Путин печели с петрол войната на енергийните пазари

Енергийната криза в Европа ще изпита решимостта на западните правителства да ограничат пристрастяването си към руския петрол и газ, пише Хавиер Блас

08:31 | 11 август 2022
Автор: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Без значение какъв показател използвате, руският президент Владимир Путин печели на енергийните пазари. Москва дои петролната си дойна крава, печелейки стотици милиони долари всеки ден, за да финансира нахлуването в Украйна и да купува вътрешна подкрепа за войната. След като европейските санкции срещу износа на руски суров петрол влязат в сила от ноември, правителствата в региона ще бъдат изправени пред някои трудни избори, докато енергийната криза започва да се усеща от потребителите и компаниите, пише Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.

Разходите за електроенергия за домове и предприятия се очаква да скочат от октомври, а скокът в приходите от петрол позволява на Путин да жертва приходите от газ и да намали доставките за Европа. Цените в Обединеното кралство вероятно ще скочат със 75%, докато в Германия някои общински комунални услуги вече предупредиха, че цените ще се увеличат над 100%. Русия успешно въоръжи енергийните доставки - западните правителства ще бъдат подложени на нарастващ натиск да харчат милиарди или за субсидиране на битови сметки, или, както вече се случва във Франция, за поемане на контрол над енергийните компании.

Първият индикатор, показващ как Путин е обърнал петролната вълна, е руският суров петрол. Миналия месец добивът на страната се повиши обратно до почти предвоенните нива, средно почти 10,8 милиона барела на ден, само незначително по-малко от 11 милиона, изпомпвани през януари непосредствено преди нахлуването в Украйна. Въз основа на оценките на индустрията производството на петрол е малко по-високо досега този месец.

Това не е моментно изкривяване: юли отбеляза третия пореден месец на възстановяване на производството на петрол, като добивът се повиши значително от тазгодишната ниска точка от 10 милиона барела, установена през април, когато европейските купувачи започнаха да избягват Русия, а Москва се бореше да намери нови купувачи.

След тази първоначална борба Русия намери нови клиенти за около милион барела на ден, които европейските петролни рафинерии спряха да купуват поради самосанкциониране. По-голямата част от този суров петрол завършва в Азия - особено Индия - но също и в Турция и другаде в Близкия изток. А някои барели все още се появяват в Европа, като купувачите все още купуват руски суров петрол преди планираното въвеждане на официални санкции в началото на ноември. Всички, които се обзаложиха, че руският добив на петрол ще продължи да намалява - включително и аз - сбъркаха.

Вторият индикатор е цената на руския петрол. Първоначално Москва беше принудена да продава своя сорт суров петрол с огромни отстъпки спрямо други сортове, за да привлече купувачи. През последните седмици обаче Кремъл си възвърна ценообразуването, възползвайки се от свития пазар.

Суровият петрол ESPO, категория руски петрол от Далечния изток, е добър пример за новата тенденция. При най-ниското си ниво по-рано тази година той се продаваше с отстъпка от над 20 долара за барел спрямо дубайския суров петрол, регионалния еталон за петрола за Азия. Наскоро суровият петрол ESPO започна да се търгува при паритет с дубайския. Суровият петрол Urals, водещият руски петролен сорт за износ за Европа, не се облагодетелства толкова, колкото ESPO, тъй като основните му купувачи традиционно са страни като Германия, а не Индия. Но той също така се възстановява в цената, продавайки се наскоро с $20 до $25 за барел по-евтино от референтния сорт Brent, след като се търгуваше с отстъпка от почти $35 в началото на април.

Москва намира нови търговци на суровини, често работещи от Близкия изток и Азия и вероятно финансирани с руски пари, готови да купуват нейния суров петрол и да го доставят на гладните пазари. Тъй като суровият петрол Brent се движи около 100 долара за барел, а Русия може да предложи по-малки отстъпки, в Кремъл се вливат много пари. Поне засега енергийните санкции не работят.

Крайният индикатор за руския успех е по-скоро политически, отколкото пазарен. Още през март и април западните политици бяха оптимисти, че картелът ОПЕК, воден от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, ще се откаже от съюза си с Русия. Случва се точно обратното.

Въпреки посещението на президента на САЩ Джоузеф Байдън в Рияд, Путин запази влиянието си в алианса ОПЕК+. Скоро след като Байдън напусна Саудитска Арабия, руският вицепремиер Александър Новак, който управлява отношенията с картела, отлетя за кралството. Няколко дни по-късно ОПЕК+ обяви незначително увеличение на производството на петрол, поддържайки натиска върху световните енергийни пазари.

Победата на петролния пазар означава, че Путин може да си позволи да се откаже от приходите, като ограничи продажбите на природен газ за Европа, оказвайки натиск върху Берлин, Париж и Лондон, които се подготвят за масивни увеличения на цените на дребно на енергията и потенциален недостиг, който може да доведе до режим на тока тази зима. Москва прави толкова много пари от продажбата на петрол, че може да си позволи да ограничи доставките на суров петрол и за източноевропейските нации, както направи по-рано тази седмица.

Комбинацията от студено време, нарастващо търсене на електроенергия и скок на цените по-късно тази година рискува да подкопае западната подкрепа за Украйна. Европейските политици, които бяха нетърпеливи да спечелят международно признание, като парадират с подкрепата си за Киев, може да са по-малко склонни да платят вътрешната сметка за предотвратяване на енергийната бедност сред собствените си избиратели.

Публично европейските правителства все още са твърди в решението си да се откажат от руската енергия. В личен план те трябва да признават трудностите, които тази позиция заплашва да приничи на техните икономики. Путин печели енергийната битка - да се надяваме, че този лост не е достатъчно мощен, за да накара западните политици да смекчат позицията си в истинската война.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.