дори ако Ердоган остане на власт, той може да възвърне разума си след края на кампанията. Така или иначе, все още има вероятност НАТО да приветства официално Швеция и Финландия във Вилнюс през юли.

От друга страна, ако Ердоган се задържи на поста си и продължи да бълва огън, Финландия трябва да продължи сама - с благословията на Швеция - и да стане член на НАТО. В същото време Швеция, която вече има дълбоки логистични връзки с НАТО и двустранни споразумения със САЩ и други западни сили, трябва да продължи да се интегрира в алианса, сякаш е негов член, с цел да официализира присъединяването си възможно най-скоро. Важното е Путин да не се съмнява, че на нападение срещу Швеция или Финландия, или която и да е страна от НАТО, ще отговори цялата лига. Накратко, Путин трябва да знае, че ще загуби.

Освен всичко това, докато се събират във Вилнюс, съюзниците трябва да наваксат и с някои отдавна закъснели домакинства. Подобно на ЕС, но за разлика от почти всички други клубове - от ООН до Съвета на Европа - НАТО не разполага с механизъм за изхвърляне на заблуден член, който се превръща в саботьор. Крайно време е да се въведе такава клауза. Тя няма да бъде насочена към някой конкретен член. Тя просто ще пояснява, че алиансът ще се защитава, дори когато врагът е вътрешен.

Още по темата

Турция поднови натиска върху Швеция и Финландия за членството в НАТО

Финландия обмисля самостоятелно влизане в НАТО, след като Ердоган отхвърли Швеция

Ако Турция блокира Швеция и Финландия, НАТО ще изгони ли Турция?

Турция отмени визита на шведски министър заради ново напрежение, свързано с Корана

Напрежение между Турция и Швеция: Анкара привика шведския посланик