Дълговете на най-бедните страни поскъпнаха с над 11 млрд. долара

Около 60% от всички държави с ниски доходи трябва да преструктурират дълговете си или са изложени на риск от такава необходимост

19:30 | 18 януари 2022
Обновен: 19:58 | 18 януари 2022
Автор: Зорница Крушарска
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP

Най-бедните страни в света са изправени тази година пред рязко нарастване на сумите, необходими за изплащане на дълговете им, които са в размер на 10,9 млрд. долара, след като много от тях отхвърлиха международните усилия за помощ и вместо това се обърнаха към капиталовите пазари, за да финансират програмите си за борбата с коронавируса, пише Financial Times. 

Според Световната банка през 2022 г. група от 74 държави с ниски доходи ще трябва да изплати около 35 млрд. долара на официални двустранни и частни кредитори, което е с 45% повече от 2020 г., откогато са последните налични данни.

Една от най-уязвимите държави е Шри Ланка, където миналата седмица рейтинговата агенция S&P Global предупреди за евентуална невъзможност за изплащане на дълговете й през тази година, като понижи рейтинга на държавните облигации на страната. Инвеститорите са загрижени и за Гана, Салвадор и Тунис.

Дейвид Малпас, президент на Световната банка, предупреди, че "добивът на ресурси от кредиторите" означава, че "рискът от хаотични фалити нараства".

„Страните ще трябва да изплащат дълговете си точно в момент, в който не разполагат с необходимите ресурси, за да го направят", каза той.

Нарастването на сумите за обслужване на задълженията е отражение на по-големия размер поети дългове от развиващите се икономики, за да се справят те с последиците от коронавируса върху икономическите и здравните им системи, както и заради нарастващите разходи за рефинансиране на съществуващите заеми и възобновяването на изплащането на дългове, което бе преустановено след появата на пандемията. 

Около 60% от всички държави с ниски доходи трябва да преструктурират дълговете си или са изложени на риск от такава необходимост, а нови кризи на държавния дълг са вероятни, предупреди Световната банка в икономическите си прогнози, публикувани миналата седмица.

Правителствата и компаниите в страните с ниски и средни доходи емитират облигации на стойност около 300 млрд. долара годишно за 2020 г. и 2021 г., което е с повече от една трета над  нивата преди пандемията, сочат данни на Института за международни финанси.

Предстоящото рязко увеличение на плащанията идва въпреки глобалната инициатива за облекчаване на дълговете на бедните страни, предизвикани от пандемията, която се оказа неуспешна.

Инициативата за отлагане на обслужването на дълга, стартирана от групата на големите икономики Г-20 през април 2020 г., имаше за цел да отложи около 20 млрд. долара, дължими от 73 държави на двустранни кредитори между май и декември 2020 г.

Но въпреки удължаването на срока до края на 2021 г., само 42 държави получиха облекчения на обща стойност 12,7 млрд. долара, според групата на държавите кредиторки от Парижкия клуб, която помогна за координирането на инициативата заедно със Световната банка и МВФ.

Тези държави сега трябва да възобновят плащанията през тази година и да започнат да признават дългове, които са били спрени в рамките на схемата.

Междувременно разходите по заемите се увеличават.

През първите две години на пандемията намаляването на лихвените проценти от страна на големите централни банки позволи на правителствата да вземат сравнително евтини заеми. Но с нарастващите очаквания на инвеститорите, че глобалните парични условия ще се затегнат през тази година, рефинансирането на съществуващите дългове става все по-скъпо.

Развиващите се икономики, начело с Бразилия и Русия, от няколко месеца агресивно повишават лихвените проценти, за да се борят с рязкото нарастване на инфлацията. Но в много страни лихвените проценти все още са по-ниски от темпа на нарастване на цените, а трансграничният капитал изтича от акциите и облигациите на развиващите се пазари.

Достъпът до пазара е чудесно нещо, когато има евтини пари, но може да има различно мнение при затягане на условията", каза Айхан Косе, ръководител на звеното за икономически прогнози на Световната банка.

Управители на активи, икономисти и активисти, работещи в областта на дълга, призоваха за подновяване на действията за облекчаване на дълговата тежест на бедните страни.

"Проблемите с дълга се задълбочават, а фискалното пространство на развиващия се свят ще продължи да се свива. Наистина сме изложени на риск от още едно загубено десетилетие за развиващите се страни", заяви Ребека Грийнспан, генерален секретар на Съвета на ООН за търговия и развитие.

Грегъри Смит, стратег за развиващите се пазари в M&G Investments, заяви: "Друга дългова криза, независимо от това как ще бъде предизвикана, ще има много силно въздействие върху страните с високи нива на дълг . Разполагаме с една или две години, в които да разработим нещо в подкрепа на страните, изпаднали в системна криза."

Най-задлъжнелите държави биха могли да потърсят облекчение от нова  схема на Г-20. "Общата рамка" задължава участващите държави първо да договорят условията с двустранните кредитори и МВФ, а след това да осигурят същото облекчение на дълга от частните кредитори.

Критиците обаче заявиха, че това крие риск от спиране на достъпа на държавите до капиталовите пазари. Само Чад, Етиопия и Замбия са подали заявления, а преговорите не показват особен напредък.

"Знаете какво означава една държава да заяви публично, че има проблеми с изплащането на дълговете си", каза Грийнспан. "Частният сектор ще ги накаже. Ако една държава има избор, тя няма да го направи."