Изход 4, глава 1: защо Германия не може да спре да спира реакторите си

Става трудно да се преброят "излизанията" на Германия. Говоря за тези, свързани с ядрената енергетика. Да видим. Мисля, че сега сме между три и четири, но по-близо до четири, пише Адреас Клут в свой коментар за Bloomberg.

Ядреният изход номер 1 започна през 2000 г. Тогавашното правителство се състоеше от лявоцентристките социалдемократи и Зелените. Последните бяха на власт за първи път, израснали от контракултурата на хипитата от 70-те години на миналия век и по-специално от германското масово движение срещу ядрената енергия. Така Германия реши постепенно да спре своите атомни електроцентрали.

Изход 2 се случи през 2010 г. Правителството, което дотогава се състоеше от дясноцентристките Християндемократи и свободните демократи, подкрепящи бизнеса, реши да излезе от първия изход и да продължи работата на останалите ядрени централи. Изход 3 последва в рамките на една година, след ядрената катастрофа във Фукушима, Япония. Това изплаши правителството да излезе от собствения си изход на предходния изход. Тоест Германия отново започна постепенно да се отказва от ядрената енергия.

Последните три реактора в страната трябва да излязат от мрежата в края на тази година. Лош момент, очевидно. Това е годината, в която руският президент Владимир Путин избра да атакува Украйна и да обяви икономическа война на Европейския съюз. Той вече ограничава природния газ, който бликаше от Русия към Централна Европа.

Германия, по-специално, разчита на този газ. Основно се нуждае от него за захранване на фабрики и отопление на домове. Но газът също трябваше да запълни празнината в производството на електроенергия, оставена от постепенното премахване на ядрената енергия - която все още представляваше 12% от електроенергията миналата година.

Правителството, което се занимава с тази бъркотия, отново се състои от познатите от 2000 г. социалдемократи и зелени, но сега с добавката на свободните демократи, които бяха част от по-късните "излизания". Резултатът е какофоничен.

Християндемократите, които сега са в опозиция, призовават за разширяване на трите ядрени централи, които все още са е експлоатация. Това може да стане дори без да се купуват нови горивни пръти. Свободните демократи са съгласни, но стъпват внимателно, за да не развалят крехкия коалиционен мир.

Други искат да рестартират и реакторите, които вече не са в експлоатация - група от 20 университетски професори настоява парламентът да прекрати окончателно всички предишни ядрени "изходи". Индустриална асоциация дори иска да инвестира в изцяло нови инсталации.

Европейските партньори на Германия също са гръмогласни. Те никога не са разбирали ядрената истерия на Германия. Франция разчита на АЕЦ за по-голямата част от своята електроенергия и инвестира в повече реактори. Авангардни нации като Финландия гледат на ядрената енергия като на малка, но решаваща част от всеки устойчив енергиен микс.

Източните членки на ЕС, от Полша до Румъния и Словакия, са особено раздразнени. Те прекараха десетилетия, призовавайки Германия да не се прави зависима от руския газ и уязвима за шантажа на Путин. Германците или ги игнорираха, или самодоволно им изнасяха лекции по кремлинология, отказвайки да признаят каквато и да е връзка между политиката им спрямо Русия, газа и ядрената енергетика.

Сега тези връзки са очевидни. Така че ЕС, опитвайки се да изглежда обединен, иска от всички държави-членки да намалят потреблението на газ с 15%. Но някои държави виждат това като спасяване на германците от собствените им политически провали. Както каза словашки служител, защо не започнете да пестите газ, като първо стартирате ядрените реактори на Германия?

Холандците са на подобно мнение. Те имат най-голямото газово находище в Европа - в Гронинген. Но изваждането на въглеводородите от земята причинява земетресения, така че Нидерландия постепенно спира производството. Сега Германия моли своя съсед да преосмисли това излизане, защото иска газът от Гронинген да замени този на Путин. Това би било по-лесно да се продаде на холандските избиратели, ако германците покажат известна гъвкавост по отношение на ядрената енергия.

Това, което много чужденци обаче не оценяват, е, че спорът в Германия е по-малко политически дебат, отколкото религиозна война - не по-различно от американските дебати за оръжията или абортите, да речем. Много германци са прекарали целия си живот в протести срещу разделянето на атомите. Базата на Зелената партия, по-специално, гъмжи от фанатици, които смятат цялата ядрена енергия за зло и всеки опит за нюансиране на дискусията е равносилен на предателство.

Но Зелените са в правителството и носят отговорност. Те дори управляват съответните министерства – тези на околната среда и на търговията и енергетиката. Така че лидерите на партията предпазливо навлизат в дискусията.

Германия има проблем с газа, а не с електричеството, твърдят те. Вярно до известна степен. Поддържането на ядрените реактори вероятно ще спести само 4% от общото потребление на газ в страната, което е далеч от 15%, предвидени от ЕС. Но никой не предполага, че това трябва да е единствената стъпка - просто това е една от няколкото, които германците не могат да си позволят да пропуснат.

Още по темата

Европа симулира газова солидарност и Путин знае това

Неедновременна Европа: да умираш от жега, докато се тревожиш от измръзване

Шофирането без ограничения на скоростта по аутобаните на Германия може да катастрофира

Спорът дали ядрената енергетика е зелена напомня за съветското централно планиране

Да, ядреното делене крие рискове. Едната е опасността от аварии, които водят до изтичане на радиация. Друг е проблемът с намирането на постоянни хранилища за радиоактивните отпадъци. Но всички форми на енергия крият рискове. Те трябва да бъдат балансирани спрямо рисковете от алтернативите и ползите.

Възобновяемите енергийни източници като слънцето и вятъра очевидно са предпочитаният вариант. Но те се променлив, непостоянен източник. А вятърните турбини се разпростират в много по-голяма част от провинцията и природата, отколкото реакторите. Газът и петролът отделят въглерод – и често идват от неблагоприятни доставчици като Путин. Въглищата -  принудителният избор на Германия поради липсата на ядрена енергия и газ - са още по-мръсни. Те носят най-голяма вина за ускоряването на изменението на климата, най-големият риск от всички.

От другата страна, рисковете от ядрената енергия изглеждат управляеми, особено с новите технологии. Най-хубавото е, че не отделя парникови газове. Нито спира, когато слънцето залезе или ветрецът затихне. Ето защо Международната енергийна агенция казва, че светът се нуждае от повече, а не от по-малко от нея.

Дори религиозните войни в крайна сметка се изчерпват. Предполагам, че лидерите на Германия, включително тези, които оглавяват Зелените, тайно копнеят да постигнат мир. Те просто агонизират как да съобщят това на обществеността. Изход номер 4 наближава.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.