Цената на информационния вакуум в Китай расте 

Ограниченият достъп на чуждестранни експерти прави още по-трудно разбирането на процеса на вземане на решения в Пекин, пише Financial Times. 

През лятото на 1963 г. Ян Берис седи в офис близо до Вашингтон и преобразува поредица от кодове в текст на английски език. Студентка по китайски език в Мичиганския университет, тя е на летен стаж в Агенцията за национална сигурност.

На теория задачата на Берис е да превежда и анализира телеграми от Китай. Но вместо оригиналното съобщение на китайски език тя вижда само четирицифрен код за всяка дума.

През 1971 г. тя се присъединява към Националния комитет за отношенията между САЩ и Китай, точно когато връзките между двете страни започват да се размразяват. През следващите пет десетилетия тя работи в организацията с нестопанска цел за насърчаване на взаимното разбирателство между САЩ и Китай - от организирането на пинг-понг игри, които помагат за разчупването на ледовете, до изпращането на стотици делегации от начинаещи американски учени и политически анализатори в Китай.

С превръщането на Китай в суперсила знанията и експертизата за страната, натрупани от едно поколение учени, дипломати и бизнесмени, са по-важни от всякога.

Много от тези източници обаче вече са на изчерпване. Под ръководството на китайския лидер Си Дзинпин цензурата е затегната, властта е концентрирана на върха, а достъпът на чужденци е рязко ограничен.

Лишени от много от придобитите от експертната общност познания и лични контакти, правителствата все по-трудно разбират какво наистина се случва в Китай, което засилва усещането за непредсказуемост при вземането на решения в Пекин.

"Ще станем ли отново толкова откъснати, както в онези първи дни? Съществува опасност от това", казва Берис. Тя си спомня, че по време на стажа си в АНС през 1963 г. - време, когато почти не е имало задгранични пътувания до Китай - е имала чувството, че работата е напълно откъсната от китайската действителност. "Сега отново е така - младите служители просто боравят с необработени данни, без да имат връзка с нещо реално".

Политическите настроения във Вашингтон засилват усещането за маргинализация. Експертите по Китай предупреждават, че решителният обрат в настроенията срещу сътрудничеството с Пекин води до почти изключителен фокус на политическата общност върху теми, пряко свързани с военни въпроси - обезкуражавайки стремежа към по-нюансиран поглед върху вътрешните работи на Китай.

Берис се опасява, че тъй като последните завършили китаистика в САЩ - които не са могли да посетят Китай заради пандемията - навлизат в правителствени агенции и консултантски фирми в района на Белтуей, приносът към политиката на Вашингтон по отношение на Китай бързо ще стане груб и повърхностен.

"Без контекста, който са имали предишните поколения, които са живели в Китай и са разбрали защо за определени неща се говори по определен начин, това е огромна опасност по отношение на разбирането на САЩ за Китай и последиците за нас", казва тя.

Предизвикателствата, пред които сега са изправени тези, които наблюдават Китай отвън, ще се проявят рязко следващия месец по време на 20-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия. Макар да се очаква, че конгресът ще подпечата третия мандат на Си, голяма част от останалото е в сферата на догадките.

"Това, което хората във Вашингтон наистина искат да знаят, е кой ще се издигне и кой ще се понижи, особено кой ще бъде следващият премиер, който ще прави икономическата политика, но честно казано, ние просто гадаем", казва Уан Юхуа, професор по правителствени науки в Харвардския университет. "Всъщност не знаем какво се случва в Чжуннанхай [комплексът на китайското ръководство в Пекин]. Можем да открием някои модели от миналото, но всички знаем, че Си Дзинпин е много различен".

Ограничен достъп

Мрежата от връзки, изградена през последните пет десетилетия между САЩ и Китай, обхваща както професионалната, така и личната сфера. Обменът с цел обучение или командироването на чужденци в Китай понякога водеше до сключване на бракове и излагаше някои чужденци на живота в Китай на много млада възраст.

Роузи Ливайн израства в Пекин на възраст между четири и девет години в края на 90-те години на миналия век, тъй като по това време майка ѝ работи в Китай. Тя се завръща в страната като студентка през 2012 г., а след това работи в Пекин от 2014 г. до 2018 г. - период, в който много западни чужденци с дълга история в Китай се отвращават от страната, тъй като Си затяга политическите юзди, а страната става все по-националистическа. "Имах ранен опит в Китай и след това го задълбочих, когато бях в колежа. Успях да видя много и да пътувам много", казва Ливайн.

"По времето, когато напусках през 2018 г., това беше един наистина много различен Китай, който се отнасяше към себе си по различен начин, към Америка по различен начин", казва тя. "Много приятели и хора, които познавах в Китай, напуснаха през последните няколко години и не виждам много от тези хора непременно да се връщат. Дори се съмнявам в себе си и в предположенията на моето поколение за бъдещето: дали кариерите, които се надявахме, че ще бъдат свързани с двете страни, може да не са толкова ползотворни, колкото си мислехме. Доста хора обмислят да напуснат тази област."

