Енергийният преход вече тече. Процесът няма да бъде лесен

Липсата на политическа воля, глобалното затопляне и трудната електрификация в някои сектори са само част от предизвикателствата

17:05 | 4 декември 2022
Автор: Дейвид Бейкър
Снимка: Guillem Sartorio/Bloomberg
Снимка: Guillem Sartorio/Bloomberg

Светът променя цялата си система за производство и използване на енергия, а това не е гладък процес. Настоящият „енергиен преход“ ще замени основата на глобалната икономика – изкопаемите горива – с чисти източници на енергия, които не водят до глобално затопляне. Това е деликатен процес, продължаващ десетилетия, който понякога е сравняван с реконструкцията на самолет по време на полет, пише Bloomberg.

И макар че преходът създаде инвестиции и работни места в глобален план, той предизвика и шокове. В Калифорния се стигна до прекъсвания на електрозахранването, защото старите електроцентрали, работещи с газ, преустановяват работа по-бързо, отколкото възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) могат да ги заменят. Междувременно някои индустрии – като авиационната – засега не могат да работят с електричество.

Въпреки че новата енергийна система може един ден да бъде по-надеждна от старата, има различни причини, поради които преходът се оказва толкова труден. Ето някои от тях:

ВЕИ са периодични

Имаме нужда от по-добри начини за съхраняване на вятърна и слънчева енергия. Енергийните компании по целия свят, например, включват литиево-йонни батерии в електрическата мрежа, разчитайки на технологията, която се използва за мобилните телефони. Но тези батерии обикновено работят само четири часа, преди да се наложи да бъдат презаредени. По-новите видове батерии могат да издържат с часове по-дълго, но все още не могат да захранват мрежата с дни или седмици;

Глобални инвестиции

Глобални инвестиции в източници с нисък отпечатък. Графика: Bloomberg 

ВЕИ трябва да достигнат до хората

Някои слабо населени места – като Големите равнини в САЩ или пустинята Сахара, могат да произведат много енергия, но са необходими високоволтови преносни линии, за да достигне тя до местата, където живеят хората. Тези връзки остават предизвикателство;

Много неща са трудни за електрифициране

Голяма част от енергийния преход включва електрификацията на неща, които традиционно работят с изкопаеми горива – като автомобили, домашни нагреватели и печки. Тази промяна най-накрая започва да се ускорява. Глобалните продажби на електрически автомобили, например, са се увеличили повече от два пъти от 2020 г. до 2021 г., което представлява 9-процентен дял от продажбите на нови автомобили в световен мащаб, сочат данни на BloombergNEF.

Но някои огромни потребители на енергия - като стоманодобивни заводи, циментови заводи, товарни кораби и големи пътнически самолети - не работят лесно с електричество. Това доведе до търсене на друго, годно за съхранение гориво, което няма да доведе до глобално затопляне. Правителствата и индустриите залагат, че водородът ще бъде това гориво, защото може да се направи от вода и да се изгори, без да се произвежда въглероден диоксид. Но изграждането на глобална система за производство и използване на водород изисква масивна нова инфраструктура, която ще отнеме десетилетия;

Липсата на средства, политическа воля или дългосрочно планиране

Понякога и трите липсват. Президентът на САЩ Барак Обама наля публични пари в енергийния преход, финансирайки както злополучната соларна компания Solyndra LLC, така и първата фабрика за електрически автомобили на Tesla. Неговият наследник Доналд Тръмп веднага обърна курса. Законът за забавяне на инфлацията на президента Джо Байдън отделя 374 милиарда долара за разходи, свързани с климата, включително данъчни облекчения за създаване и внедряване на инфраструктура за чиста енергия. Но няма гаранция, че бъдещите администрации ще следват или ще ускорят темпото.

BNEF изчислява, че глобалните инвестиции в прехода надхвърлиха 800 милиарда долара през 2021 г., или около 0,8% от глобалния брутен вътрешен продукт, а трябва да се увеличат пет пъти до 2030 г., за да поддържат света напът да ограничи затоплянето до два градуса по Целзий през този век;

Екстремното време не помага

Глобалното затопляне вече доведе до повече горещи вълни, наводнения и други бедствия. Екстремните горещини увеличават търсенето на електроенергия за климатизация и охлаждане, докато по-непредсказуемият климат може да навреди на производството на електроенергия по много начини.

Горските пожари, подхранвани от изменението на климата, могат да намалят слънчевата енергия заради гъстите облаци дим. Високите температури и сушата осакатяват надеждното производство на водноелектрическа енергия от ключови проекти. С почти никакви въглеродни емисии, ядрената и водната енергия се считат за ключови инструменти в енергийния преход;

Бедните се нуждаят от електричество

Около 770 милиона души по света, или почти 10% от човечеството, все още нямат достъп до електричество през 2020 г., показват данни на Международната агенция по енергетика. Около 2,5 милиарда души не са имали опции за „чисто готвене“, което означава, че е трябвало да използват дърва, дървени въглища и пр., за да приготвят ястията си. За стотиците милиони хора, които все още се опитват да избягат от бедността, преходът е едновременно предизвикателство и възможност;

Все още разчитаме на петрол и газ

Като се има предвид дългата времева рамка за преминаване към възобновяеми енергийни източници, светът все още се нуждае от изкопаеми горива и ще се нуждае от години напред. Въпреки това инвестициите в сферата изостават. Институционалните инвеститори разчитат на ръководителите на петролни компании да отделят по-малко пари за разширяване на производството и вместо това да се фокусират върху предоставянето на повече от печалбите си на акционерите под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции. МАЕ изчислява, че индустрията трябва да харчи около 50% повече всяка година до 2030 г., за да отговори на глобалното търсене на петрол. Но с енергийния преход в ход петролните компании не са сигурни от колко петрол наистина ще се нуждае светът;

Войните усложняват прехода

Войната в Украйна може един ден да се разглежда като повратна точка в енергийния преход, тъй като доведе до ускорението му в Европа. Междувременно инвазията и последвалите санкции създадоха търсене за гориво, което да замени руските доставки, нарушавайки планирането и повишавайки цените. Континентът агресивно купува повече природен газ на световните пазари за отопление на домовете и работата на индустрията.