Лиз, чух репортажа ви и затова се свързахме с вас и искахме да ви включим, защото ми е трудно да повярвам, че преди пет години отразявахме падането на Кабул. Но дори като някой, който мисля, че следи тази история, не знаех, че това се случва и се ускорява с тази скорост както в Пакистан, и в Иран. Дали войната и конфликтът в Иран, особено битката им с Израел, ускориха темповете на тези депортации? Толкова много от хората, с които разговаряхте, не са живели в Афганистан от десетилетия или никога не са живели там? В каква държава се връщат?
Много добър въпрос, защото подчертава, че живеем във време, в което има кризи в кризите, войни във войните.
Въпреки че Иран и Пакистан казваха на афганистанците: „Превишили сте престоя си, милиони от вас, остават без документи в продължение на много години.“
В случая с Иран, това беше дванадесетдневната война, Иран срещу, срещу Израел, която привлече Съединените щати. След тази дванадесетдневна война Иранците се обърнаха срещу афганистанците, обвинявайки ги в шпионаж за Израел.
Това засилваше онова, което вече беше описано като дългогодишна дискриминация срещу афганистанската общност. Трябва да кажа, че бяхме в Иран малко след тази война. Всъщност, в деня, в който войната приключи, видяхме някои от афганистанците в Техеран, които бяха задържани.
По подобен начин, в случаят с Пакистан, и това е друга война, която вероятно е избегнала радара на много вашите зрители.
През октомври миналата година, дългогодишните съюзници Афганистан и Пакистан, изведнъж се атакуват взаимно. И след тази война, пакистанците се обърнаха срещу афганистанците.
Така че и в двата случая, пакистанци и Иран казват, че някои от тях са риск за сигурността, някои от тях са се превърнали във финансова тежест.
Но, разбира се, Организацията на обединените нации продължава да казва, че принципите на международното право казват, че всяко завръщане трябва да бъде доброволно, безопасно и достойно.
И трябва да кажа, че хората, които срещнахме на този граничен пункт, интересно е, че това е главният граничен пункт между Пакистан и Афганистан, нарича се нулева точка и хората се връщат, започвайки отново, от нулата.
Но те говорят за това как са били принудени да напуснат домовете си, как са били тормозени по пътя. Пакистанците, разбира се, отричат това. И не е нужно да казвам на никой от вашите зрители, че миграцията се е превърнала в може би най-токсичния политически въпрос.
Но хората все още трябва да бъдат третирани с достойнство и също така трябва да се има предвид при какви обстоятелства се връщат в Афганистан.
