Трите фактора, определящи настроението на пазарите през 2021

Джилиън Тет, председател на редакторския съвет във Financial Times

16:53 | 18 януари 2021
Обновен: 16:53 | 18 януари 2021
Автор: Bloomberg TV Bulgaria

В момента протича значителна промяна в настроението. Това вероятно се вижда най-ясно не само при поведението на доходността по облигациите, но и при анализ конкретно на доходността по свързаните с инфлацията облигации.

Те се представят много добре, защото инвеститорите ги купуват, за да хеджират портфейлите си.

На пръв поглед това може да изглежда доста странно, защото очакваните през тази седмица данни за потребителските цени се очаква да покажат, че инфлационният натиск през декември е бил невероятно слаб.

Има много слаб ръст на заплатите, темпа на икономическия растеж също е доста слаб заради пандемията. Но в момента има три ключови фактора, които карат инвеститорите да се замислят за инфлацията.

Първият е шансът, ако има голям пакет фискални стимули от новата администрация на Джо Байдън и ако това съвпадне с постепенното разгръщане на кампанията по ваксинирането и понижаването на опасенията от пандемията. Това може да доведе до много голям скок в растежа по-късно през годината.

А това може да съвпадне със затруднения във веригите на снабдяване, защото много процеси бяха прекъснати от пандемията.

Възможно е цените за хотели или за пътувания и туризъм внезапно да скочат по начин, който да изкриви данните за инфлацията.

Естър Джордж, президент на Фед Канзас говори точно за това миналата седмица.

Вторият фактор, който е също толкова важен е, че много от структурните фактори, които поддържаха цените ниски през последните десетилетия, особено глобализацията и дигитализацията е възможно, ако не да претърпят обрат, то поне да отслабят влиянието си през следващите десетилетия.

Например, защото Китай се променя демографски.

Това е една много мащабна дискусия, но е важно да се има предвид.

Третият фактор, много важният фактор е Фед.

Инвеститорите допускат, че свръх ниската инфлация от последните години отчасти се базира на идеята, че инфлационната цел на Фед от 2% означава, че те ще се намесят и ще потушат инфлационния натиск, ако такъв се появи. Но две неща са променени.

Първо, Фед вече говорят, че тези 2% са средна инфлация, а не таван. Което означава, че те са готови да оставят инфлацията да се покачи над 2% за продължителен период от време.

Второ, налице е разбирането, че политическият натиск над икономиката през близките години ще затрудни изключително много превантивните действия на Фед.

И по-конкретно, със скока на дълговата тежест, за Фед ще е много трудно да направи нещо, което да повиши разходите по обслужване на дълга в бъдеще.

С прости думи, това означава, че Фед може и да не предприеме нищо, което на свой ред означава, че инфлацията може да е по-голям риск отколкото инвеститорите съзнават.