Подобен драстичен обрат се наблюдава и в академичните среди. След като през 70-те години на ХХ век Пекин нормализира отношенията си с повечето западни държави, чуждестранните учени можеха да посещават страната често.

Това никога не е било лесно. След кървавото потушаване на протестите на Тянанмън през юни 1989 г. от комунистическата партия, обменът за известно време беше дълбоко замразен. На някои чуждестранни учени, които засягат Тиенанмън или други теми, които партията смята за табу, е забранено да посещават отново Китай, като Андрю Нейтън, експерт по китайска политика в Колумбийския университет и съиздател на "Документите от Тиенанмън" - книга, базирана на колекция от секретни документи за клането.

Въпреки това, когато политиката на реформи и отваряне на страната набира скорост през 90-те години на ХХ век, изследователите от чужбина могат да провеждат широк спектър от теренни проучвания, включително проучвания на общественото мнение и фокус групи в различни региони на Китай, както и да получават достъп до архиви и други източници за своята работа.

Но постепенно комунистическата партия започна да ограничава достъпа им. Първоначално тя забрани на чуждестранните организации да провеждат проучвания на общественото мнение в страната, а след това затвори историческите архиви. Напоследък тя започна да оказва натиск и върху китайските учени да се въздържат от контакти с чуждестранни партньори.

"Моите приятели и колеги в Китай са обезкуражавани от своите декани да си сътрудничат с американски учени и са възпирани да публикуват на английски език", казва Уан, като посочва реч, в която преди няколко години Си е наставлявал учени от елитния университет "Цинхуа" в Пекин, че китайските учени трябва да публикуват в Китай. "Така че със сигурност има цял набор от политики, които ги обезкуражават да си сътрудничат с нас."

Тези ограничения са в допълнение към по-суровия политически климат като цяло. Лю Сяобо, доцент в Тексаския университет в Остин, казва, че изучаването на теми като поведението на правителството, икономическата политика или съдилищата е станало по-трудно, особено когато може да включва разкриване на правителствени нарушения или на отделни политици. "През последните няколко години пространството все повече се свива, което означава, че все повече теми изглеждат чувствителни."

Лу казва, че моделите на издигане на местни политици и корупцията са сред темите, които преди са били широко изучавани дори в Китай. Сега обаче китайските учени са подложени на натиск да не ги засягат. "Определението за чувствителност се променя непрекъснато - това е изместване на границата", казва той.

Подобна несигурност за това къде са червените линии на Пекин кара по-младите учени да се самоцензурират. Преподаватели в университети в САЩ и Европа казват, че завършващите студенти, които работят върху китайската политика и икономика, са склонни да избират теми за дисертации, които смятат за "безопасни", за да са сигурни, че ще могат да завършат необходимите изследвания в Китай и да получат дипломата си.

По-тежката политическа обстановка и ограниченията за пътуване подкопават някои от най-силните експертни познания на Запад в областта на Китай. "Някои старши учени, които са започнали да изучават Китай преди много години, някои от хората, с които са се запознали и интервюирали в началото на работата си, по-късно са станали високопоставени политици, отваряйки врати и предоставяйки информация", казва Лю. Но той добавя, че разбирането, постигнато чрез тези връзки, вече е рядкост.

"Сътрудничество” вече е мръсна дума

Движението не е само в една посока. Въпреки че политическите ограничения се увеличиха, технологиите предложиха на китайските учени нови възможности да анализират страната от разстояние. Тъй като провеждането на проучвания на общественото мнение на място стана много по-трудно, много от тях започнаха да използват иновативни техники за онлайн проучвания.

Миналата година онлайн изданието "US-China Perception Monitor", ръководено от Центъра с нестопанска цел "Картър", започна да провежда онлайн проучване за отношението на китайците към САЩ и за това как китайците смятат, че външният свят вижда страната им, като използва нов метод за случаен подбор на респонденти от интернет.

Някои изследователи на Китай използват данни, извлечени от китайски уебстраници с помощта на специално създадени алгоритми.

Други сравнително нови технологични инструменти, като сателитни изображения и приложения за проследяване на кораби и самолети, са използвани за изследване на теми като масовото интерниране на уйгурското население в Китай и китайската армия.

Но завоят на Китай към по-авторитарно и настъпателно отношение размива емоционалните връзки за много хора от Запада. Ливайн, която сега работи в Института за мир на САЩ, мозъчен тръст, казва, че много от най-младото поколение експерти по Китай сега не желаят да отидат там.

С помощта на сателитни снимки експерти от Института за международни изследвания "Мидълбъри" в Монтерей и от Института за аерокосмически изследвания на Китай към университета "Еър" в Алабама откриха ракетни силози в Западен Китай, които показват значително разширяване на ядрения арсенал на страната.

