Наблюдаваното в момента увеличение на инфлацията е обусловено основно от по-високите цени на енергоносителите и от базови ефекти от рязкото поевтиняване на петрола в началото на пандемията и от въздействието от временното намаляване на ДДС в Германия миналата година. Влиянието на тези фактори би трябвало да отзвучи до началото на 2022 г., когато те ще отпаднат от изчислението на инфлацията на годишна база.
В краткосрочен план значителният неизползван икономически капацитет възпира базисния инфлационен натиск. Повишеното търсене и временният натиск от страна на разходите във веригата на предлагането ще окаже известен възходящ натиск върху цените. Но слабият прираст на заплатите и повишението на обменния курс на еврото в предходни периоди означава, че този натиск вероятно ще остане слаб за известно време.
Все още е далеч моментът, в който ще бъдат премахнати последиците от пандемията за инфлацията. С възстановяването на икономиката, подпомогнато от нашите мерки по паричната политика, очакваме инфлацията да се покачва в средносрочен план, но да се задържи под целевото равнище. Макар че показателите за дългосрочните инфлационни очаквания отбелязват повишение, те все още са далеч от нашето целево равнище от 2%.
Нека разгледаме нашата оценка на риска.
Смятаме, че рисковете, свързани с перспективата за инфлацията, са като цяло балансирани. Икономическата активност би могла да надхвърли очакванията ни, ако разходите на потребителите се окажат по-големи от предвиденото и те използват по-бързо натрупаните си през пандемията спестявания. По-бързо подобряване на ситуацията с пандемията също би могло да доведе до по-силен растеж от предвидения понастоящем. Растежът обаче би могъл да остане по-нисък от очакванията, ако пандемията се засили или ако недостигът в предлагането се окаже по-продължителен, възпирайки производството.