Системата, която извлича талант от тийнейджъри, част 2

В книгата описваш как си искал да говориш с него и буквално си го „дебнел“, но не си искал да изглежда така. Накрая все пак успяваш да го срещнеш и да говориш с него. И ти си бил на 17 години тогава? Опиши ни го. Той по онова време беше почти като човек по-голям от живота.

Да. Никога не съм провеждал истинско интервю с Марк Теси Левин, въпреки повече от дузина опити.

Изпратил съм 126 въпроса писмено, на повечето от които той отказа да отговори.

Обикновено чувам от неговите адвокати, които се опитваха да предотвратят публикуването на моите статии и впоследствие на книгата, базирана на това разследване.

Марк Теси Левин, както казвате, изглеждаше по-голям от живота. Знакова личност. Опитвах се и на практика не успях да намеря дори една негативна дума, публикувана за него преди 2022 г.

Но тази изключителност, тези все по-високи позиции, към които се придвижва с времето, разкриха лабораторна култура, която се беше променила.

В крайна сметка вътрешното разследване на Станфорд установи, че той е създал култура в лабораториите си, която възнаграждава „победителите“, тоест хората, които могат да произведат резултатите, които той иска, и маргинализира „губещите“.

Тео, как е ръководил Станфордския университет, ако е правел това в своите изследвания, за да получи докторската си степен, за да изгради репутацията си? Какъв лидер беше той в Станфорд и какъв тон задаваше за университета?

Важно е да се отстъпи крачка назад и да се разбере, че Станфорд е бил на уникална траектория през последните няколко десетилетия.

Нито една друга институция за висше образование не е имала такъв метеоричен възход.

От едно крайградско училище за богатия калифорнийски елит се превръща в колос, който вече има годишен бюджет, по-голям от бюджета на 116 държави.

Голяма част от това става под ръководството на Джон Хенеси, предшественикът на Марк Левин.

Но той продължава да тласка университета към корпоративен модел.

Това е място, където студентите вече не се третират като тийнейджъри, които преминават през обичайния процес на порастване.

Те се третират като продукт. Като хора, които един ден ще върнат милиарди долари приходи на университета.

През последната година и половина пиша много за атаките на администрацията на Тръмп срещу висшето образование, най-вече насочени към Харвард. Защо мислите, че Станфорд не е подложен на същото ниво на проверка?

Добър въпрос. Бях шокиран от броя истории, които открих и които е трябвало да бъдат разследвани години по-рано, включително с президента, с която започнах през 2022 г. Всеки е можел да започне седем години по-рано със същия псевдоним и неговите онлайн коментари, които запалиха моето разследване.

Всички тези истории, които разследвах, самозванецът на кампуса, който цяла година се разхождаше там, преструвайки се на студент, и беше извеждан многократно, със знанието на университета…

Професорът, който беше подпечатвал псевдонаучните практики на Тони Робинс, който твърдеше 100% ремисия на депресия въз основа на изследване на Станфорд, използващо неговите „огнени разходки“, които всъщност са наранили десетки хора, ходещи върху горещи въглени, за които той твърди, че лекуват депресия, защото професор от Станфорд, ръководител на катедрата по генетика, ги е одобрил…

Всички тези истории не се отразяват, до голяма степен защото Силициевата долина все още е незряла система на власт.

Не е имала тази власт достатъчно дълго, затова не е развила същите стабилни механизми за прозрачност, отчетност и журналистика.