Споразумението на Тръмп за петрол от Венецуела води до много въпроси - Част 1

Няма много информация и яснота за това какво се случва. Има противоречиви репортажи. Успях да разбера, че САЩ ще вземат 35% пасивен дял в частна компания, която се управлява от венецуелец, който е сключвал сделки за петрол във Венецуела преди. Това би им дало преференциални права да купуват около 20% от производството от тези инвестиции. Кой от правителството го прави? Изглежда идва от офиса на Стратегически Капитал на Пентагона, което означава, че е малко неясно. Означава ли това, че Пентагонът купува петрол за въоръжените сили? Нямаме представа. Но това изглежда е информацията, която имаме в момента. Означава ли, че Съединените щати завземат петролните находища на Венецуела? Не, не означава. Изглежда означава, че ще има някаква инвестиция от страна на САЩ в чуждестранни петролни находища, което не е нова концепция. Определено е нещо, което е предлагано през 40-те години на миналия век. През 1943 г. президентът Франклин Рузвелт иска да купи дял в петролното находище на Саудитска Арабия от Aramco. Не го правят, най-вече защото компаниите, които го притежават, не харесват цената. Искат повече пари. Но не казвам, че е без прецедент, но със сигурност не е нещо, което е правено.

Президентът Тръмп каза, че тази сделка е била постигната с Делси Родригес, временният президент на Венецуела. Може би това повдига много въпроси, защото означава, че може да има по-постоянен президент по-късно, който след това да разнищи каквато и сделка Тръмп и Родригес са сключили. Виждали сме го в миналото. Има история на чуждестранни петролни компании, американски и европейски оператори, чиито активи са  конфискувани и национализирани, като например през 2000 г.

Това е една от основните пречки. Бих казала, че това е вероятно най-голямата пречка за привличането на чуждестранни петролни компании и чуждестранен капитал да инвестират и да се заинтересуват от производството на венецуелски петрол.

Втората е, че самият венецуелски петрол е много труден и скъп за производство, но определено виждате хора, които са по-заинтересовани, въпреки тази дълга история на венецуелското правителство, което не спазва договори, променя условията или направо национализира имущество и вещи от тези бивши компании, включително Chevron и Exxon и други големи международни петролни компании, които имат експертизата, знанията и парите, за да влязат и да вършат тази работа във Венецуела. Това е абсолютен проблем. Изглежда също, че потенциално може да е в противоречие с венецуелската конституция. Зависи дали това се разглежда като собственост върху венецуелски ресурси. Сигурна съм, че Делси Родригес би казала, че не е.  Но  зависи тя ли ще има последната дума тук. Колко контрол всъщност има тя и може ли да го запази? Склонни ли са САЩ да подкрепят нейния контрол? Всичко е някак си преплетено в политиката. Другият въпрос е, че основно се базира това на това, че ще видим конкретни ползи за нашата страна от тази сделка. Това е много малко вероятно да стане в краткосрочен план, защото това са нефтени находища, някои от които не са били разработени преди това. Ще отнеме много време, за да стигне този петрол до пазара.