Обикновено, на много други места, дори и да е нямало голяма обществена подкрепа за Олимпийските игри, щом те започнат това е голям празник и хората се вълнуват. Но в този случай, ние в Токио сме в извънредно положение, а то е четвъртото поредно и дойде съвсем скоро след третото. Хората са много изморени и много тревожни. Броят на случаите расте, ваксинационната кампания е много бавна. Тези факти в съчетание с Олимпийските игри само увеличават риска в една и без това вече стресираща ситуация и това може да се окаже политическо бедствие.
Много надежди бяха съсредоточени в тези Олимпийски игри, че това ще е олимпиадата на възстановяването. В началото, на нея се гледаше като възстановяване от тройното бедствие през 2011 – земетресение, цунами и ядрената катастрофа във Фукушима в североизточния регион. Но сега преживяваме друго бедствие и може би едно от най-горещите лета в Токио. Олимпиадата от 1964 се е провела през октомври, но заради графика на излъчване, игрите трябва да се проведат сега, когато е невероятно горещо в Токио, а и става все по-горещо с всяка година.
Трудно можем да разберем какво би било наследството на тези игри. Ще видим дали балонът ще си остане балон, дали времето ще захладнее или не. Ще трябва да видим и дали местинте хора имат усещането за ползотворност.