Градските климатични „клъстери“ могат да възникнат на неочаквани места

Камарата на представителите на САЩ предстои да приеме Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Законопроектът, който предвижда 369 млрд. долара за декарбонизация, може да промени пейзажа на климатичните технологии в САЩ с един удар - мащабно разширяване на доказани технологии като ветрогенератори, соларна енергия и батерии, като същевременно създава нови сектори за зелен водород и улавяне на въглерод, пише Bloomberg.

Част от икономическата дейност, която IRA ще генерира, вероятно ще се насочи към съществуващи географски групи от икономическа активност. Потоците от рисков капитал към климатичните технологии, например, изглеждат доста рискови като цяло. Според доклад на Climate Tech VC почти една четвърт от над 1000 компании с фокус върху климата, които групата проследява, се намират в Калифорния. Капиталът, предоставен на ранен етап, обаче не е всичко, особено когато технологиите се разрастват. И най-важното е, че успехът и мащабът ще тласнат технологиите към нови пазари и към нови индустриални партньори.

Фирмите за полупроводници описват предизвикателствата да преминеш от малки експерименти и създаване на прототипи към масово, висококачествено производство, като преход от „лаборатория към фабрика“. Успешните климатични технологии ще трябва да направят нещо подобно и трябва да използват клъстери от секторен опит.

Районът на залива на Сан Франциско ще остане изключително важен клъстер, като се имаt предвид неговите финансов и човешки капитал, лаборатории, международни връзки и достъп до големи вътрешни пазари. Регионът не само привлича хора, интересуващи се от климата, той събира все по-голяма група от ръководители, които имат опит със стартъпи, силен растеж в глобален мащаб.

Сингапур също изглежда като притегателен център. Global Centre for Maritime Decarbonisation, организация с нестопанска цел, основана миналата година с финансиране от пристанищните власти на града-държава, е добър пример. Миналия месец той оглави консорциум от 18 индустриални партньори за тестване на биогорива в морското корабоплаване и стабилността на веригите на доставки, които биха могли да помогнат за увеличаване на използването на такива горива.

Това усилие изисква организацията да намери финансови, технически, регулаторни и логистични партньори. Те ще трябва да комбинират иновациите с установени предпазни мерки, които съществуват по основателни причини. Това е вид инициатива, която може да се стартира навсякъде, но да се разгърне на много малко места.

Ротердам може да води при морските климатични технологии, като подобно нещо важи и за пристанищата на Йокохама или Кавазаки в Япония.

Хюстън, в сърцето на американския въглеводороден комплекс, има потенциал за климатични клъстери, със страхотни университети, както и като пристанищен град. Както и Калгари, голям канадски петролен хъб със силни академични и капиталови мрежи.

Френският град Тулуза, където се намира централата на Airbus, може да бъде домакин на клъстер за декарбонизиране на авиацията, но също важи и за Уичита, Канзас – център за производство на аерокосмическа техника – или дори Лос Анджелис.

Има редица характеристики, които новите климатични клъстери трябва да притежават или поне да доближават: стабилни и мащабни капиталови пазари, от такива за рисков капитал до пенсионни и държавни инвестиционни фондове; благоприятна за бизнеса среда, готова да улесни производството и внедряването на технологиите; конструктивна правна и регулаторна система за стартъпи и защита на интелектуалната собственост; достатъчен човешки капитал, включително такъв със специфични за технологията познания; учебни и изследователски заведения от световна класа.

Новите индустриални клъстери, свързани с климата, ще привлекат таланти и ще тестват границите на дистанционната работа. Една стартъп компания може да генерира код отвсякъде, но не можете да построи реактор или да втечнява въглероден диоксид дистанционно. Тази експертиза е физическа, съвместна и итеративна и ще изисква екипите да работят заедно за дълги периоди от време.

Дано утрешните климатични клъстери да въплъщават най-доброто от днешните виртуални работни практики, като същевременно интегрират огромния човешки капитал, който знае как да изгражда и разгръща във физическото пространство.