Водената от САЩ политика за изолиране на Русия и Китай се проваля

Половината страни от Г-20, както и много други държави от Глобалния Юг отказват да се включат в санкциите срещу Русия

20:00 | 7 август 2022
Автор: Таня Жекова
Снимка Bloomberg LP
Снимка Bloomberg LP

Когато лидерите на Г-7 се събраха в Баварските Алпи през юни, те обещаха да подкрепят Украйна в дългосрочен план. Техните колеги от Групата на 20-те обаче изобщо не оказват такава подкрепа, пише Bloomberg.

Съставена от държави, които представляват около 85% от глобалното икономическо производство, Г-20 трябва е по-добра представителна извадка на света. И все пак само половината от тях се присъединиха към международните санкции, наложени на другата членка Русия заради нейното нахлуване в Украйна.

Висши служители от по-малката група на богати страни пътуват по света, за да представят аргументите за по-твърда икономическа реакция срещу Русия. Те бяха изненадани от липсата на ентусиазъм от страните от Г-20, дори когато те не полагат извънредни усилия, за да помогнат на Москва да заобиколи наказанията.

Това е неудобна реалност, с която се сблъсква държавният секретар Антoни Блинкен по време на продължителната му обиколка в Югоизточна Азия и Африка: голяма част от света не е готов да последва усилията на САЩ и Европа да изолира Русия на президента Владимир Путин.

Това прави споразумението по глобални инициативи като ограничаване на цените на руския петрол, предложено от Г-7, още по-трудно, като същевременно насърчава Путин и неговия ключов съюзник, китайският президент Си Дзинпин, в преследването на съответните им глобални цели.

Най-големият отказ идва от Китай. Си се съюзи с Путин и обяви приятелство „без граници“ само седмици преди Русия да нахлуе в Украйна. Разходите на Китай за руски петрол скочиха след избухването на войната – разходите за покупки на руска енергия са със 72% повече през юни спрямо година по-рано.

Китай е замесен и в съперничество със САЩ, като тази седмица напрежението нарасна заради посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайпе и в спор с Г-7, след като блокът излезе с изявление, изразяващо загриженост относно „заплашителните действия“ на Пекин ” около Тайван.

Планираната среща между външните министри на Китай и членката на Г-7 Япония тази седмица в Камбоджа беше отменена от Пекин. В четвъртък Япония заяви, че някои балистични ракети, изстреляни от Китай по време на учения близо до Тайван, са паднали в нейната икономическа зона, което е първи такъв случай в историята, и изпрати дипломатическа протестна нота.

Но Пекин далеч не е единствен в отхвърлянето на молбите за овладяване на Кремъл. Индийският премиер Нарендра Моди разговаря по телефона с Путин на 1 юли и обсъди как може да се подпомогне търговията между двете страни. Луис Инасио Лула да Силва, фаворитът в президентската надпревара в Бразилия, хвърли вината за войната поравно на Украйна и на Русия.

В Южна Африка президентът Сирил Рамафоса разкритикува наложените от САЩ санкции. Турция стигна до заключението, че санкционирането на Русия би било пагубно за икономическите и политическите интереси на Анкара, според високопоставен служител, който оцени потенциалния удар на 35 милиарда долара заради по-високите разходи за енергия и въздействието върху туризма.

Икономическите императиви са една от причините за сдържаността сред Глобалния Юг. Но има и други, включително исторически афинитет към Москва, притеснения, че САЩ се отдръпват и недоверие към бившите колониални сили, което подхранва усещане за лицемерие от тяхна страна.

Има паралели с Китай и ръководените от САЩ усилия за създаване на коалиция от демокрации срещу Пекин. Заместник-министърът на търговията на САЩ Алън Естевес каза през юли, че сътрудничеството на Вашингтон с 37 държави за налагане на контрол върху износа на Русия е послужило като основа за нова система за справяне със заплахите от Китай.

И в този случай САЩ и техните партньори могат да се похвалят само с ограничен успех, тъй като членовете на Г-20, включително тазгодишният домакин Индонезия, продължават да сключват големи сделки с китайски държавни компании, докато търговският баланс остава в полза на Пекин.

Да вземем например Саудитска Арабия, която остава в добри отношения с Москва чрез участието си в петролния картел ОПЕК+. Освен това е приятелски настроена към Пекин: престолонаследникът Мохамед бин Салман каза наскоро, че много китайски компании вече инвестират в Neom, неговият водещ мегапроект.

