САЩ и Иран се готвят за дълга война
Стюарт Ливингстън-Уолъс, Bloomberg Дубай
Преводач: Бистра Стоименова
Нещата се промениха през последните около пет дни.
Разногласия е имало години наред, но тук проблемът е мащабът на ескалацията на напрежението.
Фокусът, разбира се, е Ормузкият проток и Персийския залив, но много от вниманието се прехвърли към Червено море.
Както знаете, сблъсъците там продължават от няколко седмици, но разликата е, че хутите оказват натиск да стигнат още по на юг към брега.
Хутите вече успяха да навредят на корабоплаването в райони, които вече контролират.
Дали това ще промени нещо веднага, възможно е да има известна промяна.
Защото колкото повече се приближавате към протока географски, толкова по-лесно става потенциално да навредите на корабоплаването.
Така че това е важно и трябва да го следим, защото е повод за много опасения на пазара на петрол.
Както споменахте, цените са доста над 100 долара и няма изгледи да скоро да падне под тези стойности. Така че смятам, че поне тази седмица фокусът е тук.
Това е важно за енергийните пазари и суровия петрол, но следим и преговорите или поне липсата на такива. Има сведения, че съветниците на президента Тръмп му казват, че това може да продължи до края на мандата му. Колко реалистично е да се върнем на масата на преговорите предвид всички замесени страни?
Ще бъде изключително, предвид цялата ситуация. Като се има това предвид, продължава да има огромен интерес в региона – от партньорите в региона – да се върнат към някакъв вид преговори.
Не знаем какво точно се случва зад кулисите и кой с кого разговаря, но трябва да кажем, че не е неразумно да смятаме, че войната ще продължи известно време.
Тук ще цитирам влиятелен представител на ОАЕ, който описа ситуацията като „нито война, нито мир“ и смятам, че това описва идеално ситуацията.
Ситуацията не е изобщо толкова напрегната, колкото беше преди няколко месеца, когато започна войната. Все пак, има атаки по корабите почти всеки ден и сблъсъците продължават.
Това вреди на бизнеса, на всичко.
Няма реален изход, защото – както казахте в началото – има усещане и от двете страни, че другата страна ще капитулира първа, а няма все още признаци, че се приближаваме изобщо към този момент.