Да пребориш разсеяността, част 2

Иън Фибълкорн, учен-невробиолог в Принстънския универистет

12:23 | 5 юни 2020
Автор: Силвия Грозева

В хода на еволюцията виждаме, че това е вид човешко предимство, вид начин за оцеляване. Че докато се храните, може да дебне някой хищник, а вие да не го забележите, защото сте изцяло погълнати от непосредствената си задача.

Но в съвременната офисна среда тези разсейвания не са критично важни за оцеляването, просто пречат да се концентрирате върху някаква своя задача. Така че способност, което ни е помогнала при еволюцията, може да е вредна в друг контекст.

Както в трудовия, така и личния живот на хората най-различни технологии се надпреварват за вниманието им и настоящата пандемия само подчерта още повече този факт.

За да можем да си вършим работата и да поддържаме активен социален живот, разчитаме на тези технологии повече от всякога. Самото устройство, създадено да подпомага дейността ни, прави точно обратното. И това не е случайно. Така че как компаниите оптимизират продуктите си, за да се възползват от вродената ни склонност за разсейване?