Подробностите са много важни, но на пръв поглед виждаме преход от търсенето към предлагането от гледна точка на подобрение на икономическия растеж. И това е нещо хубаво. Трябва да увеличим производителността и този план цели да увеличи физическата и човешката производителност.
Второ, тъй като трябва да платим за това, фокусът върху корпоративните данъци е благоприятен за растежа. Ако Байдън беше насочил вниманието си към данъците на домакинствата, това щеше да намали търсенето. А нека го кажем честно, голяма част от корпоративните пари бяха похарчени за обратно изкупуване на акции, така че това не би трябвало да се отрази сериозно на растежа. Така че според мен тези политики подкрепят растежа и производителността.
Не мисля, че планът предвижда достатъчно, защото се оказва, че не данъците са пречели на инвестициите. Напротив, когато ставките бяха намалени имаше много повече обратни изкупувания на акции, тоест парите се върнаха при акционерите, а не в реалната икономика.
Ситуацията е сложна, защото всеки се оплаква от инфраструктурата. А тя понижава производителността, което се вижда и от данните. Ако една добре премислена инфраструктурна програма и тук подчертавам колко е важно тя да е добре премислена може да подобри производителността, това ще бъде от полза за частния сектор.
Казвал съм и преди, че предстоящият скок на инфлацията има 3 елемента. Единият е базовият ефект, който не е тревожен. Вторият е цикличната разлика между търсенето и предлагането, защото в краткосрочен план търсенето ще се увеличи много повече. Това също е обратим процес. Но третият елемент е ръстът на производствените разходи. Компаниите вече започнаха да се оплакват от цената на транспорта. Това е нещо, което трябва да следим, защото този фактор може да доведе до сътресения на пазарите.