Турция и НАТО доказват принципа на Анна Каренина за съюзите

Западът трябва да напомни на двамата бунтари, Ердоган и Орбан, значението на семейните ценности в момент на сериозна опасност

18:53 | 18 май 2022
Обновен: 19:24 | 18 май 2022
Преводач: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно по свой собствен начин. Прочутото начало на "Анна Каренина" на Лев Толстой се отнася и за съюзите. В момента НАТО е недоволна от Турция, а Европейският съюз - от Унгария. В името на всички засегнати - включително и на скъпи роднини като Швеция и Финландия - нека се надяваме, че тези семейства ще решат проблемите си. Най-неотложното предизвикателство е финландците и шведите, които са членове на ЕС, но все още не са членове на НАТО, да влязат в трансатлантическия военен съюз заради собствената си безопасност и тази на НАТО, пише Андреас Клут в Bloomberg Opinion.

След бруталната атака на руския президент Владимир Путин срещу Украйна двете скандинавски страни изоставят традиционния си неутралитет и търсят защита в рамките на НАТО. Алиансът на свой ред се радва да ги приеме, защото скандинавците ще го направят по-силен - особено в защитата на Естония, Латвия и Литва точно от другата страна на Балтийско море. Но скоростта е от съществено значение. Ако Путин иска да "отвърне на удара", той ще го направи по време на периода между подаването на молбата и присъединяването.

NATO
Укрепване на НАТО. Алиансът ще има по-голям контрол над Балтийско море, ако Швеция и Финландия се присъединят

Нека въведем и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Той отдавна е "черната овца" на алианса. Неведнъж е отправял заплахи към друга страна от НАТО - Гърция. Под воя на критики от страна на съюзниците той също така закупи от Путин руска система за противовъздушна отбрана, която може да компрометира процесите в НАТО. 

А сега е забелязал колко развълнувани са останалите 29 съюзници от НАТО от посрещането на шведите и финландците. Той е стигнал до извода, че това е възможност да вдигне още малко шум около своя любим проблем - кюрдите.

Турция отдавна се бори срещу кюрдските сепаратисти в югоизточната част на страната и техните партньори в Сирия и на други места. За Анкара всички тези групи са терористи. Но другите западни държави правят разлика и не притискат всички кюрдски дисиденти със същия ентусиазъм. Това притеснява Ердоган. "Скандинавските страни - каза той миналата седмица, - са като къщи за гости на терористични организации". Той намекна, че Турция може да блокира членството на Швеция и Финландия в НАТО. 

Това не е първият път, в който Ердоган се опитва да развали семейната вечеря на Запада. Освен всичко друго той е заплашвал да насочи бежанците към ЕС. Често той се заиграва с родната публика - на поддръжниците му очевидно им харесва да го виждат как си вре носа в Европа и САЩ. 

Но неотстъпчивостта му към скандинавските страни е особено късогледа. В края на краищата способността на алианса да възпира агресията е въпрос на война и мир. Сега ще е необходима пъргава и упорита дипломация от страна на НАТО, Швеция и Финландия - и отстъпки от двете държави - за да бъде привлечен Ердоган на тяхна страна.

Подобна борба се разиграва и между ЕС и неговия хаплив член - Унгария (която също е в НАТО). Министър-председателят Виктор Орбан от години подкопава върховенството на закона и други демократични институции, пренебрегвайки порицанията на ЕС и превръщайки Брюксел в основен герой на своята вътрешна пропаганда. Той също така е свикнал да прави гузни очи на Путин, чийто диктаторски мачизъм подражава. 

След нахлуването в Украйна Орбан се съгласи с няколко кръга от санкции на ЕС. Но той все още блокира тези, които биха причинили най-голяма болка на Москва, като ембарго върху руския петрол. Унгария е и една от малкото западни държави, които все още не са изпратили оръжия на Украйна за нейната самозащита. 

По всички тези начини съюзите и общностите на нациите приличат на семействата в романа на Толстой. Интересните от тях - в този случай Облонски, Каренин и Левин - са предимно нещастни, но всяко по свои причини. Роднините си навличат неприятности един на друг. Членовете на семейството трябва да жертват чувствата, предпочитанията и свободите си, само и само да запазят целостта на рода. Заслужава ли си това мъчение?

Струва си, твърди Толстой. И всеки нормален геополитически стратег би се съгласил. Само не забравяйте какво е заложено на карта във всеки един контекст. Путин нарушава всички правила на международните отношения - от суверенитета и целостта на държавите до нормите, регулиращи хуманното отношение към цивилните граждани по време на война. Той безразсъдно заплашва дори с ядрена ескалация.

Във вселената на Толстой заплахата идва от целия външен свят. Романът внушава, че оцеляваш и процъфтяваш само ако останеш предан на семейството, дори то да е дисфункционално. Семейство Облонски преодолява изневярата и се държи заедно. Семейство Левин също се справя и намира стабилност и удовлетворение. Но Каренин се разпадат.

Това е така най-вече защото Анна, солипсистка и индивидуалистка като Ердоган и Орбан, не вижда голямата картина и трябва да се справи по свой начин. Сега от всички останали лидери на Запада, както от тези в НАТО, така и от тези в ЕС, зависи да напомнят на двамата бунтари сред тях за значението на семейните ценности в момент на сериозна опасност. Щастливи или не, ние трябва да се държим заедно. В противен случай някой може да се окаже - като Анна - хвърлен под влак.