Според мен председателят Пауъл се представя много добре през последните 15-16 месеца, в периода на глобални сътресения заради пандемията и той ни води през нея доста добре. Затова и аз призовах за неговото повторно назначение за още един мандат.
Относно инфлацията. Темата е подложена на обстоен дебат от икономистите. Ще се каже много по естеството на инфлацията. Но тук се пропуска нещо важно. Цената на стоките, които купува средния американец се покачва, а заплатите изостават от темповете на нарастване на цените. Това е проблем. Но във Вашингтон дискутираме и лошите политики на фискалния фронт. Те могат да са много по-разрушителни, отколкото Фед описват в насоките си за бъдещето.
Смятам, че дебатът за инфраструктурата е съвсем отделен от представения план днес в Сената за 3,5 милиарда. Това означава значителен дефицит, който трайно ще увеличи размера на задълженията, както и допълнително повишаване на данъците спрямо вече замисленото. Това е груба подмяна от страна на правителството и значителен повод за притеснения относно средносрочния и дългосрочния растеж. Ето това ме притеснява.
Като член на Конгреса, аз не мога пряко да влияя върху действията на Фед по паричната политика. Тази възможност е изключена още преди 115 години. Но това, по което мога да работя е на което мога да променя е фискалната политика. С много бързи темпове нарастват държавните задължения – имаме ковид пакет от 2 трилиона долара от началото на годината на фона на възстановяваща се икономика, а сега се планират допълнителни разходи от 3,5 трилиона, които нямат нищо общо с инфраструктурата. Намирам това за силно притеснително и много проблемно.