Репортерът на Bloomberg за ЮИ Азия Филип Хеймънс се върна от Тайланд и ще ни каже за самолетоносача Линкълн. Много се заговори като се появиха тези кадри. Колко окаяно изглежда. Говорих с някои хора от флота и те казаха, че корабите ръждясват почти веднага като влязат в морето и това е обичайно. Но рейсът беше дълъг. Как са моряците и офицерите и как ги приеха в Тайланд?
Много са доволни. 9 месеца и половина в морето, включително и рекордно дълго без спиране в пристанище след заминаването на бойната мисия в Близкия изток, над 250 дни.
Момчетата слязоха от автобусите и влязоха в хотелите, отидоха на разходка или на пазар, или просто се мотаха из града. Те просто са на заслужена почивка.
Градът посрещна с радост тези 5000 моряци. Какво правят и какво е настроението ..
Гледах едно видео от резерват за слонове, май това е добра идея.. Какво искате да правят след месеци на кораба..
Патая има репутация. Но там има доста невинни неща за правене, например резервата за слонове. В моловете видяхме доста хора. Те правеха неща, които толкова отдавна не бяха правили.
Девет месеца!
Например купуваха си обувки или дрехи. Говорихме с няколко момчета, които си купуваха камери, за да си правят снимки в този красив край на ЮИ Азия.
Но градът е известен с гого-баровете си и подобни. Няма да влизам в подробности. Но всъщност момчетата просто изпуснаха парата.
Според мен ако говорите със семействата и приятелите на моряците или със самите тях, те бяха много щастливи.
Като говорихте с тях, какво ви казаха за условията на кораба? Имаше доста съобщения, че е имало аварии, че рейсът не е бил лесен, особено в последните месеци.
Така е. Във всеки разговор ни казваха за храната на борда, която не била особено добра. По време на бойните операции им свършили плодовете и зеленчуците.
Някои момчета даже извадиха телефоните си и ми показаха снимки на храната им на кораба. Парче хляб с нещо като каша. Без особено много витамини.
Прилича на опасност от скорбут. Ако нямаш достатъчно витамини.. Британският флот е имал такива проблеми. Не знам дали е било проблем някога на американски самолетоносач.
Ами, войната е ад. Създава недостиг. Но в наше време, 40 дни без Wi-fi.. Дори става още по-критично, защото говорим за хора със семейства у дома, които не са можели да разговарят с тях през всичко това време.
За тихите седмици след бойните операции.
Някои момчета ми разказаха как дори войната не била най-тежкото, а седмиците след това. Без да знаят накъде отиват. Кога ще се върнат.
Говорих си с един човек, който ми каза, че не знае какво ще стане. Че се надява да се върнат у дома. Питах командира им и той ми намекна, може да е скоро, но все пак, кой знае?