По подобен начин екип от млади учени във Военноморския колеж на САЩ използва сателитни кадри, софтуер за проследяване на кораби и съобщения в китайските военни медии, за да разработи задълбочени експертни познания по теми, включващи стратегическите възможности на Народноосвободителната армия за повдигане на товари и китайската морска милиция - сила, съставена предимно от търговски риболовни кораби, която действа заедно с правоприлагащите органи и военноморските сили.

Някои млади американски учени също така развиха експертни познания за китайската технологична политика и оръжия. Елза Кания, старши научен сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст Център за нова американска сигурност, например, е изготвила новаторско изследване за използването на новите технологии и иновации от страна на Народноосвободителната армия.

Междувременно ерата на сътрудничество създаде уникален резерв от знания за Китай - китайски учени в САЩ. По данни на Националната научна фондация 90 % от китайските студенти, които получават докторска степен в САЩ, остават там.

Но на фона на ограниченията на Вашингтон за издаване на визи за китайски студенти и обвиненията срещу учени от китайски произход, че са шпиони, този резерв е на път да намалее.

Всъщност някои експерти по Китай се оплакват, че проблемите, пред които е изправена тази област, не се ограничават само до рестрикциите в Пекин, но и до стесняването на политическия дебат в САЩ.

Няколко изследователи на Китай казват, че последните администрации, Конгресът и големите мозъчни тръстове се интересуват много по-малко от по-нюансирани мнения, които не се вписват в разказа, че Вашингтон и Пекин са противници.

Според Берис един от респондентите на проучване на NCUSCR, публикувано миналата година, описва изследванията, които не са враждебно настроени към другата страна, като имащи "по-малко надеждно влияние върху политиката и политическите дебати" както в САЩ, така и в Китай.

"Това е нещо, което психологията нарича пристрастие на потвърждение - търсите отговорите, на които искате да вярвате", казва Лю. "По времето на Никсън те искаха да използват Китай като елемент за противодействие на Съветския съюз, така че това промени начина на мислене във Вашингтон относно Китай и затова виждате, че те търсят съвети от определени висши китаисти по това време. Но в сегашната политическа обстановка е наистина трудно за учени, които имат неутрални възгледи, да оказват влияние, защото изглежда, че независимо дали става дума за републиканци или демократи, те търсят агресивност".

Дейвид Маккорт, социолог от Калифорнийския университет в Дейвис, който изследва общността на "Chinawatchers" в САЩ, твърди, че по-твърдото мнение за Китай определя и начина, по който по-младите учени насочват своите изследвания.

"Ако искаш да се позиционираш като бъдещ американски политик, конят е напуснал конюшнята, сътрудничество вече е мръсна дума и затова или си на борда на стратегическата конкуренция, или може да загубиш", казва той.

Той добавя, че когато първоначално е възнамерявал да опише една група експерти, които все още са по-благосклонни към продължаване на обмена с Китай, като "сътрудничещи", някои от хората са били предпазливи дори да бъдат идентифицирани с този термин.

"Хората не искат да носят този етикет - те казаха, че могат да бъдат наричани "отговорни мениджъри" или "отговорни съжители", но просто не ни наричайте сътрудничещи", казва Маккорт.

Това не е проблем само в САЩ. В Европа също се разгарят ожесточени дебати за това доколко, по какъв начин и на каква цена академичните среди трябва да продължат да си взаимодействат с Китай. Група германски синолози обсъждат в дуелни вестникарски колони дали пълното разбиране на Китай е възможно без теренни изследвания и дали си струва да се правят "тактически компромиси" при планирането на изследванията, за да се избегне прекъсването на достъпа до страната.

Тази политическа обстановка натежава върху интереса към Китай сред по-младите експерти и широката общественост. Многогодишният ръст на студентския и научния обмен между Китай и САЩ рязко се обърна през последните години. Асоциацията за съвременен език, организация на институциите за преподаване на чужди езици, установи, че записването в часовете по китайски език в американските колежи и университети е намаляло с 13% между 2013 г. и 2016 г. Данните на МИЕ показват също, че броят на американските студенти, които отиват в Китай, е спаднал със 78,7% до едва 2481 през 2019-20 г. - последната учебна година, започнала преди началото на пандемията, и най-новите налични данни.

В другата посока, продължаващото от десетилетия увеличаване на потока от китайски студенти в САЩ се е забавило до нула от 2018 г. насам, като през 2019-20 г. - последната учебна година, започнала преди пандемията - увеличението е едва 0,8 %. През 2020-21 г., първата пълна година на Covid и най-новите налични данни, броят на китайските студенти в САЩ е намалял с почти 15 %.

Такива бързи промени налагат въпроса как Западът може да запази поне част от опита в областта на Китай, който е натрупал през последния половин век, и да изучава Китай в бъдеще. За Берис това е нова мисия. След като в миналото е информирала служители на Индо-тихоокеанското командване на американската армия, екипът ѝ за първи път се обръща към други части на службите за сигурност.

"Те са отворени да научат повече за Китай", казва тя, "и за причините, поради които Китай може да действа по този начин."