Секретните емисии на правителствата: как военните крият въглеродния си отпечатък

Военните и поддържащите ги индустрии могат да представляват до 5% от глобалните емисии: повече от цивилната авиация и корабоплаването

13:33 | 28 ноември 2021
Обновен: 13:34 | 28 ноември 2021
Преводач: Bloomberg TV Bulgaria
Снимка: Bundeswehr
Снимка: Bundeswehr

Действията срещу изменението на климата изисква нещо повече от вълнуващи речи, но нещо, което правителствата по света не искат да признаят, е огромния принос на техните военни за климатичната криза.

Например, Министерството на отбраната на САЩ е най-големият институционален потребител на изкопаеми горива в света – и най-големият институционален източник на емисии. Проучване от 2019 г. показа, че ако американската армия беше държава, само използването на гориво ще я направи 47-ият най-голям източник на парникови газове в света, някъде между Перу и Португалия. С други думи, американската армия е по-важен фактор за климата от много от индустриализираните страни, които се събраха на срещата на върха COP26 в Глазгоу.

Въпреки огромната роля на военните, знаем изненадващо малко за техните емисии. Това е забележително предвид техния обхват и зависимостта им от изкопаеми горива. Някои учени смятат, че заедно военните и поддържащите ги индустрии могат да представляват до 5% от глобалните емисии: повече от цивилната авиация и корабоплаването, взети заедно.

Една от причините, поради които знаем толкова малко, е, че военните са една от последните силно замърсяващи индустрии, чиито емисии не трябва да се докладват на ООН. 

САЩ могат да си припишат заслугата за това. 

През 1997 г. американският преговорен постигна постигна пълно изключване на военните съгласно споразумението за климата от Киото. Говорейки в Сената на следващата година, настоящият специален пратеник на президента за климата Джон Кери обяви постигнатото като „страхотна работа“.

В момента 46 държави и Европейският съюз са задължени да представят годишни доклади за своите национални емисии съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC). Парижкото споразумение от 2015 г. премахна изключението за военните от Киото, но остави докладването на военните емисии доброволно.

Изследване на The military emissions gap - обединение на британската екологична група Conflict and environment observatory и изследователския център Concrete Impacts на университетите в Ланкастър и Дъръм -  показва огромното влияние и състояние на отчитането на глобалните военни емисии. Намаленото отчитане на емисиите е норма, както и данните, които са недостъпни или обединени с невоенни източници. Например, Канада отчита своите емисии по множество категории на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), отчитайки военните полети при общия транспорт и енергията за военни бази при търговски/институционални емисии.

pollution war

Отчитането на военните емисии от много страни, които не трябва да докладват ежегодно на UNFCCC, е още по-лошо. Това включва страни с огромни военни бюджети като Китай, Индия, Саудитска Арабия и Израел. 

„Страхотната работа“ от 1997 г. хвърля дълга сянка. През 2020 г. глобалните военни разходи достигнаха близо 2 трилиона щатски долара, а международната общност остава до голяма степен в неяснота за въглеродните разходи на тези долари, независимо къде са изразходвани.

Този огромен военен отпечатък върху земната атмосфера не беше в официалния дневен ред на COP26. Въпреки това, надеждите са, че това ще остане за COP27 следващата година, тъй като страните започват да се притесняват за въглеродното въздействие на военните си.

През юни НАТО обяви, че ще си постави конкретни цели „да допринесе за целта за нетни нулеви емисии до 2050 г.“. Междувременно страни като Швейцария и Великобритания, които приеха вътрешно законодателство, определящо нетни нулеви цели, най-накрая трябва да се изправят пред неприятната истина, че техните министерства на отбраната са най-големите институционални източници на емисии в рамките на правителството.

Докато военните емисии започват да привличат внимание, дългата война, която военните тихо водят срещу климата, ще продължи да се развива. Въпреки цялата си покупателна способност и политическо влияние, военните са зад кривата на устойчивост. Това стана известно от допълнителния ангажимент на НАТО през 2021 г. да разработи методология за преброяване на въглеродните емисии, която членовете му да използват – област, в която военните изостават от други основни сектори.

carbon emissions

Има много неясноти какви емисии трябва да отчитат военните. Трябва ли такива счетоводни упражнения да се фокусират изключително върху използването на гориво и консумацията на енергия? Или трябва да се включи и работата на масивните глобални вериги за доставки – като тези, управлявани от Агенцията за логистика на отбраната на правителството на САЩ? Емисиите от веригите за доставки могат да бъдат 5,5 пъти по-високи от собствените оперативни емисии на дадена организация.

Подобни неизвестни има и за операциите в чужбина, явни или прикрити, или по-широките климатични разходи на военните като деградация на ландшафта, обезлесяване или възстановяване.

Западните правителства, включително институции като НАТО, се позиционират като лидери по отношение на последиците за сигурността от климатичната криза. Тяхната достоверност по отношение на сигурността на климата и в по-широк план на действията по климата ще зависи от желанието им първо да се изправят пред някои трудни истини за собствения си принос към изменението на климата. Това също ще изисква много повече откритост и прозрачност. И двете ще бъдат жизненоважни за осъществяването на реална промяна, а не все повече "озеленени" военни.

Не трябва да се правят илюзии относно мащаба на предизвикателството, пред което са изправени правителствата. Войната е мръсна работа. Военните са институционално сложни и циклите на снабдяване продължават десетилетия, което може да „заключи“ емисиите. Нещата няма да се променят за една нощ, но това, което не се брои, не може да бъде видяно. И следователно, не може да бъде намалено.

Анализът е публикуван за първи път в The Conversation.

Дъг Уиър e ръководител на изследванията и политиката в Обсерваторията за конфликти и околна среда и гостуващ научен сътрудник в Департамента по география, King's College London.


Бенджамин Неймарк е политически еколог и старши преподавател в Центъра за околна среда на Университета в Ланкастър.


Оливър Белчър е доцент по география в Департамента по държавно управление и международни отношения на Университета в Дъръм.