Британската енергийна политика поставя икономическата ѝ репутация под риск

Лиз Тръс и Куази Куартенг, новият премиер и финансов министър на Обединеното кралство, се държат като хазартни играчи. Според института за фискални политики, двугодишният енергиен план, предложен от Куартенг на 8 септември, ще струва около 100 милиарда паунда (4% от БВП) само през първата година. Общата сметка може да достигне 150 милиарда паунда. Към това трябва да бъдат прибавени и данъчните облекчения, които ще бъдат обявени тази седмица, възлизащи на повече от 1% от БВП. Най-лошото, според директора на института Пол Джонсън, е „неспособността да се представи каквото и да било официално изчисление за това колко ще струва програмата. Това е не само разочароващо, но и плашещо“, пише Financial Times.

Такава програма определено е необходима заради растящите цени на енергийните източници след началото на войната в Украйна. Британските граждани и общата икономика трябва да бъдат предпазени от идващата криза. Освен това увеличенията на цените са твърде големи, за да бъдат облекчени само с целева подкрепа. В краткосрочен план трябва да има контрол върху цените в комбинация с допълнителна финансова помощ за най-засегнатите домакинства.

Планът на Куартенг обаче е твърде разточителен. Според този план на цените на енергията за едно типично домакинство ще бъде наложен таван от 2500 паунда/годишно за срок от две години, започвайки от октомври. Ако целевото подпомагане на по-бедните беше по-щедро, таванът можеше да бъде установен на 3500 паунда, което все още е под прогнозната сума от 4586 паунда от 1 януари 2023. Това би било по-икономично и по-ефективно.

Вторият проблем е, че голяма част от финансирането на плана ще се осланя на тегленето на държавен дълг. Правителството ще понесе цялата тежест на намаляването на цените вместо да наложи контрол над цените на производителите на електричество, както беше предложено. Освен това правителството няма да увеличава данъците върху свръхпечалбите на компаниите или на по-богатата част от населението. Мартин Уолф от Financial Times настояваше за временен „данък солидарност“ за по-богатите данъкоплатци, който според него е напълно оправдан в подобни обстоятелства. В исторически план данъците върху по-богатите са помагали за покриването на разходите във време на война.

Като се има предвид, че правителството не наложи подобни данъци, целия план не е добре фокусиран върху най-нуждаещите се. Според института за фискални политики най-бедните 10% от населението ще спестят 14% от разходите си за енергия, докато най-богатите само 5%, защото бедните харчат повече за битови сметки. Но от друга страна сумарното изражение на помощта е, че богатите семейства ще получат 2000 паунда, докато по-бедните само 1600. Според Resolution Foundation ако предложенията за промени в социалното осигуряване на Риши Сунак бъдат приети, най-богатите домакинства ще спечелят почти два пъти повече номинални помощи от най-бедните. Те от своя страна ще останат засегнати и ще платят много по-голям процент от доходите си.

На четвърто място този план не е устойчив. Да предположим, че цените на енергията ще останат високи през следващите две години. Какво ще прави правителството тогава? Този въпрос ще излезе на дневен ред съвсем скоро, тъй като планираният пакет за подпомагане на бизнеса изтича след 6 месеца. Ако кризата продължи толкова дълго на правителството ще му се наложи да премахне тавана на цените, да започне целево подпомагане и да вдигне данъците. Трябва да бъда направен по-дългосрочен план.

Комбинацията от огромно фискално разхлабване, ниска безработица, висока инфлация и слаб курс на валутата създава значителен макроикономически риск. Централната банка на Англия изчислява, че пакетът ще намали инфлацията с четири процентни пункта. Това е една от целите му, но изглежда централната банка смята, че скокът в търсенето ще обезсмисли мерките за намаляване на инфлацията и ще принуди банкерите да вдигнат още повече лихвените проценти.

Дали разхлабената фискална политика в комбинация с паричното затягане ще доведе до по-силна валута зависи най-вече от репутацията и доверието, което вдъхва Обединеното кралство. За съжаление новите цели за икономическия растеж, фискалното разхлабване и решението да се намалят данъците прилича на ходовете за растеж, които вече са се оказвали фатални за икономиката в миналото. Това е риск, който страната не може да си позволи, особено като се имат предвид настроенията в световната икономика и последствията от Брексит.

Великобритания не е САЩ. Чужденците, които финансират Обединеното кралство, трябва да са уверени, че то се управлява от разумни и трезви хора. С растящата инфлация и фискалното разхлабване Великобритания вече се следи под лупа и Куартенг е длъжен да се увери, че тя няма да подведе инвеститорите си.