Остър недостиг на хляб в Египет отваря старата рана на страха от политически вълнения

След нахлуването на Русия в Украйна правителствата от Турция до Индонезия, от Сомалия до Ливан, се опитват да намерят нови доставки

12:10 | 24 май 2022
Автор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

В продължение на десетилетия продавачите на египетските пазари продаваха субсидиран египетски хляб баладѝ почти на безценица. Внезапно, от миналия месец вече няма баладѝ. Това предизвика истински бунтове пред общинските пекарни, пише Wall Street Journal. 

Най-големият вносител на пшеница в света от дълго време, Египет беше засегнат от руската инвазия в Украйна, която наруши доставките на пшеница от двете страни. Преди това Русия и Украйна осигуряваха над 80% от вноса на Египет. Правителството има за цел да намали дела на вносната пшеница в Египет до 25%, в сравнение с около 62% в момента.

В страна, в която политическото недоволство често е последвано от скокове в цените на храните, потенциалът за недостиг на хляб е сред най-неотложните предизвикателства пред сигурността на египетската държава след преврата от 2013 г., който постави на власт президента Абдел Фатах ал Сиси.

В резултат на това правителството се втурна да търси нови източници за доставка на пшеница из целия свят - от Парагвай до Индия. То също така подтиква фермерите в страната да приберат пшеницата по-рано от обичайното тази година и има за цел да закупи 57% повече зърно на местно ниво в сравнение с предходната година, сочат изчислениа на Wall Street Journal, базирани на официални данни.

Египет поиска милиарди долари под формата на заеми и инвестиции от съседните правителства и Международния валутен фонд, за да помогне за заплащането на социални услуги като програмата за субсидиран хляб, която осигурява баладѝ и други основни продукти почти безплатно на 72 млн. египтяни от общо 103 млн. души население.

Egypt’s Bread

Властите са ограничили цените, които магазините могат да налагат за несубсидирания баладѝ - вездесъщата пита от пшеница, както и за хляба фино - дълго хлебче с формата на багета, което е другата популярна основна храна за египтяните от работническата класа.

Мерките свиха търговията на пазарите на открито, където много жители на Кайро пазаруват стоки от първа необходимост. Продавачите на хляб казват, че пекарните налагат по-високи цени, които правителството не им позволява да прехвърлят изцяло на клиентите. Хлебозаводите плащат повече за брашно и захар, а понякога произвеждат по-малко, което води до спорадичен недостиг.

"Подложени сме на голям натиск", казва Махмуд Мамдух, 35 г., който продава на същия пазар бисквити, украсени със сладко и пудра захар, както и несубсидиран хляб фино.

Мамдух каза, че се притеснява, че няма да може да продаде всички бисквити, които вече е направил. Той е особено разочарован от това, че служители на Министерството на доставките и вътрешната търговия посещават магазина му, за да налагат ценови ограничения за фино. Преди празника Курбан Байрам в началото на май те окачват до входа на магазина му табела с цените на хляб.

На пресечки разстояние Собхи Мохамед, 40-годишен продавач на баладѝ, също критикува правителството: "Нямам нищо против да намалят цените, но трябва да ни субсидират".

В края на деня собствениците на магазини затварят вратите с по-малък оборот в касите. Никой не се осмелява да протестира. Организираното несъгласие е рядкост, тъй като президентът Сиси от почти десетилетие потиска свободата на словото, хвърляйки дисиденти и журналисти в затвора.

Abdel Fattah

Представители на египетското правителство не отговориха на опитите на Wall Street Journal да потърси коментар.

След нахлуването на Русия в Украйна правителствата от Турция до Индонезия, от Сомалия до Ливан, се опитват да намерят нови доставки и да се справят с нарастващите цени. Но залогът е особено голям за Египет, най-многолюдната страна в Близкия изток, където икономиката беше в несигурно положение още преди началото на войната.

През март централната банка на страната позволи египетската лира да се обезцени с 14% спрямо щатския долар, за да проправи пътя за обсъждане на нов заем с МВФ. Египетската централна банка вече взе 5 млрд. долара от Саудитска Арабия, дългогодишен покровител на президента Сиси, за да подсили валутните си резерви. Властите също така повишиха лихвените проценти с 2 процентни пункта в четвъртък, за да се опитат да се справят с най-високата инфлация от почти три години насам.

"Правителството е много притеснено", каза Мохамед Солиман, египетски учен от Института за Близкия изток във Вашингтон, окръг Колумбия. "Те са в режим гасене на пожари".

Хлябът, който египтяните наричат "А'иш" - на арабски език означава "живот" - е част от социалния договор в Египет, като правителството осигурява достъпни храни, бензин и електричество. Египтяните ядат повече хляб от повечето хора по света - средно по около 330 килограма годишно, което е почти три пъти повече от средностатистическото потребление в света.

Egypt’s Bread

Повишаването на цените на хляба би било болезнено в страна, в която около 30% от хората живеят с по-малко от 2 долара на ден, според официалната статистика на Египет. Несубсидираните хлябове "баладѝ" сега струват около 7 цента всеки, докато субсидираните хлябове са по-малко от 1 цент.

