Как Ердоган прати сам лирата надолу?

Финансовите шегички на президента се превръщат все по-често в проблем за страната

15:17 | 30 март 2019
Снимка: Miguel Angel Sanchez/Bloomberg
Снимка: Miguel Angel Sanchez/Bloomberg

Обикновено едва ли някой би се интересувал от това, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган изнася реч пред около двадесет подрастващи. Но в този четвъртък думите на президента се разнесоха по целия свят. Западните страни искали да „вкарат Турция в капан с валутна атака:, каза Ердоган. „Банките играят лоша игра с турската лира“, допълни той...

С това изявление президентът се изправи в остра конфронтация с международните финансови пазари, коментира в свой анализ германският всекидневник Süddeutsche Zeitung. Ердоган имитира силния човек, докато турската лира отново преживя тежък припадък: от няколко дни паниката се прокрадва на турските финансови пазари. Миналия петък турската валута се срина, а в сряда се сринаха и турските фондови пазари. Само ден по-късно турската валута отново се срина. Ако турците трябваше да плашат само 5,45 лири за един долар в началото на месеца, сега те трябва да дадат за долар 5,60 лири. Онова, което за обикновените хора звучи като дреболия, е истински шок за професионалистите на валутните пазари. А със своята реторика Ердоган допълнително налива масло в огъня.

Едно сравнително прикрито число предизвика финансовия трус на Босфора преди около седмица. Хедж фондовете видяха една поразителна статистика от страна на централната банка: турската централна банка е продала валутни резерви за милиарди лири. Част от тях, спекулират финансовите специалисти, може Турция да вкара в собствената си валута - и да подкрепи курса с милиарди долари. А това е алармен сигнал за много експерти. „Освен това скоро в страната ще има местни избори", казва експертът по Турция Себастиан Калфелд от фонда DWS. А тогава пазарът така или иначе се изнервя.

Ердоган се опита да ограничи паниката на валутния пазар. Но ако собствената валута се обезценява, това насърчава цените в страната. Само няколко дни преди местните избори тази неделя това би било лоша новина за президента, който се страхува от резултатите в някои големи градове.

 

Затова президентът реши да премине в режим на атака. Още през миналия уикенд той заяви, че злонамерените инвеститори ще трябва да платят „много висока цена“. В неделя Турция обяви разследване срещу американската банка JPMorgan. Скептичният анализ за лирата на двама валутни специалисти е бил „подвеж

дащ и манипулативен“, твърдят от турския банков надзор. „Ердоган сега се опитва да хвърли вината за кризата на друг", казва Янис Хюбнер, експерт по въпросите за Турция в Deka Bank.

А в началото на тази седмица Ердоган стана още по-дързък в изказванията и атаките си: някои международни финансови инвеститори, които спешно трябвало да заемат лири, не са успели да го сторят и затова са били наказани. Причината е, че турски банки са били инструктирани да не им предоставят лири, съобщи Ройтерс. Властите са искали да затруднят спекулациите за понижението на стойността на лирата, при които обичайно инвеститорите заемат лири. Дори на специалния международен паричен пазар таксите за заемане на лири се издигнаха до астрономически височини. „Разходите бяха наистина болезнени за инвеститорите“, казва Киран Ковшик, експерт в Unicredit. 

Е, през тази седмица Ердоган най-накрая си плати за това показване на мускули: инвеститорите масово изтеглиха турските държавни облигации от своите портфейли. Рисковите премии за особено важните десетгодишни държавни облигации нараснаха с два процентни пункта. Всеки, който иска да се застрахова срещу неизпълнение на такива облигации, сега трябва да постави много повече пари на масата. Паниката на пазарите на облигации се прехвърли на фондовите пазари, а турският индекс ISE National 100 се срина в петък около 11 на сто.

Така финансовите шегички на Ердоган се превръщат все по-често в проблем за страната. Никой чуждестранен инвеститор няма да иска да инвестира пари при такава враждебност.

„Турция спешно се нуждае от инвестиции и вложители", казва специалистът на банка Deka Хюбнер. Тъй като Турция внася повече продукти от чужбина, отколкото изнася, постоянно се нуждае от чужда валута, за да плаща сметките си. В същото време международните инвеститори треперят за евентуални санкции от страна на САЩ, тъй като Турция възнамерява да придобие ракетна система - и то точно от Русия. Ако Вашингтон реши да наложи санкции над страната, кризата с лирата би могла да приеме още по-сериозни размери.

И турски граждани все повече обръщат гръб на паричната политика на Ердоган: преди няколко месеца той ги помоли да обменят доларови си спестявания в лири. Сега се оказва, че почти половината от спестяванията на турските граждани са все пак в чуждестранна валута.