Рияд не е принуден да избира между американска и китайска технология, „по същия начин, по който можете да имате McDonald's и Burger King на една и съща улица“, каза саудитският посланик в САЩ принцеса Реема бинт Бандар пред репортери по време на посещението на президента Джо Байдън миналия месец.

Този вид избирателен подход към външната политика създаде конкуренция за влияние. Германският канцлер Олаф Шолц нарочно покани Аржентина, Индонезия, Индия и Южна Африка, нито една от които не е санкционирала Русия, на своята среща на върха на Г-7, фокусарана върху Украйна.

Борбата за влияние беше демонстрирана и в Африка миналия месец, когато руският външен министър Сергей Лавров прие похвали за ядрената енергийна технология на Москва. Той използва възможността да подчертае историческата подкрепа на Русия за африканските освободителни движения, като същевременно изтъкна, че санкциите са виновни за продоволствената несигурност, а не блокадата на Кремъл на зърнените пристанища на Украйна, която едва сега започна да отслабва.

Москва подкрепи това послание с медиен бараж. Френският президент Еманюел Макрон, по време на собствената си обиколка в Африка, осъди Русия за провеждането на „нов вид хибридна световна война“ на континента.

Китай действа по подобен начин в Африка. Африканските страни се редуват с Китай при домакинството на Форума за сътрудничество между Китай и Африка (FOCAC), на който китайският президент традиционно присъства и се среща на четири очи с почти всеки държавен глава. Когато FOCAC се провежда в Пекин, червеният килим се разстила, като малката Екваториална Нова Гвинея се третира със същата важност като Нигерия - ниво на внимание, което липсва във Вашингтон.

Китай знае, че всяка африканска държава има един глас в ООН и нейните институции и това се отплаща дипломатически. По-рано тази година САЩ изпратиха до Съвета по правата на човека писмо, което осъжда Китай за предполагаеми нарушения на човешките права в Синцзян с 47 подписали, предимно европейски съюзници. Куба отговори с изявление от името на Китай, подкрепено от 62 държави, предимно от глобалния юг.

Решението на Блинкен да пътува от Азия до Южна Африка на 7 август и след това да посети Демократичната република Конго и Руанда, изглежда като опит да си възвърне контрола над общественото мнение не само срещу Китай, но и срещу Русия.

Управляващата партия ANC в Южна Африка има тесни бизнес отношения с Русия. Милиардерът олигарх Виктор Векселберг беше най-големият дарител на ANC в наскоро публикуван тримесечен доклад, а Chancellor House, инвестиционната компания на ANC, притежава дял в неговата манганова мина в Южна Африка.

Байдън каза, че ще приветства африканските лидери във Вашингтон през декември за среща на върха, която ще „надгражда върху нашите споделени ценности, за да насърчи по-силни икономически ангажименти“. Освен че се занимава с готовността за пандемия, изменението на климата и продоволствената сигурност, срещата ще „засили ангажимента на САЩ към демокрацията и правата на човека в Африка“, каза Байдън.

И все пак според Мария Репникова, доцент по глобални комуникации в Държавния университет на Джорджия, прагматичната мека сила на Китай, съсредоточена върху образованието и работните места, която същевременно демонстрира техническия напредък и напредъка си в намаляването на бедността често резонира повече в Глобалния юг, отколкото американския фокус върху ценностите.

Междувременно Москва използва „различни подходи за ухажване и разговори за и с Глобалния юг, представяйки се като техен защитник“, каза в интервю Репникова, автор на книгата „Китайската мека сила“. Нейният обхват не е толкова силен като този на Китай, казва тя, но те „работят усилено върху изграждането на гледни точки“ чрез социалните медии и дипломатическите контакти.

Този вид подход не се прилага само в Африка, каза Репникова, но и в Азия и Латинска Америка, където Русия снабди редица държави със своята ваксина срещу Covid-19, а Китай инвестира големи суми.

В знак на рядко срещано пренебрежение към Украйна, южноамериканският търговски блок Меркосур отхвърли искането на президента Володимир Зеленски да говори на срещата на върха в края на юли.

В Индонезия президентът Джоко Видодо запази традиционна неутралност, когато беше изправен пред натиск да изключи Путин от срещата на върха на Г-20 през ноември. Той е поканил и руския, и украинския президент в Бали.

Докато Джокови пътува до Москва и Киев, китайският Silk Road Fund подписа сделка за 3 милиарда долара инвестиции в новия суверенен фонд на Индонезия. Това е най-голямата единична инвестиция на Китай, регистрирана в световен мащаб от Belt and Road Monitor на IntelTrak за периода 1-15 юли.