Египетските власти се намесват на пазарите на пшеница още в началото на XIX в., когато османският владетел стартира програма за събиране на пшеница от местните фермери за нуждите на армията. През 50-те години на ХХ век тогавашният президент Гамал Абдел Насър нарежда на няколко агенции да определят цената на хляба, създавайки бюрокрация, която да подпомага контрола върху цените.

Наследникът на Насър, президентът Ануар Садат, се опитва да намали субсидиите за храна, включително за някои видове хляб, в края на 70-те години на ХХ в., но в продължение на два дни в големите градове избухват протести, при които загиват десетки хора. Садат бързо се отказва от плана си.

През 2011 г. цените на хляба отново станаха проблем. Един мъж се самозапали, защото правителствената политика му забраняваше да купува субсидиран хляб. В комбинация с други източници на недоволство като полицейска бруталност, корупция в правителството, бедност и безработица, рязкото поскъпване на хляба помогна за свалянето на президента Хосни Мубарак в поредица от въстания в целия регион, известни като Арабската пролет.

През последните години разходите на египетското правителство за осигуряване на евтин хляб и други хранителни продукти нараснаха драстично. Според официалната статистика сметката се оценява на 90 млрд. египетски лири (4,9 млрд. долара) за фискалната 2023 г. в сравнение с 87 млрд. през предходната година.

През април властите осигуриха 350 000 тона пшеница от Франция, България и Русия и твърдят, че още доставки ще дойдат от Индия, въпреки че посевите в страната страдат от гореща вълна.

Около 300 000 тона украинска пшеница, която трябваше да пристигне в египетските пристанища, все още е блокирана в Украйна, според търговци на суровини. Министърът на снабдяването на Египет, Али Мосели, заяви на пресконференция във вторник, че Украйна е предложила да изпрати четири забавени товара по железница през Полша.

Откакто Сиси пое властта, той се стреми да подсили икономическия двигател, който е в основата на субсидиите за хляб, като превърна Египет в износител на природен газ и инвестира много в инфраструктура и транспорт. Като част от условията, необходими за получаването на милиарди долари от Международния валутен фонд от 2016 г. насам, той отмени някои енергийни и хранителни субсидии, но остави програмата за хляб незасегната. За властите беше предизвикателство да направят промени, различни от намаляване на размера на хляба.

Египет все пак разполага с няколко алтернативи на набавянето на повече пшеница. Около 98% от територията на Египет е пустиня и има все по-сериозни проблеми с достъпа до вода. Но властите се противопоставят на призивите да се премине към зърнени култури като сорго или ечемик, които изискват по-малко вода, поради огромната популярност на пшеницата.

Въпреки че страната разполага с един от най-големите водни ресурси в света - река Нил, правата ѝ върху него са ограничени по силата на споразумение от 1959 г. за споделяне на вода със съседен Судан.

В края на април Сиси инспектира участък от земеделска земя в югозападен Египет, за да отбележи началото на местната реколта от пшеница. Районът Тошка се намира в естествена котловина и е част от програма от 90-те години на миналия век, която Сиси възобнови, целяща да възстановят стотици хиляди акра за земеделие.

През последните седмици Атия Хамад, ръководител на хлебозаводите в правителствената Търговска камара на Кайро, е особено зает, като следи цените да не излязат извън контрол на всеки етап от производството на хляб - от пшеничното брашно, което се продава на хлебозаводите, до хлебните изделия, които се продават на сергиите и на клиентите.

Той заяви, че правителството ще запази пределните цени на несубсидирания хляб толкова дълго, колкото е необходимо, както и ще запази субсидираните цени на хляба на сегашните ценови равнища от по-малко от един американски цент за хляб.

Властите могат да лишат около 20 милиона души от системата за карти за хранителни субсидии, която е необходима за получаване на субсидиран хляб, каза той.

Според Хамад Министерството на снабдяването проверява своите бази данни, за да се увери, че получателите отговарят на критериите - от това да получават заплата под 2500 египетски лири (135 USD) на месец до това да не притежават автомобил и да нямат деца, записани в скъпи международни училища.

Още миналата година Сиси изказа идеята за повишаване на цената на субсидирания хляб. "Не мога да осигуря 20 хляба на цената на една цигара", каза той през август миналата година, като по този начин за първи път египетски лидер повдигна въпроса за подобно увеличение след бунтовете за хляб през 1977 г.

В социалните медии египтяните избухнаха в протест, като дори поддръжниците на Сиси заявиха, че хлябът е червена линия, която не трябва да се докосва. Един от членовете на парламента, Фреди Ал-Баяди, публикува отворено писмо до Сиси, в което го моли да преосмисли решението си.
"Хлябът не е просто храна, а въпрос, свързан с националната сигурност", написа Ал-Баяди. "Това е основната и може би единствена храна за милиони граждани". Тази година Сиси не е казал нищо пред обществеността за плановете си за субсидиран хляб.