Системата, която извлича талант от тийнейджъри, част 1
Тео Бейкър, автор на „Как да управляваме света“
Преводач: Петя Кушева
Истина е, появих се като истински тех-гийк, от онези хлапета, които биха си построили модел за машинно обучение в стаята си в гимназията и биха го нарекли „забавна петък вечер“. И много бързо осъзнах това.
Или си вътре, или си вън, нали?
Има една система, създадена да извлича талант от тези тийнейджъри.
Те се разглеждат почти като стока, която да бъде монетизирана.
Защото ако се включиш на най-ниското ниво в следващия Google или Instagram, си осигуряваш собствена кариера.
Тези рискови капиталисти и разни други „висящи наоколо“, постоянно са на кампуса и се опитват да ухажват следващите изгряващи тийнейджъри…
Тези „висящи наоколо“ са огромна част от преживяването за хората, които принадлежат към това, което аз наричам „Станфорд вътре в Станфорд“.
Тоест онези бъдещи основатели на стартъпи за трилиони долари, които са били „потупани по рамото“ още на 17 години.
Първата ви година включваше разследваща журналистика. Това доведе до оставката на президента на Станфорд, част от тази книга „Как да управляваме света: Образование за власт в Станфордския университет“. Какво стана и каква е основата на книгата?
Описвам я като книга за децата, които се възпитават да управляват света и какво научават от онези, които вече го управляват.
Марк Теси Левин, който беше президент на Станфорд, е чудесен пример.
Той е световноизвестен невроучен, първият в семейството си, който отива в колеж.
Получава стипендия „Роудс“, създава изцяло ново направление в невронауката и в крайна сметка става изключително богат предприемач и ръководител в биотехнологиите.
В моето разследване за студентския вестник, осеммесечно проучване, открих редица научни статии, които той е съавторствал или е бил ръководител, които съдържаха фалшифицирани изображения и други форми на манипулирани данни.
В резултат на това Марк Теси Левин трябваше да оттегли няколко статии и беше принуден да се оттегли като президент на Станфорд.